Статии

Европа по време на пандемия

Кризите остават в съзнанието и с техните образи. До голяма степен, ЕС засега е пожален в това отношение. Засега няма еквивалент на драматичната картина на стотиците хиляди свободно преминаващи граници имигранти от 2015-2016 година. Дотук провалите на европейската солидарност са по-невидими, но не по-малко значими. Паническата самоизолация може и да е разбираема колективна реакция на екзистенциална криза, но забраните за износ на медицински материали или отсъствието на желаещи за подкрепа на Италия, когато страната поиска помощ през процедурата за кризисно сътрудничество няма как да не оставят тежки и основателни следи на разочарование и недоволство. Никой не трябва да е изненадан от данните, че 85% от италианците са силно критични към съюза и останалите държави. През последните дни, най-активни на Апенините са Китай и, все повече, Русия. Немалко страни-членки не спазват ангажимента за „зелени коридори“ в рамките на вътрешния пазар и са блокирали границите си. Първоначалната реакция на новия шеф на ЕЦБ бе толкова несръчна, че за момент срути пазарите. Шефката на ЕК изглежда притеснена, леко объркана и не вдъхва особена увереност.

Донякъде реакцията на ЕС може да бъде логично обяснена с правната конструкция на организацията. Съюзът не отговаря за здравето на европейците, това не е било и няма да бъде негова работа, няма правомощия, ресурси и структури. Единственият съществен елемент е механизма за реакция при граждански кризи, който е обаче по-скоро координиращ и просто събира и преразпределя помощ. Знаково е, че дори той не сработи и сега в Италия пристигат самолети с медицински продукти от Китай и Русия. Аргументът с отсъствието на прерогативи, капацитет и ресурси се превръща в стандартно, макар и основателно, оправдание при поредна криза. По време на финансовата криза, ЕС обясни, че единствено централната банка може да предприеме мерки и остави държавите-членки да се оправят, налагайки стриктни рестрикции върху бюджетната политика. По време на бежанската криза, Брюксел също бе зает да обяснява какво не може да прави и за какво няма пари. Сега ситуацията в първите етапи на тази криза не е много по-различна. Организацията е заклещена в наглед нерешима асиметрия – нарастващи очаквания срещу замръзнали способности и ресурси.

Това обаче не е пълната картина на европейската реакция през последните седмици. Парадоксално, ЕС всъщност предприе поредица впечатляващи, дори безпрецедентни мерки извън непосредствения контекст на кризата. Те са много широки. ЕК на практика суспендира ограниченията за бюджетните разходи и отваря почти неограничено пространство на правителствата да хвърлят публичен ресурс срещу кризата. Де факто е спряно прилагането и на стриктното законодателство за държавна помощ, което допълнително позволява пряка държавна подкрепа, според кризисните планове на отделните страни. Подобен ход също много отваря пространството за бърза и добре насочена държавна подкрепа. ЕЦБ активира програма от 750 милиарда евро за изкупуване на ценни книжа и стабилизиране на финансовите пазари и банкови системи, осигури ликвидност и облекчи капиталовите изисквания. Финансовите министри на еврозоната застанаха зад мерки до 10% от общия БВП с оглед превенция на фалити на компании и уволнения на хора, а ЕИБ откри линия от 40 милиарда евро финансиране на малки и средни фирми. EК структурира обща рамка от 37 милиарда евро, която прави нещо безпрецедентно – на практика превръща целевите европейски средства в национален публичен ресурс, който правителствата могат да използват директно по отношение на корона кризата. Българските фирми и домакинства ще бъдат директно подпомагани и спасявани от европейските фондове.

Предстоят и още мерки. Европейският механизъм за стабилност по всяка вероятност ще бъде трансформиран в огромна кредитна линия от 500 милиарда евро, макар мнозина да се притесняват от влошаване на задлъжнялостта. Може би най-важната промяна се очертава около нерешения дебат за фискален компонент на еврозоната. Мащабът на сегашната криза по-скоро предрешава нещата и опозицията на страни като Германия и Холандия по всяка вероятност ще падне. Напълно възможно е да станем свидетели на обобщаване на риска и създаване на общо-европейски дългови инструменти, с които да се финансират фискални пакети на директна подкрепа за домакинства и компании. Обсъждат се конкретни линии на подкрепа, таргетирани към здравните системи и техния капацитет за реакция. „Корона облигации“, (европейски здравни облигации), гарантирани от някоя от европейските институции за генериране на ресурс, са друга възможност. Без мащабна фискална подкрепа за най-ударените икономики е трудно да се види как еврозоната ще оцелее в този си вид. Испания вече призова за европейски „План Маршал“. Но и тук навлизаме в непозната територия – оформящият се полит-икономически консенсус е, че рестартът на европейската икономика няма как да се случи с подхода и инструментите от предходната криза. Взети заедно, всички тези действия са безпрецедентно мащабни, бързи и смислени. Те са лишени от бляскави образи и ПР, но са реалния гръбнак на защитните мерки.

Последствията от корона кризата ще бъдат на най-различни нива. Няма никакво съмнение, че основният инструментариум за реакция и възстановяване ще остане национален, в рамките на националните държави. Това ще генерира нарастваща дистанция между отделните държави-членки, независимо от общоевропейските мерки. Голяма въпросителна е каква политическа динамика ще създаде тази асиметрия в успеха на страните оттук нататък и как тя ще се отрази на самия съюз. В по-дългосрочен план обаче, задълбочената регионализация е по-логичното последствие, защото това е най-малкото работещо „икономическо жизнено пространство“ в съвременния свят, при всички условности. Но оттук нататък, то ще се структурира с подозрение към транснационалното, с презумция за вина. Отсега може да се предвиди, че ще има натиск за развитие на повече стратегически индустрии на европейско ниво, радикално преструктуриране на производствени вериги, завръщане на производствени капацитети и други. Това обаче може да се случи единствено в едновременно достатъчно голямо, хармонизирано и ефективно общо пространство, каквото е ЕС. И други последствия могат да бъдат предположени още на този етап: допълнително затягане на имигрантска и бежанска политика, дълбока реформа на еврозоната, скок в индустриалната политика и новите индустрии, пренареждане на цялата нова финансова рамка, натиск за по-силно социално измерение, забавяне на „зеления пакт“ и други. Но е извън съмнение, че никой още няма яснота къде точно ще се озовем в края на корона кризата. Нито пък е ясно кой и как ще успее да се справи с новата вълна тежки предизвикателства. Засега най-ясна е неяснотата.

Европа по време на пандемия

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top