Статии

Европейският национален парламент

Европейският парламент заприлича на национален. Всички тенденции, които от няколко години са видими в отделните национални системи са вече факт и на ниво ЕС. Центристките партии губят влияние, а либерали, евроскептици и зелени набират скорост. Големият пробив на скептиците може и да не се състоя, но тяхното влияние продължава да нараства. Макро тенденцията на срив на социалдемократите за сметка на зелените е все по-очевидна. Фрагментираният парламент не просто ще изисква сложна коалиция в центъра, но и отваря вратите за непрестанно спорове и търсения на „ала карт“ коалиции вляво и вдясно по различни въпроси. Позициите на шеф на европейския съвет и парламент стават по-важни оттук нататък, защото ще трябва да се търсят сложни мнозинства. Законодателният списък може и да се свие, но отсега е ясно, че много от темите, свързани със сигурността, имиграцията и бежанците ще доминират и по тях ще има движение. Съществен политически напредък по други теми едва ли може да се очаква.

По-фрагментиран Парламент. Европейският парламент все повече ще прилича на националните парламенти на „стария континент“. Това не е изненада, но постепенно ще започне да се отразява на дейността му и на цялостното функциониране на съюза. В момента тази фрагментация върви по основно две линии. Едната е свиването на двете основни партии, ЕНП и ПЕС, които вече колективно нямат мнозинство и не могат лесно да доминират институцията. Този процес на намаляване на влиянието на водещите, центристки партии е тенденция в Европа от няколко години и сега тя застигна и Брюксел. Високият брой на независими депутати е друга важна тенденция, макар много от тях да се преразпределят в отделните групи след като станат част от парламента. Нещо повече, фрагментацията все повече е вътре в самите парламентарни групи, а не толкова между тях. ЕНП е най-засегната от този процес и няма да е никаква изненада, ако през идните пет години тя често гласува с евроскептиците. Степента на напрежение вътре в групите е такава, че все повече политици се обявяват за групиране по разделението ляво-дясно, а не про- и анти-европейско. Трудността и от нарастването на относителните дялове на отделните фракции, които допълнително ще затруднява политическия процес. Няма никакви признаци, че тенденцията на нарастваща фрагментация ще бъде ограничена скоро.

По-широка проевропейска коалиция. Тези резултати ще изискват повече партии за създаване на работеща коалиция вътре в ЕП. Като минимум, към ЕНП и ПЕС ще трябва да се присъединят либералите, които благодарение на Емануел Макрон ще имат осезаемо по-силни позиции. Френският президент първоначално искаше да направи собствена група, за да играе срещу старите партии, но бързо видя, че това не е реалистично и че присъединяването към либералите ще му позволи да максимизира политическия си капитал. Традиционно доминиращите две центристки партии вече нямат достатъчно гласове за формиране на коалиция като и двете отново губят позиции. Сформирането на поне три-партийна коалиция няма да е лесно, още повече че има съществени разминавания между ЕНП и либералите по ключови теми като имиграция, бежанци и сигурност. Напълно възможно е просто да се състави дълъг списък от приоритети, по които обаче няма да има ефективно политическо съгласие и нещата да се случват парче по парче, или тема по тема, според конкретната ситуация. В най-общи линии, това би означавало про-европейска коалиция, но с доста размита програма и без особени гаранции, че тя ще може да бъде реално осъществена. В тази ситуация може да се случи нещо доста интересно и неочаквано. По някои теми социалистите и либералите ще трябва да търсят подкрепа от крайната левица и зелените, докато ЕНП ще трябва „да чука на вратата“ на евроскептичната десница.

Скептиците – все повече и по-обединени. Относителното влияние на по-скептичните партии се увеличава, макар този ефект сега да изглежда по-засилен, поради гласовете за Найджъл Фараж и торите. Крайната левица не успява да разшири влиянието си. Голямата въпросителна сега е доколко тези партии ще успеят да се обединят и да функционират в унисон. Исторически, това е тяхната ахилесова пета като в предходния Парламент те имаха три групи. Нещо повече, много от тези депутати имат склонност да напускат своите групи, например UKIP, и това допълнително отслабва тяхното влияние. Сега обаче ситуацията е доста променена. Десните евро-скептици имат повече стимули за сътрудничество и по-голям реален шанс да влияят на дневния ред и гласуванията. Нещо повече, тези които управляват в собствените си държави ще могат да излъчат свои скептични кандидати за комисари и това доста ще промени политическата среда. В допълнение на това, сегашната вълна от политици в този идеен сегмент е доста по-млада, гъвкава и предприемчива и няма да се задоволи с шумно, но периферно участие по подобие на Фараж или льо Пен. Сътрудничество по някои теми с ЕНП също ще е възможно, което е допълнителна възможност за влияние.

Сложна въртележка при новите назначения на основните европейски институции. В тази сложна политическа ситуация, ще е изненада, ако системата на водещите кандидати удържи и някой от тях получи поста на председател на ЕК. Опозицията срещу нея през последните години нараства. Някои не са убедени в правните й основания, други обръщат внимание, че всъщност изборният процес все още не е европейски и затова подобна легитимност не може да бъде търсена. Трети просто искат обратно политическото удобство на задкулисното договаряне, което бе норма допреди няколко години. Макрон е твърдо против системата, както и самите либерали, чиито гласове сега ще бъдат решаващи. Има прекалено много спекулации по темата, за да бъдат изброявани тук. Но сред най-важните съображения е това, че в крайна сметка Германия няма да пожелае да получи най-незначимия пост при предстоящото раздаване на картите. Председател на европейския съвет и шеф на ЕЦБ са далеч по-съществени позиции в момента, а дори и ръководството на ЕП при тази усложнена законодателна аритметика. Този път ще се търси и някакъв баланс на половете, а това автоматично изключва сегашните водещи кандидати на ЕНП и ПЕС. Комбинацията от всички тези фактори прави прогнозите твърде спекулативни и неособено смислени на този етап.

Има доста елементи на неназован консенсус. На пръв поглед, фрагментацията на парламента и позициите на отделните групи са следствие и предполагат дълбоко разделение относно политическите и законодателните приоритети на ЕС. За съществуването на политическа пропаст настояват много от про-европейските политици, които застават срещу своите евро-скептични колеги. Цялата предизборна кампания бе запълнена с реторика за историческата важност на тези избори, именно поради голямото разделение между двете позиции. В ежедневната политическа реалност обаче е видим достатъчно ясен консенсус. В политическото въображение на сегашните партии ЕС трябва да бъде преправен като защитна общност през множество политики в областта на имиграцията, бежанците, анти-тероризма, отбраната и сигурността, икономическата протекция и т.н. Разбира се, при десницата това е много по-ясно оформено, но придвижването на левицата и немалка част от центристите в тази посока е напълно осезаемо. Нещо повече, съществува и негативен консенсус, какво да не се прави. И тук има доста повече съгласие, отколкото е видно на пръв поглед – няма да има разширяване на единния пазар, повече финансови ресурси за съюза, повече правомощия и други. Това не означава автоматично съгласие за конкретните параметри на законодателни инициативи, както е видно през последните години по въпросите на имиграцията и бежанците. Но политическото въображение на сегашните европейски елити се движи в често неочаквани синхронизирани параметри.

Европейският национален парламент

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top