Животът книгите матурата…

В своята „Автобиография” Бранислав Нушич споделя непоколебимото си убеждение, че в навечерието на собствената си матура бил сигурен, че по-лесно слон ще се научи да свири на мандолина, отколкото той да вземе този така страшен изпит. Откакто някога прочетох това, неуспешно се опитвам да си представя слон с мандолина. Трудно! Само дето в последните години опитите извикват в съзнанието ми образите на трима – бивши и настоящи премиери… Както и да е! Думата ми е обаче не за слона, а за матурата. Нашенската си тазгодишна матура по литература, отправила коварното предизвикателство към българските абитуриентите – интерпретацията на поетическия текст на Атанас Далчев „Книгите” Ох! Как да кажа! Това, с интерпретациите на литературни текстове в клас от гледна точка на големи и теоретични преподавателски амбиции си е опасна работа. Няма да забравя енергичните си усилия преди много години да обясня на един клас шумни единадесетокласнички проблема за времето и пространството (хронотопа, по научному) в поезията на Дебелянов. „Ето, казвам, поетът пише: „Край нас на хълма тръпнат дървесата.” – ръката ми стремително чертае един голям хълм. После продължавам: „Обърнете внимание – дървесата са край тях” – ръката твърдо описва една полянка на върха на хълма. И завършвам триумфиращо: „Духовната извисеност на героите е изразена в тяхната пространствена издигнатост високо в художественото пространство!” – ръката уверено слага дебела точка на върха на хълма по средата на полянката. И…!!! Пред очите ми на черната дъска гордо се пъчи предизвикателен женски бюст. Такива, дето ги рисуват по неофициални и нехудожествени пространства. Зад гърба ми единадесетокласничките стават прекалено весели и шумни… Каква е връзката тук с тазгодишната тема за матурата по литература – „Животът и книгите”? Доста видима. И тя е в това, че амбициите на комисии по формулирането на темите за националните изпити трябва да бъдат внимателно мерени и премервани. И озаптявани. Най-малкото е леко необмислено в текст, завършващ със строфата: „До мене ти не стигна никога,/о, зов на любовта,/ и аз изгубих зарад книгите/ живота и света” да бъде анализационно хвърлен цял един набор абитуриенти, за който книгата е спорен и странен носител на информация. Едва ли той (наборът, де) може дори интуитивно да усети драмата на прочелия планини от книги интелектуалец, който с жеста на думите се отрича от прочетеното. Трагичен жест, защото самите му думи се превръщат също така в литература и книга. Но, млъкни сърце… И пак ще река. Както и да е! Но докато препрочитах отново финалната строфа с „О, зов на любовта!”, някак си не мога да избягам от представата, че доста от пишещите са си я тананикали в онзи така разпространен в последните години популярен музикален стил. И буквално са възприемали поетическата поука: „И аз изгубих зарад книгите живота и света.” А, сега, де! И после: „Пенчо, бе чети! Пенчо не чете!” След като миналата година Министерството на образованието бра срам с предварителното изтичане на информация за вариантите на матурата, сега мерките за сигурност дадоха на комисията малко повече от половин час време да обсъди и формулира темата. В самия ден на изпита. Сигурно и това е една от причините за спорния избор на текст от един, иначе безспорен поет като Атанас Далчев. Ситуацията обаче по особен начин ни напомня, че когато поставяме над всичко само и единствено сигурността, постигана чрез строг контрол и безгранично недоверие, губим нещо. В случая, една по-добра формулировка на тема и по-добре подбран текст за държавен изпит. Но само това да беше… А най-смешното и странното в цялата тази история е нещо друго. В своята книга „Един ден в древен Рим” Алберто Анджела припомня отдавна забравен смисъл на поетическия термин „строфа”. Освен група от стихове, тя означавала и …сутиен. Което пък ни припомня, че с поетическите текстове винаги трябва да се внимава – и когато ги обясняваш на дъската, и когато ги даваш като теми за матура, и когато ги посвещаваш на действащи премиери. Защото същинският анализационен проблем е скрит в строфата… КНИГИТЕ На К. Гълъбов Пред мен е книгата разтворена и денем, и нощя; все сам, аз не познавам хората, не зная и света. Прилитат и отлитат птиците, изгрява ден, залязва ден: аз дните си като странùците прелиствам уморен. Години да четеш за чуждия живот на някой чужд, а твоят, никому ненужен, да мине глух и пуст. До мене ти не стигна никога, о, зов на любовта, и аз изгубих зарад книгите живота и света.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top