Статии

Журналистиката като ПИАР-ститутка

Главната героиня на тези разсъждения се казва Мадам. По професия е журналистка, по призвание гейша. Това не е точно онази Мадам В., за която си помислихте. Мадам В. си е отделна личност, тя е вечна и непобедима, спи в телевизиите, за да може отрано да ни зарадва с  правилните към момента мисли. Напомня ми на обикновен струг – задейства се след натискане на един бутон, изработва прости детайли, но безотказно, не му действат температура, влажност, ритане, псуване и други враждебности. За разлика от струговете с ЦПУ (цифрово-програмно устройство). Те са сложни и капризни машини – с два-три градуса да падне или да се повиши температурата в цеха, почват да се бъгват, програмите им отказват, скъпи са. Та нашата Мадам не е точно и само Мадам В., а сбор от много мадами, сега се сещам за една Мадам К., Мадам И., още една Мадам И. и много други знайни и незнайни мадами, заради които журналистиката ни прилича на онова заведение с окачения червен фенер, в което обикновено работи Мадам. Тя разбира се не е млада, но е добре поддържана – някой път носи букли и перли, друг път се барва като кифла, трети път се явява като маскирана за Хелоуин вещица.

Тук наруших – за първи път – една от клетвите си в журналистиката, а именно – никога да не пиша против колеги. Удавих се като влах – той в края на Дунава, аз в края на кариерата си. Едничко оправдание имам и то е, че в случая не пиша против конкретен човек, а против емблематичния сбор от отделни черти на отделни хора от колегията, които изграждат оня образ на прислужницата в журналистиката, заради който хората ни наричат журналя. С фъш-фъшната коса тази сборна Мадам пипа с възхита мускула на Бойко Борисов, прави му баница и му я носи на крака, задава винаги първа въпроси на пресконференция, като въпросът задължително съдържа отговора, пътува с премиера в самолет до далечни дестинации, макар и да не разбира без преводач какво се случва там, снима се пред световно известни сгради, ръси ум от всички достъпни екрани, описва Цветан Василев като най-великия банкер (преди години), Ахмед Доган като най-великия политик (преди и сега с една конфузна пауза помежду им), Бойко Борисов като най-праведния духовен син на папата и тук вече закъсвам, защото прислужническите текстове за Бойко Борисов са толкова много, че не мога да ги изброя. Чудя се дали някой не се е сетил да ги събере в един учебник, който да се изучава във Факултета по журналистика как в никакъв случай не  бива да се пише. Специално за този факултет това би било много полезно. От десетилетия там се учи как трябва да се пише и говори, но резултатът е спорен. Може би ако се изучава как не бива да се пише и говори, в главите на колегите ще светват някакви червени бутони при нарушаване на стандартите.

Какъв, ще речете, е този чак толкова голям нов повод за гняв толкова непреодолим, че да се наруши професионална клетва. Не е голям поводът. Просто в моята чаша на търпението вече няма място и тази капка прескочи ръба. А капката е следната. Надзаглавие: „Държавното обвинение отправи послание за националния празник“. Заглавие: „Прокуратурата поздрави българите за 3 март с песен на Гешевия род“. Ще се наложи да внеса малко обяснение за поздравителния видеоклип. Певец, акордеонист и барабанчик във везани ризи и елеци пеят пред паметната плоча, поставена от признателните потомци в с. Гедлево, по случай 180-годишнината на основоположника на Гешевия род отец Партений. Ето как продължава това четиво: „По легенди и предания началото на Гешевия род е поставено около 1760 г. в една от осемте махали на с. Извор, Босилеградско, намиращо се на 4 км североизточно от Босилеград и на 2 км от сегашната граница между Сърбия и България.“ Тези точни параметри са дадени в случай, че искате с джипиес да попаднете точно на мястото, за да се поклоните и поднесете благодарствен букет, венец или друг атрибут на признателност. След това географско оразмеряване дописката (съжалявам, не мога да я определя, не съм учила такъв жанр) преминава в народна приказка. Основателят на рода се наричал Георги, той имал синове, внуци, единият от тях се оженил през 1830 година за една от най-красивите жени в района. „След като му родила две деца, тя се разхубавила още повече.“ Тук се появява зъл турчин насилник, който си намерил майстора в лицето на съпруга, после хайдутство, още братя, деца и внуци, за да се стигне след дълъг и подробен разказ до регистрирани 237 синове и 201 дъщери. Историята на рода е славна и по никакъв начин не заслужава ирония или подигравка, само не знам защо разпространилият  я „имидж мейкър“ я е написал като за ирония. Защо въобще я е написал и разпространил като поздрав? И защо – най-вече – няколко издания са я разпространили до последния ред, който гласи: „Главният прокурор Иван Гешев е от разклонение на рода.“

Че има некадърници, които в опита си да създават имидж постигат „нямидж“ с такива дълги и патетични текстове, това е ясно. Че има изпълняващи ролята на журналисти подмазвачи, които да пуснат такъв текст, също е ясно. Но къде е тук претенцията на главния прокурор за деловитост, която засега успешно демонстрира, че да разреши такава недомислица? Така националният празник наистина заприлича на скарана циганска сватба, в която всеки сват и брат си празнува на различно място (даже в различни държави) и „нашата“ маса  поздравява „вашата“ маса с каквато песен му хрумне.

Целият този гняв щеше да е пресилен, ако се отнасяше само до този последен случай на лакейство. Не е точно само то бедата. Бедата е много по-голяма. Журналистиката беше съсипана, стъпкана, подиграна, използвана, захвърлена. Ние го направихме! Ние не се сдружихме в синдикат, който да ни защитава пред работодателите. Ние не въведохме саморегулацията, което означава да посочваме и осъждаме прислужването, затова то процъфтява. Ние не приехме етичен кодекс, който да защитава стандартите в професията и нас от работодателите, приеха се някакви съчинения, договорени и подписани от собствениците на медии. Сега тук-там остават някакви имена и местенца , в които свободата на словото се тълкува не само като право да говориш, но и като право да знаеш, да имаш достъп до всяка информация, да имаш сигурност при разследване, да бъдеш гласа на безгласните. Когато и те бъдат убити, журналистика просто няма да има. Ще се наложи следващите поколения да я създават отново и наново.
 

Журналистиката като ПИАР-ститутка

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top