Коментари

Заедно бродят джендърът и призракът на комунизма

Един джендър ходи из България през последните месеци. Не е ясно ще го бият ли, бие ли , яде ли се и други. Думата заживя свой собствен живот, извън понятията „социална роля” и „трети пол”. Предмет на ожесточени спорове, покрай Истанбулската конвенция, които не преставаха от сутрин до вечер. Оджендърясахме. Може да се преведе с „изтрещяхме”. Джендърът бил нещо като караконджул, твърдят, никой не го е виждал, но се знаело, че съществува. Наджендърихме се – прекалихме го, наджендъриха ни – прецакаха ни, да те…… у джендъра, нищо не ти разбирам. Думата се изплъзна от официалните формулировки  и се понесе в своята нова социална роля на нещо, за което кръв ще се лее по телевизионни студиа, въпреки че повечето потребители на зрелището отдавна бяха  загубили нишката на това защо се спорът води. Както написал един потребител на социалните мрежи под люта разправия по тази тема: ”Не мога да взема страна, но ще ви дам рецепта за палачинки. Слагате две яйца, чаша брашно….”.

Повечето от облъчените от големия дебат с неразрешимия възел около Истанбулската конвенция така и не разбраха какъв е проблемът и има ли такъв, знаеха само, че има наши и ваши, съобразно които политическите групи трябва да се самоопределят по тема, която малко ги вълнува или по която не биха се замислили, ако не беше поднесена на дневен ред. Конвенцията и джендърът се стовариха върху неподготвените крехки рамене на обществото, което се бе мобилизирало в най-студените месеци да се бори с несгодите на зимата и да се порадва на успехите на европредседателството. Зимата се оказа мека, а лидерството на България в Съвета на ЕС не предлага кой знае какви възторзи, така че конвенцията от Истанбул и джендърът бяха завъртяни в яка вихрушка. Наджендъриха ни с джендъра. Усещаше се дори по вдишването на фините прахови частици, но дебатите по темата заплашваха да станат по–отровни и дългосрочни. Можеха да си продължат поне още няколко месеца. Докато не се вдигне цената на яйцата за Великден. Конвенцията нямало да влиза за гласуване в Народното събрание обявил Бойко Борисов, защото нямало консенсус в обществото. „Няма да правя нещо, което да притеснява хората” – казал той. Хората са притеснети да не ги хване джендърът като грип, в резултат на всички теории по случая, а само националният консултант по заразни и паразитни болести не е бил поканен да даде мнение по случая. Нищо, предстои, когато темата за Истанбулската конвенция се завърти отново.

Докато джендърът шестваше по студия и създаваше суматоха, друг призрак надигна смело глава. При неговото появяване светва червена петолъчка и червена лампичка едновременно.  Ако през деветнадесети век призракът на комунизма броди в романтично и революционно облекло, през двадесет и първи век призраците на престъпленията на тоталитарния комунистически режим се разхождат с окървавени ръце. Изглежда, че отвъд привиденията, оценката на историята е направена още в началото на деведесетте, когато БСП се разграничава от БКП и се извинява за репресиите. Двайсетина години по-късно позициите на партията, част от европейските социалисти, са напълно различни или поне не дават индикации, че са еднакви с онези, които са се разкаяли в декларация за извършеното. През 2016 година, Корнелия Нинова и част от Парламентарната група на БСП поднесоха цветя пред паметника на Тодор Живков. В началото на 2018-та видяха проблем в новата учебна програма по история за 10-ти клас в среднообразователните ущилища, дотолкова, че поискаха оставката на министъра на образованието Красимир Вълчев. Историята на комунистическото минало връхлетя като джендър и се стовари като спорна тема в подготвеното за зимни несгоди и европредседателски радости общество.  Черешката на тортата постави Валери Жаблянов с декларацията относно Луков марш и определението за Народния съд като „необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. Още преди мастър шефът на миналото да се беше произнесъл, привържениците на БСП се възмущаваха, че  в телевизионните студиа не се дава друга гледна точка по темата за комунистическите лагери. Интересно каква би могла да бъде тя? На оцелели лагеристи, които са благодарни на БКП/БСП за съсипаните животи? Няма такива. На потомци на надзиратели, които да разкажат как като деца са си играли с радост на топчета с избити зъби на лагеристи и са ритали кокали? Извинете, но каква би могла да бъде другата страна в спора?

Историята трябва да бъде изучавана с престъпленията и на фашизма и на комунизма. Друга е темата какво ще научат учениците в десети клас, когато им се преподава българската история от неолитната революция по нашите земи до ден днешен. Колко часове ще останат за двадесети век и дали спорът не е буря в чаша вода? Големият проблем е, че вместо няколко изречения за репресиите по време на комунизма в един урок, изучавани в 11 или 12 клас, сега в учебния план се говори за „политически терор, репресии, граждански, политически и човешки права”. Въвежда се изучаването на понятията „съветизация”, „комунизъм”, „диктатура на пролетарията”, „народен съд”, „репресивен апарат”, „трудово възпитателни общежития/лагери”. Кой не иска те да бъдат споменавани ? Срамни ли са? Ако са срамни, привържениците на тезата, че трябва да бъдат премълчавани да кажат защо. Да не се разхождат като спаткясани джендъри и недооценени призраци  на комунизма, а да заявят защо за пореден път трябва да ги чуем и какъв ще бъде следващият безплоден скандал, с който ще ни занимават. Премълчано искат да бъде какво и защо? Джендърът и призракът на комунизма влезли в един бар….

Заедно бродят джендърът и призракът на комунизма

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top