За едната фойерверка

Драма около влизането в Шенген не би трябвало да има. Това членство е фиксирано в договора за присъединяване на България към ЕС и всичко е въпрос на „кога”, а не „дали”. Откъде идва тогава бързането, преминаващо в истерия и какви проблеми носи? Шенгенският успех би донесъл политически бонус. Правителството е убедено, че успех тук укрепва основния му стълб на популярност (вътрешни работи, организирана престъпност, борба с имиграция и т.н.). Ако Европа ни признава, няма как българските граждани да не го направят. Тук жанрът е по Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече.” Нарастваща зависимост на правителството от обществената подкрепа в този управленски сегмент го кара да пришпорва всичко, което може да носи публичност и политически отзвук. Влизането в Шенген наистина би бил знак за доверие и правителството ще представи това членство като политически сертификат за качество. Изкушението е достатъчно силно. Европейската политика на кабинета се крепи вече единствено на влизането в Шенген. След отпадането на проблема с еврофондовете (поне в драматичната му форма, наследена от тройната коалиция) и невъзможността да се мисли за влизане в еврозоната, Шенген остана единствената що-годе разбираема и относително бърза европиста, по която да се търсят успехи. Българските правителства по правило не се интересуват особено от големите дебати в съюза и не се опитват да имат съществено присъствие в тях. Шенген може да се „пипне”, макар че множество изследвания на общественото мнение да показват, че за хората темата остава неясна, а ажиотажа леко безмислен. Друга по-банална, но не по-малко важна очаквана полза е свързана с факта, че 2011-та е изборна година. И тук обаче бързането не гарантира ползи, защото знаем от предходни управления (СДС и НДСВ), че подобни външнополитически теми не влияят на изборните резултати. Заслужава си да припомним, че през 2001 година безвизовото пътуване за българските граждани стартира в началото на април, но това не попречи на СДС да загуби Парламентарните избори само седмици след това. И сега вотът през есента ще бъде за всичко друго, но не и за неща като влизането в Шенгенската зона. ГЕРБ продължава да има някаква остатъчна нужда от обясненията за европейската си легитимация. Шенген в изборна година очевидно се третира като полезно в тази посока. Има обаче още по-съществени причини да не се бърза. Основна сред тях е тази, че с падането на вътрешните граници между България и другите страни-членки всички молби за убежище ще бъдат подавани на българо-турската граница. Независимо от европейските норми по този въпрос, когато това се случи повечето от тези хора си остават наша отговорност с всички последствия от това. На фона на непредвидимите събития в северна Африка и близкия Изток сегашното бързане носи сериозни рискове. Едва ли някой е особено убеден, че България е в състояние да се справи в трайни вълни на подобен натиск. Още една-две години подготовка ще ни бъдат от полза. Най-малкото ще има време висшето ръководство на Агенцията за бежанците да разбере, че директивите в тази област са на ЕС, а не на Съвета на Европа. Независимо от дългото и напоително говорене по темата се оказа, че в крайна сметка България все още не е изпълнила формалните критерии за влизане в Шенген. Румъния се справи доста по-добре за разлика от ситуацията при падането на визите, когато България успя да се пребори доста преди северната си съседка. Ясно стана, че нещата не опират само до боята. Критериите за членство далеч не са само „технически”, тоест физическа инфраструктура. Става дума за управленски критерии, които се отнасят до качеството на управление на границата, способностите на управленския персонал на МВР и т.н. Напоителните уверения в скоростта на българския напредък просто крушираха по този начин особено ако към тях добавим несъстоятелната външнополитическа активност на вътрешния министър (например, теоретизациите за прибързаното влизане на България в ЕС и опроверганото от официален Берлин отпадане на немските възражения за членството ни в Шенген). Вместо да говорим непрестанно за Шенген е нужно да си създадем много по-пълна представа за това какво означава да си външна граница на ЕС. Ранното ни влизане само ще пресече подобни дискусии. За всички е ясно, че „Фронтекс” в сегашния си вид не може да се справи в дългосрочен план с предизвикателствата по южните граници на Европа. Събитията в Тунис и сега Либия илюстрират това, но някой трябва да започне по-сериозен дебат по тази тема. България задължително трябва да е сред тези страни. Още по време на Конвента за изработване на Европейска конституция имаше идеи за създаване на общоевропейска гранична полиция, която да поеме отговорността по охраната на външните граници на съюза. Тогава за подобен вариант не бяха намерени достатъчно гласове в подкрепа. Но темата е отново актуална и ние имаме интерес от подобно развитие. От много бързане България може да си натресе втори мониторингов механизъм като по-общия по глава „правосъдие и вътрешни работи”. Когато останалите държави не са убедени, че страната е готова започват да бъдат мислени и подготвяни различни варианти за „управление на щетите”. Има признаци, че това започва да се случва и сега. С други думи, може да бъде създаден механизъм за обратно въвеждане на вътрешните граници при определени условия. Оттам, тръгва цяла процедура, „бенчмаркове”, оценки, доклади и т.н. Всъщност, подобни механизми са доста добре разработени по отношение на безвизовото пътуване на някои от съседните ни държави, които не са в ЕС. Възможността от втори контролен механизъм се подценява в момента и далеч не е ясно, че има смисъл той да бъде допуснат само и само, за да се промъкнем по-бързо в Шенгенското пространство. Най-накрая, опитът да се възпроизведе националната тръпка от падането на визите преди повече от десет години е нелеп. Разликите са твърде съществени, времето различно, ползата маргинална. Шенген е важна част от реалната интеграция и напълно легитимна цел на всяко едно правителство. Но желанието около него да завихриш национална еуфория издава повърхностно политическо въображение. Текстът е публикуван на capital.bg


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top