Статии

Извънредното положение не е повод за ограничаване на политическия дебат

Изявлението на министъра на правосъдието Данаил Кирилов, че България ще  дерогира  Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и в такъв  случай Европейският съд няма да разглежда жалби на български граждани, беше дотолкова несъстоятелно, че се наложи впоследствие от министерството да опровергават министъра си. От прессъобщението на правосъдното ведомство стана ясно първо, че няма политическо решение и липсва акт на държавата, чрез който тя да обяви пред Генералния секретар на Съвета на Европа кои права се ограничават вследствие извънредното положение. На второ място, блесна пълната неориентираност на министъра относно последиците от такава дерогация. Той остави впечатление на човек, който е убеден, че  Европейският съд ще преустанови разглеждането на жалби и ще прекратява делата на българските граждани, независимо дали са подадени по време или преди извънредното положение. От администрацията на повереното му ведомство опровергаха и това. Справедливостта налага да се каже, че министър Кирилов не е единственият заблуден относно последиците на  дерогацията  правник.  В петъчната “Панорама” Корнелия Нинова  преповтори думите на Кирилов, че последица от тази частична отмяна на Конвенцията  ще е отхвърлянето на жалбите на българските граждани и заключи, че с това те се лишават от право на защита. Не коментирам съпоставимостта в експертизите на двамата юристи, само казвам, че нищо от обясненията им за последиците от дерогацията не е вярно.

Конвенцията за правата на човека  задължава държавата да уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа за произтичащите от извънредното положение ограничения на защитени от конвенцията права и то своевременно, без неоправдана забава. Такова уведомление не може да се направи преди въвеждането на извънредното положение. Затова анонсът на министър Кирилов от телевизионния екран по времето, когато течаха дебати и законът все още не беше приет, бе преждевременен, но доста полезен, защото отвори дебат за това какво се прави и най-важното – каква е неговата цел. Легитимната цел на задължителното уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа е даването на гласност, придаване на публичност на акта за частична отмяна на Конвенцията. Липсата на официална и публична нотификация за дерогиране, води до последицата, че държавата ще отговаря на общо основание за всички нарушени от институциите й права, все едно, че не съществува обявеното извънредно положение.

Европейският съд е категоричен в практиката си, че е невъзможна обща и пълна дерогация на Конвенцията. Съществуват абсолютни права, които са неотменими при никакви условия – правото на живот, забраната за изтезания и нечовешко и унизително отношение, забраната за налагане на наказание, непредвидено в закон, забрана за държане в робство и принудително подчинение. Обявяването на частична отмяна на Конвенцията подлежи на постоянен контрол относно необходимостта извънредните мерки да продължават. Това се преценява във  всеки конкретен случай. При това, не всяко извънредно положение е основание за дерогиране на Конвенцията, а само онова, което застрашава съществуването на нацията. И тук на първо място върху държавата тежи отговорността адекватно да прецени дали съществуването на нацията е застрашено, но Съдът не третира правителствената преценка като абсолютно свободна и безконтролна. Приетите вътрешни ограничителни мерки са обект на контрол  от страна на Европейския съд. Той  е овластен да обяви дали държавата е надхвърлила границата на необходимите за справяне с кризисната ситуация мерки и дали изобщо действа в унисон със задълженията си по международното право. Тези две условия са абсолютно необходими, за да се приеме, че ограничението на права е обосновано. В никакъв случай съществуването на извънредно положение, застрашаващо живота на нацията, не може да се използва като претекст за ограничаване свободата на политическия дебат. Дори при извънредни ситуации държавите са задължени да имат предвид, че всички, предприети от тях мерки, трябва да предпазват демократичното устройство от посегателства срещу основните права и свободи и всяко  действие на властта  трябва да е насочено към съхраняване на ценностите на демократичното общество.

Затова по всяко дело Съдът преценява естеството на засегнатите от дерогацията права, обстоятелствата, които са наложили това засягане и продължителността му, както и съответствието на ограниченията с нуждите на въведеното извънредно положение. Ясни стандарти за такава преценка са дадени по делото Şahin Alpay v. Turkey, относимо към ситуацията в Турция след опита за преврат през  2016 г. Съдът приема за неприемливо дори в условията на извънредно положение ограничаването на правото на изразяване на мнение, включително, когато  е критично към властта и обявява, че подобна рестрикция може да има смразяващ ефект върху човешките права и свободи.

Тези базисни тълкувания на Европейския  съд по правата на човека непременно трябва да се вземат предвид от българското правителството не само  при съставянето на обяснителното писмо до Генералния секретар на Съвета на Европа, но още при претеглянето на необходимите за борбата с COVID-19 ограничителни мерки. Примери за непремереност на способите за овладяване на кризата вече посочиха финансовият министър относно въвеждането на пределни цени на някои стоки и президентът чрез обявеното вето, включително върху ограниченията на правото да се търси и разпространява информация. Всяка погрешна стъпка в насока непропорционално на ситуацията ограничаване на граждански и политически права, може да доведе до обратен на очаквания от правосъдния  министър ефект – не до прекратяване на делата от Европейския съд, а до увеличаване  броя на подадените жалби и на постановените осъдителни решения против България. А и след вече известния на господин Кирилов чл.15 от Конвенцията, се намират и други норми с голяма значимост. Такъв е чл.17, препятстващ злоупотребата с права. Текстът забранява всяка дейност на държавата, която има за цел потъпкването на правата и свободите или ограничаването им в по-голяма степен от предвидената в Конвенцията.

 

 

 

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Извънредното положение не е повод за ограничаване на политическия дебат

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top