Коментари

Изгубеният 12 клас

Социална истерия. Така литературният критик и университетски професор Михаил Неделчев определя масовия поход на завършващите средно образование българи към висшите учебни заведения в чужбина. Билбордовете вече са пълни с реклами на предстоящи изложения на университети от целия свят. За фирмите за консултантски услуги и посредничество в областта на образованието тази истерия е равностойна на златен дъжд. Световни изложения на третостепенни чуждестранни ВУЗ-ове, курсове за прием в Оксфорд и Кеймбридж, такси за международни сертфикати от езикови изпити и за подаване на кандидатстудентски документи – всичко е вкарано в ценоразпис, от който ти се завива свят. Образованието повече от всякога е бизнес.

Засега няма официални статистики какво се случва с младежите, устояли на истерията и решили да станат висшисти у нас. По неофициални данни през последните години почти половината от приетите в наши ВУЗ-ове първокурсници прекъсват обучението си още в първите седмици на първия семестър. В една природонаучна специалност в Алма Матер миналата есен са били записани само двама първокурсници, единият от тях се е „изнесъл” още на втората седмица и се е прехвърлил в частен университет. Някои младежи се местят многократно в различни родни университети, други започват работа в колцентрове или си остават вкъщи, докато им се избистри какво точно искат да учат и дали всъщност искат да продължат образованието си, какво изобщо мислят да правят с живота си. Лутането е травмиращо и за младежите, и за родителите им.

Когато преди десетилетие поредната образователна реформа у нас въведе 12-класното средно образование, основната идея уж беше точно в тази посока – да имат зрелостниците още една година, в която да се ориентират накъде да продължат. Формално дванадесети клас беше добавен, за да може системата ни да съответства на тази в ЕС и всички български абитуриенти да навършват пълнолетие – така желаещите да учат в чужбина по-лесно уреждат документите си. Допълнителните аргументи бяха, че с този сравнително лежерен екстра клас учениците ще смогнат да свършат куп други важни неща: да се подготвят за матурите и многобройните езикови изпити (SAT, IELTS, TOEFL, DELF), да усъвършенстват знанията си по избраните за кандидатстване дисциплини, да изкарат шофьорски курс.

Вместо това обаче, в масовия случай лежерният 12 клас е пълен с празни часове (в които или учителите, или учениците ги няма) и се използва често за мотаене по молове и кафенета, търсене на извинителни бележки за отсъствия от училище, иницииране на грипни ваканции, както и за трескава подготовка за бала – шопингтурове за тоалети, пробни прически и грим. Резултатът е очакван: след абитуриентския бал голяма част от пълнолетните младежи освен тотално объркани, незнаещи накъде да продължат, са и отвикнали от навиците си за учене.

Прехвърлянето от университет в университет или в различни специалности, неориентираността, смяната на предпочитания не са проблем единствено на нашите пораснали деца. Родители от всички държави тръпнат от ужас, че отрочетата им може в един момент да прекъснат следването си и така да зачеркнат финансова инвестиция, плод на многогодишни семейни лишения. Университетите безспорно печелят от подобно лутане, но като цяло обществото губи и усилията на всички са в посока улесняване прехода на зрелостниците от учебната скамейка към следващите образователни етапи и към пазара на труда.

И у нас би могло да се направи нещо в тази посока. За дванайсетокласниците би било изключително полезно, ако добият представа от различни професии. Да прекарат примерно по седмица в адвокатска кантора, в редакция, в архитектурно ателие, в офис на графични дизайнери, в театър, музикално студио, в лаборатория, в клиника, в аптека, в сладкарски или шивашки цех. Да усетят поне малко какво е да се потопиш в конкретна работа. Защото сега завършващите непрофесионални училища имат представа единствено от учителската професия и от професиите на родителите и роднините си. И или се насочват към същата сфера, или демонстративно я бойкотират.

В 12 клас е много важно и да се затвърдят изградени навици за учене. Ако в продължение на година младите хора прекарват лежерни дни, после много трудно ще се впишат в работен ритъм. Затова в Холандия в горните училищни курсове не се допуска отсъствие дори за един ден, докладва се на инспекторите от общината за всяко надхвърлящо 10 часа отсъствие в рамките на месец и глобата за родителите е жестока. Така никой не си позволява да ходи на училище, когато му скимне. Във Франция през последните училищни години преподават учебния материал по начин, който провокира подрастващите да откриват проблем и да търсят решения, да се борят за каузи, да мислят критично, да са социално активни. Подготвят ги за бъдещи жълти жилетки.

Което във всички случаи е по-добре, отколкото да произвеждаме неориентирани, апатични и мързеливи млади хора, чиито хоризонт достига до мечтата да са оператори в колцентър.

Изгубеният 12 клас

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top