Коментари

Има ли кой да попита?

След като Бойко Борисов си отгледа пародиите, които продължават да се наричат медии, вчера им се разсърди. Уж. От години, малкото останали по-нормални издания пишеха за безкрайните безобразия на „Българската банка за развитие“ и след поредното такова отпреди няколко дни, той внезапно реши да предприеме нещо. Но нямаше кой да го попита. Хората с диктофони и смартфони се бяха строили надлежно, готвеха се да запишат чевръсто мъдрите думи на „държавния ръководител“, докато той не им се скара, че не задават най-важния въпрос на деня. Зададе си го сам и си отговори. Отегчената безпомощност по лицата на журналистите премина в моментно любопитство, което едва ли е продължило прекалено дълго. За съжаление, те знаят своите роли в този безкраен трагикомичен спектакъл. Вчера премиерът може и да е очаквал истински въпроси, днес със сигурност отново очаква удобна платформа за несвързания поток от мисли.

Медийният комфорт обаче вече се разпростира и във все по-големи пространства на социалните платформи. Сякаш внезапно из тях тръгнаха стотици про-правителствени тролове, които „вървят по петите“ на несъгласните с „линията на партията“. Мнозина от тях наглед вършеят дигитално по цял ден, създавайки основателни впечатления за съвсем организирано и финансирано начинание. Много от контра-атаките имат ясна структура и съдържание. Кажете нещо за бездарната реакция и организация на анти-кризисните мерки и веднага ще ви обяснят, че клатите здравно-защитните мерки. Вкарайте някакъв нюанс в безмерната мъдрост на оперативния щаб и веднага ще ви обвинят, че искате да пратите хиляди на заколение. Предложете по-детайлен размисъл и веднага ще ви контрират с някаква институционална позиция.

Икономическата експертна общност също е незнайно, или знайно, пасивна, притихнала и често открито подкрепяща правителството. Либертарианството е странно толерантно в момент, когато правителството си отваря пътека за нов дълг от цели 10 милиарда лева.

Разбира се, в нормалните политически системи задачата на трудните въпроси в значителна степен се пада върху опозиционните играчи. Напълно очаквано, и президента Радев и БСП не се справиха с тази функция. При това по няколко линии. Като тон и нагласа, те звучат злобно и радикално се разминават с моментните нагласи и очаквания на обществото. Тук провалът на Радев е по-фрапантен от този на социалистите. Така и не успяха да дефинират и атакуват цялостно управленския хаос на правителството. Макар да имат пред себе си пълната палитра от възможни мерки от най-различни части на света, те така и не предложиха цялостен, логичен и разумен пакет от решения.

Не успяват и да формулират някаква структура и времева рамка на следващите етапи на кризата в различните й измерения. Имаха възможност да излязат от дребните теми и маломерността на политическото ежедневие и не успяха. Извън евтините политически сметки, никой не печели от тези провали. Ние седим заклещени в алгоритъма на първоначалните защитни и ограничителни мерки и нямаме идея как да подредим и управляваме дългата криза, която е пред нас.

Така попадаме в особено рискова ситуация – комбинация от уморено, хаотично и безидейно правителство, затворена публичност и неработеща опозиция. Този микс не е непознат за България, но вредите от него досега и донякъде се компенсираха от защитните мрежи на евро членството, дългия период на глобален икономически растеж и относително забавената скорост на икономическа промяна.

Сега обаче сме изправени пред нова реалност, изключително сложна, многомерна и многоетапна криза, разклатени международни организации, проблематизиране на досегашни икономически и бизнес модели и други. Ако обаче слушате българските политици, ще решите, че времевата рамка е няколко седмици, а сложността произтича единствено от синхронизиране на епидемичните данни и отслабване на рестриктивните мерки. Голямата криза от 1996-97 година имаше относително ясно разграфено поле на управленска реакция, което улесни задачата по нейното овладяване. Днешната ситуация е съвсем различна, а ние сме особено неподготвени за нея.

Има ли кой да попита?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top