Статии

Импресионизъм без упойка

„Диазотният оксид стимулира мистичното съзнание по един изключителен начин. Човек чувства, че му се откриват неподозирано дълбоки истини“…

Анестезиолозите Джоузеф Пристли и Хъмфри Деви открили безцветния незапалим газ с приятна миризма и сладникав вкус през 1776 г. Освен анестетичния му ефект, те забелязали и друг – когато се вдишва, диазотният оксид предизвиква еуфория с пристъпи на смях и халюцинации.

Очевидно същият ефект се получава и при самите анестесиолози, особено у тези на властови позиции. Това донякъде обяснява и защо, в качеството си на министър, д-р Петър Москов беше в постоянна превъзбуда, а повечето от хрумванията му приличаха по-скоро на халюцинации. По някакво щастливо стечение на обстоятелствата обаче, неговите видения засегнаха единствено сферата на здравеопазването (каква ирония в думата!) и някак пощадиха останалите области от обществения живот.

За разлика от д-р Москов, един главен асистент в катедра „Анестезиология, спешна и интензивна медицина“ в Медицински факултет при Тракийския университет демонстрира размах, за който откривателите на диазотния оксид дори не са предполагали. Той сътвори нещо толкова абсурдно, че и опитите то да бъде пародирано, ще се разбият в гранитна скала. Затова и резултатът изглежда досущ като описания от Уди Алън в „Ако зъболекарите бяха импресионисти“: „Реших мостът й да бъде внушителен и сводест, с необуздани и възпламеняващи зъби, щръкнали във всички посоки като огнени пламъци! А тя се разстройва, защото мостът не се помествал в устата й! Глупава еснафка, идва ми направо да я смажа! Опитах се да натикам моста насила, но той стърчи като блеснал полилей“…

Но по същество:

Депутатът от ГЕРБ Кирил Добрев Добрев, който е бил и зам.-министър на здравеопазването (2011- 2012 г.), както и народен представител в предишния парламент, внесе законопроект „за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“ (оригиналният правопис е запазен – б.а.). Това се случи в последните дни на 43-ото Народно събрание, явно за да увенчае знаково цялостната работа на отиващото си НС. Поне по няколко причини:

Освен с неестествената конструкция на заглавието си (по „Дневник“), текстът озадачава и с множество грешки в пълния член, липсваща пунктуация и странни идеи. Едната идея, например, е всички музикално-сценични произведения да се превеждат и пеят на български, а оригиналните им либрета да вървят на екран. Предлага се още частните работодатели да не могат да назначават служители без дипломи за владеене на езика, а ако медиите употребяват думи, отсъстващи от „последното академично издание на Тълковния речник“, да бъдат задължени да ги преведат или обяснят в скоби.

Продължаваме нататък:

Според законопроекта чистотата при „употереба“ и развитието на българския език ще бъдат контролирани от специален съвет към министъра на културата. „Изучаването на български език, обемът и съдържанието на учебните програми се регламентира от Законът за предучилищното и училищното образование, и Законът за висшето образование, включително чрез разпоредби и подзаконови нормативни актове на МОН“, пише вносителят с две грешки в пълния член и запетая пред съюза „и“. Другаде пък пълният член или пунктуацията просто липсват: „Сегашния му вариант е работа на Съюза на българските писатели – 1913, редактиран от проф. Банко Банков и с мое участие. Закона е заимствал полезни идеи…“ и т.н., и т.н.

Не знам дали Кирил Добрев е бил сред депутатите, които се обидиха от репликата на новия президент „Остава ви една седмица“, но при това положение дори само ден изглежда прекалено разточително за подобни „законотворчества“. Неграмотният и глупав проект е не просто диагноза на наличното народно представителство – той е огледало на самоувереното му невежество. А самоуверено, защото анестезиологът от ГЕРБ не е имал и капка съмнение в компетентността си да се захване със „защитата“ на българския език, въобразявайки си, че „разбира“ как това ще се случи с командно-административен подход.

Впрочем същинският автор на законопроекта е… писател, представяте ли си? Още през пролетта на 2015 г. текстът е бил публикуван в сайта на „Литературен свят“ – списание, което си е поставило за цел да „представи истинския облик на съвременната българска литература“ и да следва „последователна патриотична и реалистична линия“. Авторът Банко П. Банков е бил нещатен сътрудник на Комисията за култура и медии към НС; тъкмо като такъв той пише, че се е договорил с председателя й Полина Карастоянова и нейния заместник  Кирил Добрев за това „СБП-1913 да разработи нов проектозакон, съобразен с променящите се параметри на съвременната езикова среда у нас“. Оттам нататък параметрите са предложени на „гилдията на пишещите“, за да се „прецизират“ и „коригират“, та чак след тия „консултации“ (забележете само колко чуждици!) да се внесат в комисията. Големи обсъждания ще да са паднали, щом е останал и блестящият по своята нелепост текст: „При извършване на богуслужебна дейност ва езици, които не се преподават в държавните и частни учебни заведения, не са майчини за миряните, или се използват трудноразбираеми отживели езикови изрази, те се резюмират на съвременен български език“…

„Да изчистим езика!“ – реват всички тези невежества, подхождайки към заданието некомпетентно, но за сметка на това агресивно. Вярват си, също като Макартър Уилър, който през април 1995 г. решил да обере две банки в Питсбърг, като обилно намазал лицето си с лимонов сок. Понеже бил напълно убеден, че щом лимоновият сок се използва като невидимо мастило, и лицето му ще остане невидимо за охранителните камери, след по-малко от час той бил арестуван.

Но не това е най-важното в случая, а нещо съвсем друго. Двама психолози – Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер, се поинтересували кое е направило некомпетентния Уилър толкова уверен. Четири години по-късно те публикували изследването си върху когнитивното изкривяване, което станало известно като „Ефект на Дънинг-Крюгер“ и така обяснили защо невежите халюцинират убеденост във възможностите си, дори без да подушат райски газ:

Неквалифицирани индивиди като Уилър страдат от погрешна самопреценка, но тя се изразява в усещане за превъзходство над останалите. Некомпетентността не ги прави дезориентирани, объркани и предпазливи, а точно обратното – „благословени са с неуместна самоувереност“. По тази причина невежеството шества със самочувствие, а когато е овластено, вече става и изключително агресивно.

Смешно ли? Същият резултат щеше да се получи, ако писателят Банков, представен в „Литературен свят“ като „роден в град Ловеч, където вироглавата река Осъм проломява северните предпланини на Балкана“, беше хукнал да анестезира пациентите на д-р Добрев. Това би било твърде опасно, но не по-малко опасно е и депутати да пишат или внасят законопроекти извън професионалната им компетентност. А „импресионисти“ като тези – бол, т.е. „много, предостатъчно, прекалено“, каквито синоними предлага Тълковният речник…

Всъщност, като стана дума за импресионистите, в бъдеще писател и анестезиолог могат да обединят усилия, ползвайки идеята на Уди Алън при вадене на зъб пациентът да се приспива с „цитати от Драйзер.“ При това за успешното й прилагане ще е напълно достатъчно да напишат на коляно проект за реформа на анестезиологията, според която упойките се заменят с четене на съчинения от Банко П. Банков. Може, разбира се, и от други съвременни автори, но задължително членове на СБП – 1913, за да е и патриотично. А в случай, че човекът върху операционната маса не бъде приведен светкавично в безсъзнание, на помощ следва да се притекат и извадки от политически речи, програми и административни мерки. Ако пък и тогава пациентът не заспи, има други варианти – да го фраснат (ударят – разговорно) по главата с Тълковния речник, а за да няма никаква опасност да се събуди – да го оперира някой коректор…

Да, изглежда твърде крайна мярка, но в някакъв смисъл последното е по-хуманно. Замислете се само! Щом писателите бъркат правописа, а депутатите се бъркат в напълно непознати им дебри, кое точно гарантира, че утре анестезиолозите няма да ви сбъркат упойката?

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Импресионизъм без упойка

Новата държава

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top