Студентски дебюти

Иранският президентски ребус

През 2017 година президентските избори са важна част от общата политическа картина и могат да предначертаят бъдещето на все по-динамичната международна среда. Една от държавите, чието управление е диктувано от шариата, Иран, ще избере своя нов президент на 19 май. Шариатът може да се определи като основната морална, правова и религиозна доктрина, която се позовава на Корана  и диктува законите в Ислямска република Иран. Иранската революция от 1979 година и свалянето на дотогавашния монархически режим в лицето на шаха  Мохамад Реза Пахлави бележи началото на тази съвременна форма на управление – ислямска република. В този си вид политическата власт на Иран е оглавявана от президент и Върховен водач.

Президентът е политическото лице, вземащо решения за избора на Съвета от министри. Той е върховен главнокомандващ на армията, ръководи разузнавателни и защитни операции и е единственият в държавата, който може да обяви война. Въпреки функциите си, президентската е втората най – висока длъжност. Над него стои Върховен водач, който отговаря за общата политика на страната. Той бива избиран от т.нар. Съвет на настойниците и утвърждава кандидати за най-важните постове в страната –  депутати, министри в правителството и президент. При невъзможност за назначаване на един Върховен водач се свиква религиозен съвет със същите функции. Симбиозата между двете длъжности е важна за стабилността на държавата и поддържането на тази форма на управление.

Първият президент на Иран, Аболхасан Банисадр заема длъжността малко повече от една година в периода 1980 – 1981-а. Иранският Парламент (Меджлис) гласува премахването му от поста, заради негови действия срещу висши духовници във властта. Процедурата по импийчмънт е задействана от първия  Върховен водач, Рухолах Хомейни. Вторият президент на Иран, Мохамед Али Раджай поема длъжността за по-малко от два месеца от 15 юли до 30 август 1981 година, когато е убит от атентат срещу Ислямската републиканска партия. Интересен факт е, че всички следващи държавни глави – Али Хаменей, сегашният Върховен водач,  Али Акбар Хашеми Рафсанджани,  Мохамад  Хатами  и Махмуд  Ахмадинеджад управляват в последователни два мандата.

Настоящият президент  Хасан Рухани е уважаван духовник, харесван от реформаторите в страната, но лоялен и към консервативните идеи. Той печели изборите през 2013 година с обещанията си за по – добри отношения със Запада и излизане от дипломатическата изолация на страната. През 2015 година Иран, от името на Рухани, сключва споразумение със САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и Германия (т.н. Р5 +1) за премахване на санкциите, наложени от САЩ, ООН и ЕС заради ядрената програма на страната. Иран се задължава да не притежава и да не разработва ядрено оръжие. След сделката неговият рейтинг е покачва до над 65 %.

Въпреки постигнатия успех, отношенията между Иран и съседна Саудитска Арабия са обтегнати, както винаги. Премахването на санкциите само успява да провокира Саудитска Арабия да намали цените на изнасяния петрол като икономическа атака срещу Иран. Конфликтът между двете държави не стихва на културно и дипломатическо ниво. През 2016 година, сблъсъкът се задълбочава все повече и се стига до прекъсването на дипломатически отношения между двете държави. Причината е опожаряването на посолството на Саудитска Арабия в Техеран като протест срещу екзекуцията в шиитския шейх, обвинен в тероризъм от режима в Рияд. Междувременно взаимните обвинения в тероризъм продължават с пълна сила и изострят борбата за надмощие между двете страни. Що се отнася до застоя в дипломацията, Рухани успява да го разчупи след срещи и разговори с лидери и политици от страни като САЩ, Русия, Италия, Оман, Кувейт, Франция, Индонезия и други.

Във вътрешно-политически план, президентът  заема позиции в полза на известно еманципиране на иранската жени като назначава такива като вицепрезиденти по определени въпроси. Модернизацията в социален аспект и обещанията на Рухани за тяхното задълбочаване са приети противоречиво в самото общество. Голяма част от него е със строго религиозни възприятия и актовете за реформи трябва да бъдат поднасяни внимателно и във времето. Ускореното им прилагане може да доведе до регрес и масово недоволство в страната, което би разклатило международната позиция на Иран. Като цяло обаче осъществяваната политиката на Хасан Рухани се характеризира като успешна, тъй като успява да възвърне доверието и легитимността на духовниците в управлението на Иран.

За президентската надпревара са се регистрирали над 1600 души, от които 137 са жени. За да участват в изборите, кандидатите трябва да бъдат одобрени от Съвета на настойниците (на Конституцията) и голяма част от кандидатурите няма да бъдат одобрени, заради сложни и противоречиви  изисквания като „добро минало” или  „надежност и благочестие”. Сред заявилите участие  са действащият президент Хасан Рухани, кметът на Техеран – Мохамад  Багер Галибаф, Ебрахим Раиси и Хамид Бакай. Мохамад Багер Галибаф е бил командир на различни бригади в Ислямския революционен гвардейски корпус. През 2000 година той е назначен за командващ иранската държавна полиция. Прави първия си опит за участие в президентската надпревара през 2005 година, след провала си е назначен за кмет на Техеран. През 2013 година отново се кандидатира за поста на държавен глава, но не печели достатъчно подкрепа и е назначен за трети мандат като кмет.

Ебрахим Раиси гради кариера в съдебната власт и се изкачва до поста на заместник- председател на Върховния съд от 2004 до 2014 година. Става главен прокурор в периода 2014 -2016 година. Той е подкрепян от Народния фронт на силите на ислямската революция (JAMNA). Въпреки липсата за момента на официална президентска програма, той заявява, че ще разшири дипломатическите контакти на Иран, освен с държавата Израел и ще се бори за фундаментална промяна в управлението на страната. Хамид Бакай е популяризиран и подкрепян от предишния ирански президент Махмуд Ахмадинеджад. Той е служител на разузнавателните служби на, започва кариерата си в Министерството на разузнаването, а по – късно е пренасочен в Министерство на вътрешните работи. През 2011 година, Ахмадинеджад го назначава на отговорна длъжност като вицепрезидент и ръководител на администрацията на Президентството. Въпреки това, неговите шансове са ограничени, тъй като се смята, че е в центъра на корупционен скандал. Очаква се президентската битка да се води именно между Хасан Рухани и Ебрахим Раиси, макар все още да няма категорични социологически данни. Ако Хасан Руахани не спечели изборите, това би било прецедент в републиканската история на Иран. Съдейки по победата на Коалицията на Реформаторите на парламентарните избори миналата година, шансовете отново да бъде подкрепен президент с реформаторски възгледи, а именно Руахни е голям.

След акциите на северна Корея за тестване на ядрено оръжие и последвалите заплахи от страна на Тръмп, той е наредил повторно разглеждане на подписаното ядрено  споразумение с Иран. Мнозина считат двустранните отношения по времето на Барак Обама като успешни, но сегашните действия на администрацията на Тръмп могат да нарушат досегашния добър тон. Това може да се превърне в голям негатив за кандидатура на Рухани и коз в ръцете на основния му съперник, Ебрахим Раиси. Предизборната кампания вече се разгръща с пълна сила, а неизвестните в тази политическа игра всеки ден се увеличават. Напрегнатата световна обстановка и полюсните представи в иранското общество възпрепятстват даването на точни прогнози за резултатите от наближаващия вот за държавен глава. Неговият избор обаче със сигурност ще доведе до поредни размествания в сложния глобален ребус.

……………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Иранският президентски ребус

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top