Статии

И съвсем случайно беше Великден…

Може би трябваше да нашаря тази история с някакви измислени подробности, за да ѝ придам достоверен вид. Защото така, както тя наистина се случи, изглежда съчинена. Да не бях случайна свидетелка, и аз нямаше да повярвам, че се е случила точно така. Такива неща стават във филмите.

Ето как започна цялата работа. Таня, Светла и аз примижавахме на слънчице и пиехме кафе… Не, трябва да започна по-отрано, от времената, когато не съм познавала нито Таня, нито Светла. Мъжете й на двете са инженери химици и двете млади семейства получили апартаменти врата до врата в нов заводски жилищен блок в Ямбол, където младите инженери били разпределени. И заживели повече като в студентско общежитие, отколкото в отделни домакинства. Ако Таня сготвела нещо специално, всички вечеряли у тях.  Ако Светла била свободна, тя гледала децата. Таня има две момичета, трябва да им кажа имената, а вие да ги запомните, защото това по-нататък ще има значение – голямата е Вяра, а по-малката Надежда. Случайно съвпадение с имената на онази тройка светици и майка им, истината в нашия случай е, че едната баба се казвала Верка, а другата Надя. Светла има едно момче, Христо. И така Вяра, Надежда и Христо играят ту в единия, ту в другия апартамент, а Светла и Таня се редуват да им правят супички.

Съпрузите в тази история нямат никакво значение до момента, в който мъжът на Светла получава добро предложение за работа в Царево, което тогава може би се е казвало все още Мичурин, не съм сигурна. Децата реват, съпругите нервни, мъжете се напиват. Тежка раздяла. Постепенно Светла свиква с морския град, но веднъж годишно идва при старата съседка Таня на гинекологичен преглед, най-добре е жената да не си сменя гинеколога и зъболекаря, това всеки го знае. Забравих да спомена, че Таня е гинеколожка, много добра, аз самата също ходя само при нея и така се засякохме днес със Светла в чакалнята на кабинета, ти ли си онази незабравима комшийка.. ами аз съм… толкова съм слушала за вашите млади години…и т.н..

И ето тук идва моментът половин час по-късно, в който седим трите на една маса пред чаши с кафе. Минали са поне двайсет и пет години, откакто не живеят в две съседни врати, вече не знаят всичко една за друга, но продължават да се държат като студентки между две лекции. Таня има внуче, така че разговорът се върти около него и по-точно около взаимоотношенията му с таблета. Набарало го още като се научило да пълзи и почнало с пръсти да плъзга екрана, е това ако можете да ми обясните, вика Таня. Май четох някъде, че андроидът така бил създаден, наблюдавали движенията на бебета, казва Светла, на която също й се иска да има внуче, но все още такова бъдеще не се задава. Всеки с времето си, вика Таня, защото малката й дъщеря Надежда изпревари голямата и така доказа верността на този шаблонен израз.

Ето и Вяра не мисли за семейство, няма край нейното учение, втора магистратура в Амстердам, сега ще си дойде за малко за Великден, утре ще ходим до София да я посрещнем на аерогарата. Чакай, чакай, вика Светла, защо ще блъскате с колата целия този път, само за да я вземете от летището, Христо ще си идва в събота от София, не може ли той да я вземе, и без това минава край Ямбол, ще я остави и ще си продължи към нас. Таня се замисля колкото да си го представи, после кима: става! Ама той ще я познае ли на аерогарата? Те бяха по на шест-седем годинки, когато се разделиха. Ще държи надпис с името й, като във филмите, сеща се Светла. Тук се намесвам аз: Много сте смешни, децата ви кръстосват света, вие се кахърите дали ще се оправят на едно малко летище. Чудно е слънцето, времето, денят. Само името му дето е тъжно, Разпети петък. Защо англичаните му викат Good Friday, чудя се.

Как Христо е разпознал Вяра на летището не знам, това изведнъж стана неважно, защото няколко дни по-късно Таня ми съобщи нещо, пред което посрещането и пътуването бяха само незначителни подробности. Христо и Вяра пристигнали в Ямбол и съобщили, че са сгодени. Сгодени? Сгодени. Вие сигурно си мислите, че заради тази изненада ви разказвам историята. Не, не е заради тази. Има и още странни неща в тази случка.

В събота вечерта Христо не продължил сам към морето, останал да нощува в Ямбол. Таня вече била приготвила в детската стая леглото на Вяра за спане. При новото положение приготвила и другото легло в стаята, което в детството било на Надежда. Христо се пъхнал в него и тъй като за никого от тях не било тайна, че като дете Христо бил влюбен в малката, къдрокоса чипоноска Надежда, той започнал да се кикоти неистово и рекъл през смях: Ех, сбъдна се детската ми мечта да се пъхна в леглото на Надето!

Тук вече си помислихте, че това е поантата и то наистина е доста подходящо за финал на този чудноват сюжет, но не е. На другия ден цялото семейство на Таня заедно с приготвеното за фурна агнешко, козунаците и яйцата отпътували към сватовете на морето, яли, пили и се веселили, но и това не е краят на приказката.

Минаха няколко години. Пак пихме кафе трите и някак заобикаляхме темата за внучетата, защото внучето закъсняваше. Първият опит за инвитро обикновено не е сполучлив, казахме си. Вторият обаче беше. И ето това вече е краят на историята. Само че трябва да се върна отново към онова пиене на кафе на Разпети петък, при което Таня много искаше да има внуче момче, защото все момичето й се бяха падали в живота, а Светла си мечтаеше за момиченце, защото беше имала Христо и винаги си била мечтала за момиче. При инвитрото често става така – родиха се близнаци, момченце и момиченце. И това вече е краят на историята. Освен че имам някои предположения защо англичаните го наричат Good Friday.

И съвсем случайно беше Великден…

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top