Статии

Какво всъщност прави Тръмп?

На пръв поглед подобен въпрос е безсмислен, или поне с очевиден отговор. Цялата реторика и действия на сегашния американски президент, Доналд Тръмп, наглед еднозначно очертават посоката. Той влетя в американската политика с атаките си срещу глобалния икономически ред, намеренията си за неговото взривяване, за радикално преразглеждане на цялата палитра от договорни отношения и с атаки срещу ключови институции като Световната търговска организация (СТО). Изправи на нокти съюзници, пазари, поддръжници на сегашния ред, дори отвори възможност за Китай да опита да се позиционира реторически като защитник на свободната търговия. Пакетиран заедно с Брекзит, Тръмп бе превърнат в знак на новите времена, в изненадващо и стряскащо предизвестие за бъдещето. Получи се обаче известен парадокс, сякаш системата бе обявена за разрушена преди той още да встъпи в длъжност, сякаш думите изпревариха реалността. Още по-любопитното е, че преполовяването на мандата му не променя особено цялостната оценка за това, което прави. Всъщност, картината е доста нюансирана и не може да бъде описана като взрив на системата за глобална свободна търговия.

Началото на неговото управление даде някои сериозни аргументи по посока на сериозно разместване на пластовете. Той оттегли страната от ключовото Транс-тихоокеанско партньорство, което е ключова нова икономическа рамка в Азия и прилежащите й региони. Изненадващо обаче, останалите страни по споразумението го предоговориха, подписаха и предстои то да влезе в сила. Предоговорените елементи позволяват относително лесното интегриране на САЩ при съответно политическо решение. Последва вълна от мита върху определени стоки с най-различни държави и ЕС. САЩ задържат ключови назначения в СТО, което за много коментатори прилича на прелюдия към фронтална атака. Американската администрация стартира и спиралата от митнически ограничения с Китай, която веднага бе обявена за „търговска война“. За няколко седмици изглеждаше, че Тръмп е готов на подобна ескалация и с Европа, но това в крайна сметка не се случи. Той инициира и мощна атака срещу НАФТА и на няколко пъти я обяви за приключила организация. Южна Корея също изтръпна от поредица от силни критики, които загатваха за готовност за прекратяване на двустранните икономически споразумения. Самата реторика срещу свободната търговия разклащаше системата и не предвещаваше нищо добро.

Това обаче далеч не е цялата история, а от няколко седмици имаме две значими събития, които всъщност ни дават по-точна представа за резултатите от думите и действията на американския президент. Това са предоговореното споразумение за свободна търговия с южна Корея и НАФТА 2 (под новото име – Споразумение между САЩ, Мексико и Канада). Странно е, че те не получават нужното аналитично внимание, защото на практика дават доста точна представа за линиите на разместване на свободната търговия, дълбочината и характера на промяната, която Тръмп реално носи. Как изглежда предоговореното споразумение между САЩ и Корея? Американците получават улеснения при износ по посока на страната, най-вече регулаторни и процедурни. Въвеждат се различни митнически и верификационни облекчения. Например, вече ще бъдат избягвани различни повторни тестове при внос на автомобили. Корейците приемат частично уеднаквяване на някои стандарти и на практика приемат различни американски стандарти за автомобилни части, което реално ще улесни търговията и създава възможности за бъдещо нарастване на продажбите на американски коли, до таван от 50 000 на година за всеки автомобилен производител. Корейците приемат още едно важно за американската страна искане – САЩ запазват митото от 25% върху вноса на камиони до 2041 година, вместо до 2021-а. Корейската страна успя да избегне тарифи върху вноса на стомана, но при намалени квоти, които реално ще намалят годишния им внос с около 30%. Сеул запазва и досегашния добър режим за продажба на коли в САЩ.

Само преди дни бе предоговорена и НАФТА. Основните параметри на новото споразумение също са вече известни. Сега то може да бъде преразглеждано по искане на всяка една от страните на всеки шест години и да бъде прекратено 10 години след неуспешен опит за ревизия. Има и нова интересна клауза, която забранява подписването на търговски споразумения с „непазарни икономики“, което очевидно е насочено срещу Китай. В своята пълнота, новите изисквания при търговията с автомобили ще влязат в сила през 2023 година и ще изискват 75% от стойността им да е създадена в рамките на трите държави, за да бъдат освободени от мита. До 40% от тях ще трябва да бъдат произведени от работници, които получават поне 16 долара на час. Запазва се механизма за арбитраж при облагане с мита, нещо, което първоначално бе неприемливо за американската страна. Механизмът обаче няма да се прилага при въвеждане на ограничения, които се базират на съображения за национална сигурност. САЩ получават достъп до 3.6% от канадския пазар на млечни продукти, което се приема като успех по-скоро за Отава. Текстът съдържа и множество актуализиращи клаузи, които всъщност стимулират свободната търговия, например, облекчения за дигитални стоки като музика и електронни книги, както и механизми за защита на интелектуалната собственост. Има и клаузи с ангажимент за постепенна либерализация на финансовите услуги. Улеснява се присъединяването към профсъюзи в Мексико, за което е създаден и правен механизъм.

Оценките на икономистите за двете споразумения са относително еднопосочни. По отношение на НАФТА, в негативен план може да се очаква известно нарастване на цените, макар очакванията да не са за значим скок. Възможно е известно свиване на обемите в по-регулираните сектори, както и да бъдат засегнати някои фермери в Канада. В по-макро план, няма прогнози за негативно влияние върху БВП на трите страни. Напротив, рязкото намаляване на несигурността от последните две години и подобрените възможности в по-либерализираните сектори постепенно ще генерират още растеж. Последствията от предоговарянето с южна Корея са още по-ограничени и там ефектът е по-скоро символичен. Корейците направиха повече отстъпки, но запазиха цялостната търговска рамка, което е от ключово значение за икономиката им. В двустранните отношения рязко спадна политическата и икономическа несигурност. Има обаче нещо още по-фундаментално. Предоговарянето показва, че независимо от стила и начина на неговото случване политическите системи са в състояние да реагират на натрупани проблеми и напрежения. Всъщност, това беше и една от причините за възникването на критици на системата като Тръмп. Странно е, че основната критика на ултра-либералите сега е че НАФТА може вече да бъде ревизирана и дори отменена при определени условия. Сякаш един договор може да е над политиката и правото!

Всичко това ясно показва острата необходимост от по-търпелив и внимателен анализ на действията на Доналд Тръмп. Поне през призмата на тези две споразумения, той съвсем отчетливо прави следното: не разрушава системата на свободна търговия, а по-скоро по негов начин се опитва да предоговори някои асиметрии в нея. Това е най-видимо в отношенията с южна Корея. Когато преди десетилетия САЩ помагаха за възникването на „азиатските тигри“, те приеха една съзнателна асиметрия. Отвориха асиметрично своите пазари, оставиха различни преференции за другата страна, за да помогнат за пазарното им развитие. Между другото, това е видно и в отношението към Китай при неговото влизане в СТО. При НАФТА също бяха натрупани множество напрежения, независимо от цялостната положителна оценка за споразумението и те изискваха реакция. Нещо повече, самият контекст на свободната търговия се променя, все повече хора искат известни корекции и на това не може да се отговори с продължаваща арогантност. Остава големия въпрос как да се рекалибрира глобалната икономика и търговия без тя да се разтресе прекалено силно и тази дилема ще е валидна за доста време напред. Това обаче включва и внимателния анализ на действията на един от основните двигатели на това рекалибриране. Към момента, много от хората, които трябва да правят това остават фиксирани върху думите на американския президент и не отдават аналитично дължимото на неговите действия.

Какво всъщност прави Тръмп?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top