Статии

Как да превърнем в бомба черешовото топче

Един арабски шейх научил, че му остават едва няколко седмици живот. За да определи кой от двамата му синове да получи наследството, той им дал по една камила и им казал да отидат в далечен град – чиято камила се окажела по-бавна, този син щял да получи наследството.

Дни наред момчетата бродели безцелно, без изобщо да се доближават до града. Та защо им трябвало да ходят там, след като само ще загубят? Лутайки се из пустинята, по пътя си те срещнали един стар мъдрец и му разказали проблема. Старецът им казал нещо, след което синовете веднага скочили на двете камили и препуснали към града.

Какво ги е посъветвал мъдрецът?

Отговорът на тази логическа задача е направо фасулски: „Всеки син да се качи на камилата на другия“. Защо? Ами защото така имат стимул да стигнат до града, като по този начин докажат, че камилата на другия е по-бърза. „За целта е нужно само да обърнете задачата от намирането на най-дълъг път (нерешима) в намиране на най-къс път (решима).“

Знаете ли обаче кой е най-късият път на един 15-годишен български ученик, за да стигне до отговора? Влиза в Гугъл, пише „задача с камили“ и търсачката мигновено изплюва решението. Няма чудене, няма и маене, та затова, когато утре на 15-годишния български ученик му се наложи да попълни тест на PISA, той в най-добрия случай ще успее да прочете условието на задачата, след което ще го облее лепкава пот и ще се изнерви, гледайки безцелно през прозореца и отказвайки се да мисли.

Това ми го разказа учителка в квартално столично училище, която един ден си наумила да направи експеримента с ученици от 9-и клас. Половината, на които разрешила да ползват смартфоните си, мигновено се сетили как да подходят, докато с останалата половина се случила гореописаната мъка. „Колкото и да не обичам обобщенията – разправя учителката, – няма как да не призная, че не учим децата да разрешават най-елементарен проблем.“

Лутайки се из пустинята, образно казано, те ще знаят какво е пустиня – географска област, в която валежите са силно ограничени; ще знаят и че липсата на растителност оставя земната повърхност незащитена от процеса на денудация –  оголване на скалите от изветрелите материали (елувия). Ей Богу, те ще знаят дори, че елувиалните отложения се образуват под въздействие на температурните колебания, подземните води и микроорганизмите, както и ще знаят, разбира се, какво е камила –  род бозайници от разред Чифтокопитни, които притежават характерни мастни отлагания на гърба, известни като гърбици. Накратко: петнайсетгодишните ученици ще знаят всичко това, но няма да имат и бегла представа как да използват натрупаните знания.

Впрочем ето как е обяснено знанието в най-добрия приятел на ученика – „Уикипедия“: то е това, което се знае, което е известно, което е установено в резултат на познавателна дейност. И още: „факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование.“ Факти без умения, следователно, не представляват знание, чието придобиване, пак според другарчето „Уикипедия“, задължително включва „комплекс от когнитивни процеси: възприятие, учене, комуникация, асоциация и разсъждение“. Или казано по-простичко, изключи ли се разсъждението, се получава следното:

Резултати на българските ученици в изследването PISA за 2015 г. – 37.9% не покриват нивото за грамотност по природни науки, докато 41.5% криво-ляво могат да четат, но се затрудняват да разбират смисъла на прочетеното. Така страната ни се нарежда на срамното 45-о място по функционална грамотност сред 72 държави.

Резултати на българските ученици в изследването PISA за 2018 г. – по четене те продължават да са на ниско ниво (53%), по математика ефективността рязко пада (56%), а при науките спадът при представянето е един от най-големите сред всички участващи в тестовете от 79 страни. Като цяло, нивото е под средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с още по-влошени показатели за функционална грамотност, т.е. по критериите дали младежите разбират това, което четат и научават, проявяват ли критично мислене и в състояние ли са да свържат наученото с реални ситуации от живота.

Ако помолите учителката от кварталното столично училище (това ще рече гимназия, която не се причислява към т.нар. елитни) да ви разтълкува тези резултати, тя ще ви отговори същото, което са написали авторите на изследването: „Образованието не може да си позволи да остане в рамките на механичното заучаване от XIX и XX век. Образованието не е само да се преподава на учениците, а и да им се помогне да развият надежден компас, с който да се ориентират в един все по-сложен, двусмислен и непостоянен свят“. С две думи, сега не им се помага особено, нищо че синът ви ще изрецитира урока по биология за Царство същинскоядрени едноклетъчни организми и особеностите на червеите от тръбест тип, а дъщеря ви ще обясни на секундата що е стилистична семасиология и какво представляват метонимичните тропи метонимия, синекдоха, перифраза, евфемизъм, хипербола, мейозис, литота. И не само не им се помага, ами съдейки по това, че около 2% от българските ученици са се справили с най-трудните задачи в теста на PISA, значи им се налага дори да се съпротивляват. Някакви деца все пак са успели да покажат, че разбират връзката между онова, което са прочели в учебниците, и реалния живот – факт, равностоен на проявен героизъм, който показва неподвластен на глупостите интелект, готов да се брани от затрупването му с тонове баласт.

В тази връзка е логично да се попита: а дали нарочно не им се пречи, за да не развиват умения, или компетентности, както ги нарича министърът на образованието? Карикатурата на Комарницки отговаря недвусмислено на въпроса: същият министър с опечален вид показва на Бойко Борисов листче, на което пише PISA, а премиерът радостно възкликва: „Супер! Тия ученици кога ще могат да гласуват?“…

И наистина, „тъпоумието на тълпата е най-голямата гаранция за престола и за трайността на монархическото управление“, понеже „ниските чела не са в състояние да направят бунт против короната“. Въпреки че автентичността на наставленията, отправени от абдикиралия Фердинанд към сина му Борис III, неведнъж е била опровергавана, не пречи да се съгласим и със забележката „Просвещението на народа е вървяло досега без система, заради това няма обществено мнение и обществена мисъл, правилно поставена за държавните работи и политиката.“ А дето се вика, това се вижда с просто око при когнитивния процес възприятие: жертвата на системно и организирано затъпяване винаги е била пластелин в ръцете на демагози и прочие тарикати поради удобството й да бъде моделирана за всякакви цели и „каузи“.

Но има и друго: тъкмо онези, които пробиха с кухи клишета и службогонство, с незнание и нахалство, днес са еталон за успех и децата, дори най-неграмотните, също го забелязват. Преди няколко години Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия в парламента, даже не успя да прочете правилно числата в бюджета, а неотдавна министърът на правосъдието Данаил Кирилов „джуркаше файлове“ в системата за разпределяне на дела във ВКС и пред ВСС разправяше, че „никак правно прецизно не е синтактичното тълкуване на морфемите“. По едно време и самият Борисов с двата университета („единиа на Живков, другиа на цара“) пък най-сериозно обясняваше как имаме „наши експерти, които познават този бизнес (енергетиката – бел. ред.), защото той е много специфичен, а и, както е определението във физиката – насочено движение на електрични товари, това е електричният ток, той минава и не се усеща“…

Много ясно, че за да управлява това, „не ни трябват учени глави“, както съветвала четвъртата съпруга на Мао Дзедун, когато той отпочвал Културната революция и младите хунвейбини вече пълнели улиците на Пекин. Но понеже същинскоядрените едноклетъчни организми не са в състояние да гласуват, на помощ винаги се притичват функционално неграмотните; тия, дето днес не намират връзка между прочетените думи и смисъла от подреждането им в текст, а утре няма да намерят връзка между качеството на управлението и това на собствения си живот.

Но да не си помислите, че родителите са се притеснили, задето в това т.нар. утре сегашните неграмотници ще бъдат безработни? Напротив, в най-бедната страна в ЕС, най-засегната демографски, с пренебрежими суровинни ресурси и малък пазар, с най-слабото училищно образование в Европа – формула за социално-икономическа бомба с часовников механизъм (по в. „Капитал“), вече втора седмица най-обсъжданият въпрос е … „Под игото“. По-точно, „преводът“ на архаизмите и турцизмите, все едно от този казус зависи животът ни, довел в Сопот даже до бунт :

„50-ина сопотненци начело с кмета Деян Дойнов обявиха протест срещу редактираното издание на първия български роман „Под игото“ на Иван Вазов, в което турцизми и остарели думи и изрази са подменени с нови. На площада в родното градче на Вазов гръмна черешово топче и писнаха гайди, а кметът Дойнов поиска тиражът на редактирания роман „да се събере и да бъде изгорен на една поляна“. Той обеща и блокада на Подбалканския път. „Под игото” е нашата история!“, „Не редактирайте гения!“ – бяха написали възмутените сопотненци на плакати на площада – на метри от родния дом на Вазов и досами внушителния му монумент.“

Ще палят тиража, ще блокират шосета, пак са приготвили черешовото топче…  Вечен български трагикомизъм, така добре описан тъкмо от Вазов: „Най-после, по фитила прехвърча бяло пламъче, запуши се и той и веднага топът издаде някакъв немощен, сърдит, дрезгав звук, като кога чупиш суха дъска, нещо прилично на остра кашлица, и се покри с гъст облак дим… От тая кашлица топът се цъфна, а джепането си изхрачи само няколко разкрача далеч… Мнозина от налягалите въстаници даже не чуха гърмежа му…“. По справедливата забележка на проф. Ивайло Дичев, това си е „горчива критика на българския нрав“, която „обвинява, демитологизира, осмива“, но сопотци, изглежда, или не са го разбрали, или „вероятно просто не четат“ романа.

И така, лутаме си се в пустинята от заучени националпопулистки клишета, готови да браним със сетни сили „език свещен на моите деди“, на който обаче скоро няма да можем нито да четем, нито да пишем. Стръвно вкопчени в миналото и в някакви съчинени от самите нас светини, вече и не забелязваме колко сме смешни и в същото време за най-горко окайване. Същинска многострадална Геновева в Царството на оглупяването, и ние още чакаме с памук в ушите да заечи въздухът и да потреперят стъклата от гърма, но всичко тук ще продължава да е досущ артилерията на Зли дол – зле започващо, още по-зле изпълнено и най-зле завършващо…

Дали действително това е конспиративно социално инженерство, ще е силно да се твърди. И без специално усилие обаче, резултатът е налице: Бойко Борисов кара трети мандат, а карикатуристите нямат нужда нито от преувеличение, нито от изопачаване – те направо „снимат“. Снимат ли, снимат какво се случва, когато един народ нехае за най-важното – образованието на децата си, и запечатват ли, запечатват мигове от тази катастрофа. А това е думата, уви, защото бомбите с часовников механизъм не са като черешовите топче – гърмят, да знаете, и още как гърмят!

Как да превърнем в бомба черешовото топче

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top