Статии

Калпак вирус, или за българския модел

Истерията от коронавируса вилнее с чудовищна сила, подтиквайки паникьосани хора да пълнят догоре колички с продукти от първа необходимост. За минути от рафтовете на големи търговски вериги изчезват брашно, захар, олио, леща, макарони, все едно вдругиден започва Второто пришествие. Опасани през носовете и устите с всякакви подръчни средства, включително водолазни маски и противогази, първи се презапасят жителите на Пловдив – до онзиден европейска столица на културата.

Много ясно, че заради риска от заразяване, приемът на президента по случай националния празник на 3 март е отменен. Което обаче не отменя разни културни събития, нито пък е обявена ваканция за учениците. Това малко обърква министър-председателя, който изведнъж се сеща и за личната си безопасност: „Аз всеки ден имам президент, премиер, някаква делегация. Вие преглеждате ли ги тея, като идват? Еми… Те ме целуват, аз ги прегръщам. Да не вземе да…“. И тъкмо да си помислим, че четиримата конници на Апокалипсиса вече се спускат от притъмнялото небе, българският народ показва, че не се плаши от нищо, организирайки следното събитие:

„Хоро върху ски ще тропат ентусиасти на 3 март в курорта Пампорово, съобщиха организаторите от инициативата „Голямото ски спускане с носии“. Преди това желаещите скиори и сноубордисти в ярки народни носии и с български знамена ще направят общо спускане по склоновете на Родопите от връх Снежанка… Шествието ще следва т.нар. Голямото знаме (6х4 метра), което ще бъде носено от около дузина скиори и ще бъде съпроводено от скиори с гайди и тъпани (и те ще бъдат със ски).

През това време на плац „Студенец“ общото настроение ще бъде поддържано от Общинския духов оркестър – Добрич, който ще свири на открито още от сутринта на 3 март. Добруджанската духова музика специално ще подготви програма с родопски песни, за да може на този фон да се извие хоро със ски, превърнало се в четиригодишна традиция. Точно в 12 ч. на обяд на лифт станция „Студенец“ ще прозвучи националният химн.

Автор на идеята и организатор е Антония Каменичка. В изявления пред медиите тя казва, че се надява някой ден това събитие да бъде регистрирано за „Книгата на Гинес“. „Идеята дойде свише, ако щете го наречете. Сънувах я и на следващия ден просто организирах събитието.“

Впрочем миналата година в „Голямото ски спускане с носии“ участвали 8000 души, та сега „да не вземе да…“, както би казал премиерът. Все пак струпването на хиляди хора на едно място не е шега работа, дори да върлува най-обикновен грип, пък какво остава за цял коронавирус. Нещо ми подсказва обаче, че на г-жа Каменичка изобщо не й е хрумнало каква потенциална заплаха е заложена тук, щото като дойдат идеите свише, какво повече да му мислим? А ей къде е Пловдив, на има-няма 80 км от Пампорово, което е нищо работа за COVID-19, пресякъл границите на сума държави от далечен Китай. Няма обяснение, значи, как в доскорошната, повтарям, европейска столица на културата мъкнат чували с ориз, а само след дни под носа им ще се организира такова масово мероприятие, без да са взети и минималните предпазни мерки!

Ситуацията е наистина парадоксална, но всъщност вече е описана от Станислав Стратиев:

„Ако сме дали нещо на света — това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене.
Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.”

В случая „обратното на всичко“ явно означава да се поддадем на паниката, но сетне да я подкараме напълно безразсъдно. Да смятаме, че т.нар. Голямо знаме (6х4 метра) е достатъчно да ни предпази от онзи, дето иде „с меч и с глад, с мор и със земни зверове“ (по Откровение Свети Йоана Богослова), понеже ямурлукът е защитен шлем, а звънът на чанове и писъкът на гайди – панацея. Да набутаме в долапите и гардеробите 20 кила смилянски боб, след което да заложим 30 кила пироксилин, също като в „Българи“ на Чудомир, за да взривим цялото това презастраховане. И най-сетне, за неимоверното си усилие да правим едно, а сетне точно обратното – действително да заслужим награда, само дето не „Гинес“, а… „Дарвин“.

Името й, естествено, идва от прочутата теория за еволюцията на видовете на биолога Чарлз Дарвин. Според нея най-слабите индивиди не могат да се преборят с по-силните от тях, така че умират, без да оставят поколение, и по този начин оцеляват само най-силните и приспособимите. Създателката на конкурса Уенди Норткът обаче казва, че в съвременния свят може да оцелее и най-слабият и глупав представител на Homo sapiens, с изключение на демонстриралите уникална тъпота, довела и до тяхната смърт. Наградите датират от 7 август 1985 г., когато на Норткът била изпратена първата история за човек, загубил живота си по особено нелеп начин: той се опитал да разбие и ограби автомат за храна, но от силните удари автоматът паднал и притиснал своя бияч.

Е, после я затрупала истинска лавина от идиотски случки. Акробат джудже например излязъл на арената на цирк в Северен Тайланд, като задачата му била да скочи от трамплин, но той го направил под грешен ъгъл и отлетял настрани. За лош късмет, мъжът се озовал в устата на прозяващия се хипопотам Хилда, та животното го погълнало само за секунди. Зрителите ръкопляскали възторжено и едва когато по микрофона съобщили, че става дума за инцидент, публиката разбрала, че гълтането на цирков артист от хипопотам не е част от програмата…

Макар че силно се надявам да не се стига до фатални инциденти, не пречи да кандидатстваме с многохилядното хоро върху ски в разгара на коронавирус. Пък и за разлика от трагикомичната история с акробата джудже, при нас не говорим за злополучен инцидент поради грешно изчисляване на отскока. Напротив, всичко се върши посредством стройна организация и със заразителен ентусиазъм над широко зейналата паст на българщината, умело балансирайки между трагичното и комичното за целите на съвършената гротеска. И не само това, ами патриотичният вирус, който всяка година се плацика в ледените води на Тунджа, вече се разраства като епидемия: покосява Рила, където десетки ентусиасти нагазват в защитените езера, провиква се от връх Мусала, към който влогърът Слави Панайотов решава да поведе 1500 души с българското знаме, а после, за да завладее и Родопите, полита от Снежанка с навлечените в ярки носии и с развети трибагреници скиори. Коронавирусът е същинско джудже на фона на това масово изпозаразяване, което, пак да кажа, тук е част от програмата.

Да, хубаво е човек да обича отечеството си, или най-малкото да изпитва привързаност към „всичко българско и родно“. „Мила Родино, ти си земен рай“, пише Цветан Радославов, авторът на националния ни химн, който ще прозвучи по градове, села и паланки след дни. Ще ви издам обаче една тайна: Радославов толкова обичал родината си, че отхвърлил всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага, след като защитил блестящо докторат при основоположника на съвременната научна психология Вилхелм Вунт. Върнал се в земния рай, наел една малка мансарда на столичната улица „Ангел Кънчев“, в която живял до самата си смърт, и то доста скромно. Включил се, с други думи, в строежа на нова България, без нито веднъж да парадира с трибагреници или със собствените си заслуги, като даже се разказва, че такава показност го отвращавала, защото няма нищо общо с патриотизма.

И няма, разбира се, а също така е вярно и това, че е отблъскваща. Понеже „обратното на всичко“ постига обратен на замисления ефект, и дегизировката с носии, и въоръжаването с каба гайди биха разколебали и най-пламенния патриот, до степен да си плюе на петите, за да се скрие вдън земя от това тържество на фалша и кича. А светът е голям и калпак вирусът – да го наречем така – дебне отвсякъде, от него спасение няма. Обикаля с цървулите и стърже с гъдулка от сутрин до вечер, неуморно подскача Пайдушка четворка и Дунавска ръчка, надува дудуци, подсвирва с бръмбазъци и крещи: „Я надуй, дядо, кавала“ – идеалният начин да ни хвърли в паника, че COVID-19 може и да ни се размине, но тая зараза на ритуалната гламавост се очертава тотално неизтребима.

„Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

И знаеш, че ги няма.

При българския модел ги има, но не са те.

И не знаеш какво е.“

В случая поне знаем: възторжена глупост е. И ако някога изчезнем от лицето на Земята, пак тя ще е причината да ни довърши. Сега обаче имаме шанс да оставим след себе си пълни шкафове с продукти от първа необходимост – брашно и навуща, понеже все пак „българският модел е неунищожаем“. Бих добавила само това – и унищожителен.

Калпак вирус, или за българския модел

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top