Статии

Карантинни прозрения – 1

Най-после знам какво е преход. Нещо повече: знам свършил ли е и, ако не, кога ще свърши и ще свърши ли изобщо.

Трийсет години се мъча да си обясня какво е името на времето, в което живеем след 1989 година, и как се познава на какъв етап сме от това вървене от един обществен строй към друг. Не че има значение, но нали човек, когато пристигне на мястото, за което е тръгнал, би трябвало да си отдъхне, да се зарадва, да се отпусне. А нищо такова наоколо не виждам и се чудя по какво един хора познаха, че преходът е завършил, а други твърдят, че той май все още не бил започнал. Човек, като е затворен в дома си, като е отишъл три пъти до супермаркета и два пъти до аптеката, за да не забрави да върви, размишлява над ей такива неща, някакви всякакви, както ги нарича един приятел.

И ето, седя си в един карантинен следобед в стаята, гледам телевизия, слушам радио и прехвърлям интернет по телефона. Пред очите ми се изнизва заглавие: „Ще трябва да се научим да живеем с коронавируса“. По това време някакъв глас въздъхва откъм радиото и казва: Амии… това е положението, просто ще се наложи да живеем с него. Хм! На това му се вика синхроничност. И в този миг откъм телевизора един мастит медицински експерт отсича: „Ще се научим да живеем с вируса, друг вариант няма.“ Това вече е нещо повече от синхроничност. Това е направо ябълката, която паднала върху главата на Исак Нютон. Защото трите изречение ме улучиха в главата и в този миг там се роди прозрение, което така и не се появи в продължение на трийсет години размишления.

Нашата демокрация (за най-кратко и лесно ще наричам времето след ноември 1989 година с това име) се роди внезапно. Може и да се е мержеелела някаква прогноза за подобно бъдеще, но то беше далечно и неясно. Точно като коронавирусът. Той се появи внезапно, макар че винаги е имало вероятност някой ден човечеството да се сблъска с такова изпитание. Теоретично нямаше начертан път, през който ще премине нашият преход. Защото такова нещо в историята на човечеството не се бе случвало – социалистическо общество да се трансформира в капиталистическо, тоталитарно в демократично. Пътеката трябваше да се разгадава и чертае попътно, в движение. Какво ще се случи с коронавирусът никой не знае – непозната зараза, неизследвана, бързо мутираща. Битката се решава в движение, с налучкване, с пробване. И в двата случая всеки се оглежда какво прави другият, къде успява, в какво се проваля, мъчи се да си спести грешките, които другите вече са направили.

Къде бе изкована демокрацията, къде се роди вирусът – в китайска епруветка, в американско разузнавателно управление или под позлатения таван на някоя кремълска зала? Или може би се появиха ей така, от нищото, по неведомите закони на природната еволюция и общественото развитие? И за едното, и за другото има стотина теории, коя от коя по конспиративни, можете да си изберете която ви влече и най-вече която ви устройва.

Рецепта за оздравяването от преход и от коронавирус няма. Даже и тестовете за установяването им са спорни. С много малка достоверност. Гледаш – всичките симптоми са уж налице, а коронавирус или демокрация няма. Има само сполучливи имитации. В същото време понякога няма никакъв външен признак за тревога, а умират – пациенти умират, лекари умират, свобода на печата умира, конкуренцията умира…Мислиш си, че обдишването е гаранция за оцеляване, а и то се оказва повече опасно, отколкото полезно – странно, непознато, вироглаво състояние.

Междувременно разбираш, че това, което се налага непременно да се случи, се нарича социална изолация. Именно социална, а не физическа, да речем, както би било по-правилно. И защо социална, а не физическа! Ами за да е съвсем същото като при преход от социализъм към капитализъм – едни са създали активите на обществото, други ги придобиват и така се осъществява една солидна социална дистанция, която пази едните от другите. С други думи: пази парите на богатите от гнева на бедните. През цялото това време е препоръчително да се носят маски – да не е ясно кой кой е, какъв е и за какъв се представя. И се пипа с ръкавици – за да не остават следи. От време на време всичко надлежно се дезинфекцира с някакъв закон.

Появяват се новите дисиденти – медицински и политически. Надават вик, че всичко това е измама. Сочат се новите световни злодеи – Горбачов в единия случай, Бил Гейтс в другия. Дават се за пример други, опърничави модели – китайския, в единия случай, шведския в другия.  Всеки защитава своята теза със свои факти и данни. Населението се люшка между едните и другите, люшка се, свят му се завива, обърква посоките, не може да пази равновесие, не може да се държи на краката си – пада. Идеално! – сега вече, когато населението е в състояние на пластилин, с него може да се правят каквито си поискат фигури.

Появява се надежда – някой някъде е напът да открие ваксина. Не искаме ваксина! Чрез нея ще ни роботизират. Не искаме да ни се намесва в икономиката Световната банка! Тя е за заробване на народите. Сорос ни е ясен, соросоидите са безродници! И Бил Гейтс ни е ясен….тук се налага да се изкове термин за последователите на Бил Гейтс и 5G технологиите, но и това ще стане, фолклорът върви малко след събитията, но отива далеч.

И други прилики между коронавируса и прехода намерих в онова състояние на прозрение, но няма да ви досаждам с повече изброяване. Всичко това премина скоростно през съзнанието ми, за да проумея най-точната, най-безпощадната, най-трудната за приемане прилика: онова, което наричаме преход, никога няма да отмине – просто ще се наложи да се научим да живеем с него. Трябва да се научим.

 

Карантинни прозрения – 1

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top