Статии

Клада на българщината

Докато новият екоминистър „най-учтиво помоли“ ТЕЦ „Бобов дол“, свързан с бизнесмена Христо Ковачки, да не гори боклуци, културното министерство стовари тежък юмрук върху т. нар. превод на романа „Под игото“ на съвременен български език. Изданието нарушава разпоредбите на Закона за авторското право, а разпространяването му е административно нарушение, решили в МК, след като се самосезирали по медийни публикации. Актът вече е връчен на издателство „Византия“, на което може да бъде наложена глоба между 2 хил. и 20 хил. лв. И по-важното – тиражът ще бъде иззет и унищожен от МВР, а нищо чудно да го изгорят в ТЕЦ „Бобов дол“, който хич не се трогнал от учтивите молби на Ревизоро и продължавал да бълва отрови…

По-плашещо от всичко това е единствено обстоятелството, че се намират и възрадвали се на тая чутовна простотия, все едно унищожаването на „превода“ мигом ще напълни язовирите, ще пречисти въздуха от отпадъците на Ндрангетата и ще направи талончетата от „Националната лотария“ безплатни и до едно печеливши. В Сопот, чува се, даже пак щели да изкарат на мегдана черешовото топче, за да извият около него хоро, но сега без заканите да стъкмяват клади, на които да мятат изданието. Твърде жалко, съгласете се, понеже беше в реда на нещата да се организира поне една празнична блокада на Подбалканския път, съпроводена от зрелищно унижение за „преводачката“ Нели Стефанова. Щом се е отпочнало с унищожаването на книги и изобщо с преследването на еретици, Светата инквизиция на българщината най-малкото трябваше да изтръгне от нея самопризнания, не е ли така?

Между другото, г-жа Стефанова би следвало много да се радва, че не живеем във времената след 5 декември 1484 г., когато папа Инокентий VIII издал була, заклеймяваща простъпки като нейната, само че срещу християнството. Иначе досега да са я качили на Люлката на Юда – отстровърха пирамида, върху която жертвата трябвало да се надене, или да са й обули Испанските ботуши, които стягали в менгеме крака от глезена до коляното и отгоре на всичко били допълнително нажежавани. Разбира се, и тогава тя можеше да не признае, че е извършила превода, за да подкопае устоите на националното самосъзнание, но от „Чукът на вещиците“ (Malleus Maleficarum) добре знаем как се е подхождало в такива случаи: заподозрените се връзвали и пускали в студените води на „благословена“ река (а ей къде е Тунджа!). Ако останели на повърхността, значи със сигурност били вещици и следвало да бъдат екзекутирани, а ако потънели, значи били напълно невинни. Та „преводачката“ Стефанова действително би трябвало да е извънмерно щастлива, щото едно средновековно ведомство, особено пък културно, досега и нея самата да е вкарало в пещите на „Бобов дол“!

Да не дърпаме обаче дявола за опашката, че знае ли човек… Така например през 1497 г. Джироламо Савонарола, който искал да пречисти Флоренция (поне за начало) от всяко зло, устроил на площада пред Синьорията т.нар. Клада на суетата – хрумка, която очевидно така е запленила умовете в нашето МК, че да я реализират и през 2020 г. Вярно, в огъня били хвърляни мебели, козметика, модни аксесоари, но да не забравяме, че сред тях имало и доста книги и произведения на изкуството, а, както отбелязъл Хайнрих Хайне: „Там, където изгарят книги, по-късно ще изгарят и хора“.

Не е задължително това да се възприема буквално, разбира се, само че и в някои случаи изгарянето ставало и буквално. След малко повече от сто години, например, предреченото от Хайне в една негова драма се превърнало в реалност – на 10 май 1933 г. националсоциалистите изгарят книги на редица германски писатели. А ето ви и красноречив откъс от статията на „Дойче веле“, озаглавена „Вакханалия на омразата“:

„На площада пред операта в Берлин се събират 70 000 души. Студенти са докарали с камиони и колички над 20 000 книги. Сред тях има произведения на известни германски автори като Хайнрих Ман, Ерих-Мария Ремарк, Йоахим Рингелнац. Лидерът на студентите-националсоциалисти държи реч, изпълнена с омраза. „Ние насочваме нашите действия срещу негерманския дух. Сега предавам всичко негерманско на огъня“, крещи Херберт Гутяр. И пръв хвърля купчина книги в пламъците… Малко преди полунощ на площада пред операта пристига и главният оратор на събитието – Йозеф Гьобелс. Министърът на пропагандата впрочем има и докторска титла по германистика!… Голяма част от германците, сред които и някои „послушни“ интелектуалци и професори, мълчаливо приемат изгарянето на книги. Някои дори приветстват начинанието.“

После помним какво се случва в същата Германия, нали? И въпреки че идеята за „превеждане“ на Вазов може да е спорна, а резултатът – крайно нелеп, още по-спорно и още по-нелепо е Министерство на културата да издава нареждане за изземване и унищожаване на тиража. Не, фашизоидно е направо, колкото и абсурдното усилие на издателката Стефанова да не може да се сравнява с творбите на литературните колоси. Тръгвайки по този път, ще трябва, значи, да горим и адаптираните ученически издания на „Под игото“, и прочие „светини“, за да се даде отпор на небългарския дух и въобще „да се предаде всичко небългарско на огъня“. Зловеща перспектива, все едно излязла изпод перото на Рей Бредбъри, в чиято антиутопия „451 градуса по Фаренхайт“ пожарните команди изгаряха всичко, написано върху хартия…

„В главите на хората трябва непрекъснато, до втръсване, да се набиват незначителни факти. Тогава те ще имат чувство за динамика, без въобще да помръдват. И ще бъдат щастливи!“ – казваше шефът на пожарната команда, а родното МК – я, каква горчива ирония! – се захвана да прави именно това. Хвани нещо незначително като „превода“, набий в българските кратуни, че то е най-големият проблем на държавата, та когато някой се усети, че от чешмите вече не тече вода, а въздухът е със съдържимото на газовите камери в Освиенцим, размажи с брутална административна мярка незначителното, създавайки фалшиво чувство за динамика по форумите и социалните мрежи. Важното е да няма помръдване, важното е да няма и мърдане. „Народът срещу Нели Стефанова“! Той ще защити словото на Вазов и целокупната национална идентичност, без да се усети, че същото самосезирало се сега министерство не се самосезира за десетки паметници на културата, оставени да се разрушават и да гният, да бъдат наводнявани, изривани с булдозери, опожарявани. Включително (и най-вече) от мастити бизнесмени, които държавата дори и не глобява, ами най-учтиво моли да не вършат маститите си безобразия.

Е, че „преводът“ е трагикомичен и не става за нищо – в това няма съмнение, но дали някой ще го чете или не, това би трябвало да решава, „както по обикновение“ (да цитираме Вазов), пазарът. Не е влязъл в задължителната образователна програма, за да навреди необратимо на шепата ученици, които ще го попрегледат, пък и неотдавна цяла бивша зам.-министърка на образованието цитира „Ред“ Бредбъри по повод Деня на народните будители, което е достатъчно показателно какви хора и сега вилнеят необратимо в тази сфера. „Днес всеки знае, твърде е уверен, че с него нищо няма да се случи. Другите загиват, но аз оставам! Няма никакви последствия, никаква отговорност. Бедата е там, че има!“, повтори въпросната бивша зам.-министърка думите на капитан Бийти, онзи шеф на пожарната команда, само дето той ги произнасяше в мига, когато хвана главния герой в съхраняване на книги и го насилваше да драсне клечката на собствения си дом. Накратко, казваше в прав текст, че за всеки, осмелил се да чете, ще има тежки последствия, тъй щото нека не се заблуждава, че ще му се размине. Защо ли? Ами защото в едно тоталитарно общество масовата култура и потребителското мислене трябваше да се насърчават, а книгите, да повторя, бяха забранени и подлежаха на изгаряне. Единствено малката опозиционна група на хората-книги се зае да спаси познанието, като всеки неин член наизустяваше някоя книга, за да я запази за идните поколения. И тъкмо за такава опасност предупреждаваше Бредбъри – Рей, а не Ред, понеже „фантастите не се опитват да предвидят бъдещето – те се опитват да го предотвратят“…

Уви, повечето не успяват – пожарните команди винаги надделяват. И това се вижда с просто око: в страната, която чества специален ден на будителите, 42% от 15-годишните българи са функционално неграмотни, а от 2000 г. са затворени 1084 училища. По данни от национално представително изследване пък близо половината (49%) от пълнолетните българи изобщо не отделят време за книги, за сметка на горе-долу толкова, които са ориентирани към игрите на щастието. Един превод на Вазов, следователно, не би добавил нищо повече към мрачната картинка, но, виж, насилственото му и показно унищожаване здравата работи в полза на мрака. Той се сгъстява лека-полека, става все по-непрогледен и все по-отровен, издишваме го заедно с италианските боклуци и го вдишваме обратно с поредната тъпотия за отклоняване на вниманието от самия него.

И не, въобще не се радвайте, че държавата ударила с юмрук някаква клета издателка – днес е тя, утре ще е някой друг от нас, към когото държавата не проявява учтивости като към Ковачки.  Във всеки случай под лозунга да се защитят родното, традициите, идентичността и прочие, и прочие, могат да се извършат всякакви мерзости. А сигналът за начало е даден, пушекът над кладата вече се вие. „И страшно е, майко, и весело“, но за веселото далеч не съм толкова сигурна.

Клада на българщината

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top