Когато сляпото гледа

 „На базата на анализа, който направихме, ние сметнахме за необходимо, защото ние се готвихме за това управление и в рамките на две години преди правителството направихме няколко кръгли маси, не зная дали сте ги проследили, ползвахме експерти от евроатлантическите ни партньори, за да можем действително, когато влезем в българския Парламент, знаете, че първите законодателни инициативи дойдоха точно в Министерството на вътрешните работи, от Министерския съвет, които бяха свързани точно със законодателните промени в Закона за МВР.” Както навярно се досещате, това не е пиянско бръщолевене. Не е трагикомичен опит на неподготвен студент да отегчи преподавателя с купища несвързани приказки. Не е и просто безсмислица, глупост. Това е пример за типичния начин, по който един от хората с най-много власт в България изразява мислите си. Конкретният цитат е от речта на вътрешния министър Цветанов пред Народното събрание, произнесена на 25 юли тази година по повод вота на недоверие, искан от опозицията. Взел съм го напосоки от стенограмата на тази реч. Не бих имал проблем да ви залея с множество подобни цитати. И вие не бихте имали проблем, ако сте на моето място. Както разбрахме наскоро, шеметната кариера на никому неизвестния до този момент меверейски експерт по нещо си Цветан Генчев Цветанов е започнала точно на 4 септември 2001 година. Тогава новоизбраният главсек на МВР Бойко Методиев Борисов го е извикал в кабинета си. Този покъртителен факт беше съобщен от самия Цветанов при номинирането на Росен Плевнелиев за президент на републиката. Поради историческото значение на тази среща герберите решили да обявят президентската си кандидатура именно на 4 септември. Не знам, естествено, какво са си говорили бившата мутра и височкия мъж с предан овчи поглед, но съм сигурен, че през главата на изпечения банкянски хитрец веднага е минала мисълта: „Е, те този е идеалния слуга!” Въпросната среща  наистина ще придобие особен исторически оттенък, ако в крайна сметка се окаже, че тази или сходна на нея мисъл ще изяде политическата глава на всенародния любимец. А Цветанов наистина удивително бързо се превърна в идеалния слуга. Добрал се до странната позиция „оперативен помощник на главния секретар на МВР”, той оперативно започна да присъства навсякъде, където се появяваше неотразимият шериф на републиката. През 2005 година оперативният помощник извърши първото си политическо дело – стана кандидат за нарооден представител от листата на НДСВ, пак зад широкия гръб на Борисов. Заедно с Лъчо Мозъка – другия любим авер на Борисов от онова време – те се наместиха на четвъртите места на царските листи в Пловдивския и Благоевградския район. Лъчо влезе в Парламента, но по ирония на съдбата на Цецо малко не му достигна. Това също е събитие с исторически последици, защото в резултат на него днес ни подслушва физкултурник, а не гинеколог, например. Честно казано, не намерих факти, от които да разбера какви ги е дробил четвъртия в царската листа в тогавашната предизборна кампания. Предполагам, че е гледал да се намества по в кадър, докато сайбията-водач се подписва по коремчетата на влюбени тийнейджърки, каквото беше любимото му занимание в тази кампания. Не открих нито една регистрирана дума, произнесена от Цветанов тогава. Дори след фактическото оттегляне на Борисов в средата на кампанията (на него очевидно му писна да се поти насам-натам, обяви, че го заплашват с убийство и се скри), Цветанов не прояви никаква проактивност, както би се изразила друга, вече увяхнала, герберка – Румяна Желева. Така или иначе, няколко месеца по-късно Борисов напусна МВР, за да участва в частичните избори за кмет на София, и точно на днешния ден – 17 септември 2005 година – верният му оперативен помощник го последва, за да организира кампанията му и да я спечели. От тогава до ден днешен тандемът Борисов – Цветанов печели всички избори. Ролята на Борисов за това се признава от всички наблюдатели, но ролята на Цветанов някак все оставаше в сянка. Но там, в сянката, тази роля ставаше все по-значима, видимо едрееше, и лека-полека започна да изпълзява зад гърба на харизматичния водач. Днес е трудно да се прецени кой от двамата – Борисов или Цветанов – има повече реална власт. Постепенно се наслушахме и на бисерите на Цветанов в публичното пространство. От самото начало той говори така, както говори и днес – гонейки като пеперудка неясната мисъл с думички, чието значение не разбира до момента, в който се заплесне по друга, не по-малко неясна, мисъл. Човекът излъчва толкова глуповатост, че това го прави да изглежда честен и неприкрит – естественият ни инстинкт е да смятаме, че ако някой в такава степен не може да изразява мислите си, поне следва да прикрива това чрез важно мълчание. Нищо подобно не наблюдаваме у Цветанов – напротив, речовитостта му нараства поне с темпото, с което нараства реалната му власт. Последното му изпълнение (чрез което наклепа собствения си кандидат за президент и собствената си партия, обяснявайки как някакви лоши хора са искали да корумпират Плевнелиев, но той не им се дал, а после – когато лошите хора се оказаха герберски кариеристи – че други лоши хора се възползвали от това, за да правят компроматна кампания) накара купища анализатори да спорят дали от глупост го е направил, или от подлост, за да се разправи с вътрешнопартийните си противници. Паралелно с него Цветанов обяви намерението на холандското правителство да наложи вето на влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство за вътрешнополитически проблем на Холандия. И всички отново дружно коментираме този мъдър политически ход. Е, добре. Дотук с Цветанов. Противно ми е дори да си припомням дивотиите, сътворени от този човек в последните години. Глупавите изказвания. Насърчаването на полицейското насилие. Историята с горнооряховските лекари. Дребните шмекерии, с които прикриваше също така дребните си финансови далавери. Противно ми е. Няма значение дали този човек в момента плете интриги или просто играе срещу собствената си партия от глупост. Или, по-скоро, не това е най-важното, колкото и опасен да е един овластен глупак. По-важното е да разберем как се получи така. Защо сляпото не само гледа, но ни сочи накъде да ходим? И ни ръга с ръжена, ако се отклоняваме. Защо нямото не само говори, но ни поучава? Защо глухото ни подслушва? Масово. Всички. Защо? Защото се е оказал идеалния слуга за един безскрупулен политически шаман, който върти на пръста си настоящето и бъдещето ни? Защото решихме, че е време да накажем бандитизма на политиците, като поверим политиката на бандитите? Нямам отговор. Но все пак знам, че си заслужихме политическия водач Цветанов през тези 20 години. С желанието си да се надхитряме едни други. С вечно обърнатия овчи поглед към властта. С нежеланието си да възприемаме свободата като отговорност. С приемането на ненарушимостта на правилото „всеки да се спасява поединично”. Накратко, с неумението ни да бъдем граждани. А той – Геният на предизборните кампании, вицепремиерът и вътрешен министър, грижовният баща с грижовни тъст и тъща – на базата на анализа, който ще направи, ще сметне за необходимо. Сметката ще платим ние. Ако не успеем изцяло – децата ни ще помагат.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top