Когато срещу лошите няма и един добър

17 февруари 1992 г. Второразрядният депутат социалист Марио Киеза е записан да се договаря за подкуп от 7 милиона италиански лири (около 3500 евро). Той е арестуван, докато прибира плика с обещанието „да даде рамо“ на фирма за спечелването на търг за преработка на отпадъци.

Въпреки че е заловен на местопрестъплението, цял месец Киеза мълчи като пукал. Страстно го защитава и премиерът Бетино Кракси, на когото се явява съпартиец. За малко да го пуснат под домашен арест, но точно в този момент Кракси решава да заклейми депутата, наричайки го „дребен мошеник“. Киеза е обиден и се чувства предаден най-вече от думите на премиера: „Той хвърли сянка върху най-честната партия в Италия!“ Решен е да направи пълни самопризнания и по тази причина го държат в бронирана килия…

„Ако Кракси не се беше дистанцирал от него, той едва ли щеше да се разприказва“, ще каже по-късно магистратът Антонио ди Пиетро, „баща“ на операцията „Чисти ръце“. Следва лавина от арести, разкрития и присъди, включително на четирима бивши премиери. За две години парламентът сваля имунитета на 251 депутати. Арестуваните за кратко или за дълго са 1456, обвинените – 1063, като 460 от тях получават ефективни присъди.

Зад решетките попадат някои от най-влиятелните италиански бизнесмени, сред които президентът на електрическия гигант ЕНИ Габриеле Каляри, който се самоубива в затвора. Самоубива се и социалистът Серджо Морони, след като оставя писмо със самопризнания, свързани с финансирането на Италианската социалистическа партия. През 1993 г. в затвора влиза и съдията от Милано Диего Курто, придружаван от половината ръководен състав на Министерство на вътрешните работи. Лично шефът на ФИАТ си признава в писмо до вестниците за корупционните схеми, в които компанията е участвала, за да си осигури политически комфорт.

Незавидна е и съдбата на самия премиер – Бенито Кракси е напълно опозорен и бяга в Тунис, където живее в доброволно изгнание до смъртта си. А най-куриозен е случаят с партийния функционер, който се разприказва още щом вижда полицаи на вратата си, без да подозира, че го търсят за дребно прегрешение зад волана…

„Положението е най-зле, когато всичко е толкова прогнило, че не е останал и един добър, който да се бори с лошите“, обяснява Антонио ди Пиетро след края на операцията. Медиите го критикуват за изключителното му самохвалство, обвиняват го, че е невъздържан и си прави пиар. Я си представете обаче какво можеше да се случи, ако го нямаше единственият „добър“? Или ако на негово място стоеше някой магистрат, който веднага да каже, че над Марио Киеза не е разпънат политически чадър?

Да пробваме така:

Киеза е член на управляващата партия и сътрудник на депутат от управляващата партия. Той е назначен за директор на агенция „Автомобилна администрация“ (бивша ДАИ) по предложение на ресорния министър. Преди това дейността му в качеството на доскорошен началник на регионална автомобилна дирекция е осеяна със съмнения. Отгоре на всичко е бил уволнен! Киеза обаче не само е върнат в системата, а е издигнат на най-високия пост.

Дали издигането има връзка с факта, че той и шефът на парламента са земляци, не е ясно. Във всеки случай един независим депутат доста ясно намеква, че помежду им има и други общи неща. Освен това Киеза се радва на чудесни приятелства в ресорното министерство и в самия Министерски съвет, което се подразбира от спрените сигнали срещу него.

Първият сигнал е от преди половин година, но е покрит от заместник-министър. Същото се случва и с последвалите писма до прокуратурата с копие до парламентарните комисии за борба с корупцията и по транспорт. Когато подаващият сигналите пише и на премиера, началникът на отдел „Приемна“ в МС отново препраща писмото му на транспортното министерство, а онзи заместник-министър го адресира за проверка до самия Киеза…

Независимият депутат, който му е вдигнал мерника, обаче е като шило в торба. Той лично информира премиера и публично огласява прикритите сигнали. Следва специализирана акция и Киеза е задържан за изнудване на превозвачески фирми, вземане на подкупи за превозвачески лицензи, фалшифициране на протоколи от шофьорски изпити и издаване на фалшиви книжки. Арестувани са още 18 души, като са иззетите о тетрадки, в които те надлежно са описвали сумите за съответните „услуги“. В домовете на участниците в групата и техни роднини са открити над 800 хиляди, като само в апартамента на Киеза има 175 000, а в тайник при неговия тъст – още 401 900.

„Няколко месеца наблюдаваме кабинета му, знаем всичките му шапки и каскети“, обявява премиерът Кракси. За да се изсули партията му от скандала, общинското ръководство изключва Марио Киеза; той е заличен в спешен порядък и от списъка, в който фигурира като нещатен сътрудник на депутата от управляващите. Най-чевръст в опитите да скъса въжето между партията и хванатия в крачка неин кадър обаче е не друг, а главният прокурор! Той не просто се появява на сцената, за да обяви тържествено, че държавното обвинение категорично не е намерило данни за "политически чадър", ами и отклонява вниманието в съвсем различна посока – срещу носенето на бурки на обществени места…

Оттам нататък Бенито Кракси и неговите съпартийци продължават да са „шапки и каскети“, само че на тояга. Те даже изкарват пълен мандат, през който записват като огромен свой успех борбата срещу бурките. Преди това, разбира се,  месеци наред се дебатира по въпроса, който се превръща в основен за дневния ред на италианците. Вестниците излизат с тлъсти заглавия: „Антонио ди Пиетро се обяви против носенето на бурки“; пишат се задълбочени анализи за разликата между бурка, хиджаб и никаб. Обществото се разделя на две, като лагерите „за“ и „против“ се обстрелват с лични нападки, саркастични подмятания и тежки обиди по форуми и социални мрежи. Киеза-Миеза остава на заден план, по някое време и съвсем го забравят. Няма осъдени, камо ли самоубили се партийни функционери, а шефът на парламента е оставен на спокойствие да се снима „с няк`ви баби“…  

Впрочем истинският Марио Киеза също се отърва доста леко навремето – осъдиха го само на 5 години и 4 месеца затвор, а и излезе предсрочно. През 2009 г. обаче той отново беше арестуван като организатор на разклонена система за нелегален трафик на токсични отпадъци в Ломбардия. Схемата станала възможна, тъй като втората му съпруга оглавявала екологичните служби на Милано, а междувременно Киеза успял да стане активист в партията на Берлускони. Тъкмо Берлускони пък прокара закон, покрай който повечето политици от операция „Чисти ръце“ успяха да излязат на свобода. За да защити брат си Паоло от наказателно преследване заради обвинения в корупция, той внесе закона с обещанието за… „радикална реформа на правосъдието“.

Радостта от „Чисти ръце“ трае има-няма две години, но все пак операцията е невероятен пробив в системата. И без сам да се „хвали“, Антонио ди Пиетро става символ на борбата с корупцията, защото е онзи „добър, който се бори с лошите.“ Това не е никак малко, като се има предвид, че в някои държави не се намира и един такъв. Като някогашен Тунис, например, където лидерът на „най-честната партия в Италия“ бяга панически и се скрива като мишок.

Чак сега обаче разбирам защо Кракси бяга там – бурките не са забранени, даже напротив. Скоро няма и изгледи да бъдат премахнати, по което много си приличат с политическите чадъри в съвсем прогнилите страни…


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top