Коментари

Кой?

Всяка година на нашата малка улица се случва едно и също. През лятото избива тръбата на студената вода. Процедурата се повтаря неизменно. Не е като планирания график за ремонт, но аварията идва всяко лято. Водата потича на мръсни вади, пристигат екипите по отстраняването на проблема със своите шумни машини, спират подаването към прилежащите кооперации и започват да къртят асфалта. Ние надничаме през прозорците, наблюдаваме как върви процесът, понякога мудно, друг път – по-бързо. Надяваме се нашата тръба да не се е спукала много това лято и по-скоро да пуснат водата. Тръбата следва свой собствен цикъл на аварии и  понякога подранява още през юли, друг път изчаква до средата на август. Някоя година дава фира малко по-надясно, друг път, по-наляво. Избива метър по-надолу от предния път или пък изненадва като се пука точно на същото място. След като я поправят, ремонтните екипи си тръгват и идва ред на тези, които полагат новия асфалт върху вече бившия изкоп.

Погледнато отгоре, кръпките не са кой знае колко, но имат по пет-шест пласта и биха били предизвикателство за археолозите от бъдеща цивилизация, които ще  се чудят какво ли е имало тук под земята, та сме копали толкова често. Надявам се дълго да се мъчат над отговора, както ние – за причината за цикличните аварии.  Очаква ги голямо разочарование, тъй като  злато няма да намерят. Ще открият нашата смотана стара тръба, зле закърпена неизвестен брой пъти, а над нея  – следи от периодично изкъртван и наново полаган асфалт. Парите от тези процедури ще са отдавна изпити и изядени. Археолозите от бъдещето може да се измъчат и по друга причина – завист. Има вероятност те да са по-големи корумпета и от нас и сън да не ги хване как някой е успявал години наред да ремонтира една и съща тръба и да пълни една и съща дупка безнаказано.

Наскоро в социалните мрежи се появи видео, в което човек в костюм, очевидно високопоставен чиновник, изравяше с ръце парчета асфалт от улица на град, нейде в арабска държава. Три-четири пъти се навеждаше, откъсваше парчета, показваше ги и започваше да крещи. Не разбрах дали се гневи на очевидното безобразие от бутафорна настилка или че не е включен в отбора, който е извършил измамата. Зрителите остават с впечатлението, че е възмутен. От кое ли? С цикъла на аварии на нашата тръба живеещите наоколо свикнахме. Като в календара с народни поверия, по които идва да разберем, че лятото е дошло или пък вече е на път да си отиде. Възмутени може някога да сме били. Първият, вторият, третият, че даже и четвъртият път. Ядосвали сме се на тия, които ни управляват. Нашата тръба обаче е надпартийна. Сменила е няколко правителства и общински администрации. Дали пък не е малък символ на прехода?

Помня първото й спукване преди двадесет години, защото тогава заживях на тази улица, но може авариите й да са започнали още по време на т.нар. „социализъм“, когато е била положена, заедно със схемите на лошо строителство и корупция. Нашата смотана тръба не убива никого.  Живущите наоколо сме мръсни, възмутени и зли най-много четиридесет и осем часа, отбелязваме с ремонта й пика на лятото и с това се приключва. Различно е когато авариите следват своя цикъл и костват живот. А те го следват, но наименованието им не е „аварии“. Какъвто и да окончателния извод за причините за катастрофата край Своге, дали ще е дъждът, дали техническа неизправност на автобуса, дали превишена скорост, дали съвкупност от лоши обстоятелства, подозренията към качеството на строителството на пътя ще останат. „На много места асфалтовата настилка е компрометирана и в лошо състояние. Това реално се е случило след по-малко от две години след завършването на обекта.“ Това е становище на Института по пътна безопасност, публикувано дни преди трагедията. В него става дума и за средствата за почистване на паднали камъни, подрязване на храсти, подмяна на пътни знаци. В становището се казва, че институтът няма да коментира изразходваните средства за ремонт и поддръжка на пътя, но завършва с въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството: „Уважаеми г-н министър, по този начин ли се грижите за сигурността на нашите граждани по републиканските пътища?“

Сигналите от различни институции за състоянието на пътя са били пет. Вероятно асфалтът на пътя София-Своге-Мездра не може да бъде отчупен с ръце, но едва ли са необходими подобни демонстрации. Възмутени и ядосани ще има, докато жертвите бъдат забравени и докато не дойде следващата авария или инцидент. Какви са причините? След срутването на моста в Италия излязоха публикации, препечатани от български медии, не само за предупрежденията за безопасността на моста, но и за строителството на жилища с некачествени материали в сеизмични или по други причини рискови зони. Ставало дума за шестдесетте години, когато се използвал бетон, съставен от вода, пясък и много малко цимент. Бил произвеждан от предприятия, контролирани от мафията „Ндрангета“. Ндрангета произхождала от най-бедните провинции в Италия и не можела да се сравнява с Коза Ностра или Камора. В колкото и бедна територия да властваш, важно е колко можеш да присвоиш от строеж на пътища или сгради. Или тръби. Последствията могат да бъдат именувани различно – аварии и инциденти. Добре е причинителите да имат име. Ндрангета вече е заето.

 

 

Кой?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top