Студентски дебюти

Кратък (алтернативен) наръчник за изборните резултати във Франция

Кой е Еманюел Макрон?

Най-младият президент на Франция – 39-годишен (първият президент Наполеон III е бил на 40 години и 8 месеца при стъпването си в длъжност). Учил е философия, завършил магистърска степен в университета, който произвежда голяма част от политическия елит на Франция – Sciences Po, впоследствие завършва и Националното училище по държавна администрация. Кариерата му е свързана предимно с банковия сектор. Работи в известната частна банка „Ротшилд“. Член е на Социалистическата партия в периода 2006-2009 г. През 2012 г. заема ключова административна позиция в първото правителството на Манюел Валс, президент по това време е Франсоа Оланд. През 2014, във второто правителство на Валс, е назначен за министър на икономиката. Подава оставка през 2016 г.

Хронология на политическата му кариера през 2016/2017

На 6 април 2016 учредява движението „En Marche!”. На 30 август с.г. депозира оставката си като финансов министър в действащия кабинет на Валс. На 16 ноември обявява кандидатурата си за президентските избори. На 23 април 2017 г. на първия тур на президентските избори повежда с 23,9 %. Печели втори тур срещу крайнодесния кандидат Марин льо Пен с 66 %.

Защо Макрон?

Макрон е особена фигура във френския политически живот, която може да се постави под два знаменателя: „кандидатът на медиите“ и „компромисната личност“. И двете определения са точни, но отразяват по-скоро външнополитическия анализ на френския избор; анализ на ниво Европейски съюз, борбата срещу популизма и тежестта на медийното присъствие, което все по-осезаемо измества политически програми и идеи. Нито един от тези фактори не бива да се омаловажава при анализ на изборния резултат, но не трябва също да се изключва спецификата на политическите партии, както и стратегията, която Макрон приложи в кампанията си през последните 12 месеца.

Сред най-тиражираните заглавия в пресата извън Франция отчетливо се открояваха два акцента: „Франция отхвърля национализма“ и констатацията за „феноменалната“ липса на двете основни партии във втория тур на президентските избори. Първото е вярно – французите празнуват загубата на омразата и ксенофобията в лицето на Льо Пен. Второто подвежда обикновения наблюдател. И внушава, че Макрон е феномен с кратка биография, която го прави най-непредвидимия успешен кандидат за президент на Републиката. Всъщност той беше най-логичният отговор на сътресенията в традиционните партии преди и по време на кампанията. Оттук нататък обаче фигурата на Макрон е по-скоро изключение в поляризирана Франция, доколкото представлява „златната среда“, която французите по традиция не избират.

Първата несигурност се появява при разглеждането на резултатите от първи тур, които показват разлика между основните четирима кандидати в рамките на 4%. За да бъде издържан този факт в конкретни параметри – Макрон, който оглави надпреварата, получи приблизително 8,6 млн. гласа, а четвъртият Жан-Люк Меланшон („Непокорна Франция“), съответно 7,1 млн. гласа. Резултатите на четиримата претенденти са твърде близки, за да бъдат тълкувани еднозначно. На втори тур са регистрирани внушителните 14 млн. празни бюлетини– това са рекорден брой въздържали се гласоподаватели от половин век насам, при това в най-ключовия момент.

Да, Франция е в основата на Европейския съюз – проевропейското начало надделя и посочи светлината в тунела на бъдещето на ЕС. Но в същото време, не, Франция няма паралел с изборите на друга страна от Стария континент, която бори антиевропейски настроения. Гражданското общество във Франция знае какви са интересите и правата му в публичното пространство и по-важно, може да ги защитава, и го прави. Ако се опитат да променят трудовото законодателство в негов ущърб, то ще стачкува, масово, всеки ден. Ето защо днес Франция празнува загубата на Льо Пен. А дали наистина празнува победата на Макрон, ще разберем на 18 юни, когато са насрочени парламентарните избори. Мажоритарната фигура на на френския президент е силна тогава, когато парламентарното мнозинство е от неговата политическа сила. “En Marche!” обаче е нова формация, а изборите за законодателния орган, макар отново мажоритарни, се различават от президентския. Силата на традиционните партии по региони вероятно ще опровергае твърдението, че традиционните партии отсъстват. Още повече, че лидерите им вече дават заявка за сериозна мобилизация. Фийон ще търси реванш, Меланшон също.

Защо Франция не следва логиката на изчерпването на големите партии?

Малко известен остана фактът, че кандидатурата на Макрон всъщност не беше толкова популярна след първичните избори на Републиканците в края на м.г. Социологическите проучвания показваха, че Фийон води убедително в надпреварата. Преди, разбира се, медийното пространство да бъде взривено от аферата „Пенелопи“, която го изобличи в кражби и фиктивни назначения близки от антуража му. Медиите погълнаха Фийон за отрицателно време. Именно медиите бяха тези, които държаха Макрон на върха на вълната между август и ноември 2016 г., когато той не даваше еднозначен отговор дали ще бъде кандидат за президент. Всеки ход на новоизгряващата звезда с движението „En Marche!” се  изследваше подробно и публично. Именно медиите бяха тези, които разказаха и приказката за личния му живот безброй пъти в последните седмици от кампанията.

В лявата страна на политическия спектър се случват интересни процеси. Първото официално обръщение на кандидата на социалистите Беноа Амон, който остана четвърти в президентската надпревара на първи тур с 2,3 млн. гласа, беше  призив за консолидиране на лявото пространство в името на парламентарния вот. Пряко са споменати и „непокорните“ – това са глапосодавателите на Меланшон. Тук е загатната причината за неуспеха на лявото. Първичните избори на социалистите наистина предизвикаха леви асоциации – Амон е млад и неопетнен, доказал се в партийните среди кандидат с поетапно изкачване по стълбичката на властта. Социалистите известно време празнуваха левия завой след Оланд. Но „Непокорната Франция“ на Жан-Люк Меланшон в последните седмици от кампанията дръпна изненадващо напред, в резултат на иновативно издържана кампания, в която лидерът ѝ даваше класически уроци по политическа реторика. Почва за обединения нямаше както тогава, така и сега. Въпреки че темата седеше много дълго на дневен рен. Простата математика показва, че резултатът им щеше да бъде първи (26 %), но в политическия живот няма прости изчисления.

Факт е, че стабилността на френската партийна система е под въпрос, но този процес не може да се разчете като продължение нито на „Брекзит“, нито на Тръмп. Ако анализаторите се обединяваха около твърдението, че в България президентът Радев е проекция на този повсеместен цикъл от несигурности, които тласкат хората да гласуват за нови личности, то във Франция ситуацията е малко по-различна. Там няма феномен. Затова вътрешнополитическият прочит на президентската кампания е разковничето към тълкуването на изборните резултати. С това твърдение не се цели да се неглижират проевропейските позиции на кандидата, а да се предложи мнението, че акцентът на победата му е повече от това. Франция каза „не“ на тъмното си минало. Но на какво всъщност каза „да“…?

………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

Кратък (алтернативен) наръчник за изборните резултати във Франция

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top