Коментари

Кресливи политици в уж бедна държава

Защо майките на деца с увреждания толкова много нервират управляващите? Защо ги вбесяват до такова мозъчно затъмнение, че управляващите си изпускат нервите и ръсят изрази, които иначе много добре знаят, че не са за казване? Според мен по две причини този протест е трън в седалището на властта.

Първата: Майките на деца с увреждания правят това, което всички ние бихме правили, ако ни пука за самите себе си. Протестират. Стоят на улицата, носят тениски с обвинителен надпис, казват какво повече не могат да понасят, изискват, говорят. Защото става дума не за отвлечени ценности, не за протести на инат, дори не за тях самите – става дума за децата им. Българката може да живее в ад, но не може да понесе детето й да живее в ад. Жените мога да преживяват по формулата „карам я някак си“, но са готови на всичко да подобрят живота на децата си. А животът на децата с увреждания е толкова тежък, че той може да бъде само подобряван, няма накъде повече надолу в тази бюрократична социална система, в тази несъвместима с инвалидни колички инфраструктура и в това общество, което в съчувствието си към хората с увреждания стига основно до заричането „Да пази господ!“

Майките нямат място за отстъпление, зад тях са децата им и те заедно с тях са притиснати. Всички ние би трябвало да протестираме като тях, само че ние предпочитаме да я караме някак си, вместо да излезем на улицата. Това стана толкова трудно за правене, че дори да излезеш и да се опиташ да събереш хора за протест, ще се сринеш от общото подозрение, че някой ти плаща. Кой вярва, че у нас има безкористни протести – ей така, за едната чест и в името на достойнството? Когато обаче животът на детето ти зависи от една инвалидна количка, не те интересува какво ще говорят другите – ти излизаш и се бориш, за детето си. Протестът на майките с деца е нашият срам, защото дори само заради това, че нашите деца са прави и здрави, трябваше да бъдем до протестиращите.

Втората причина най-кратко може да бъде описана с истината, че каква е една държава си личи най-много по състоянието на най-безпомощните в тази държава. А какво по-безпомощно можете да си представите от дете с тежко увреждане? Държава, която не може да направи живота на ощетените деца по-лек е или толкова безпомощна, че не е в състояние да направи нищо друга, или толкова цинична, колкото е трудно да си представим. Кое от двете? Подозирам, че трудно ще се намери социален работник, който да не е бил на обучение в западна страна. Толкова обучения на кадрите, през колкото са преминали социалните работници, едва ли има в друго министерство. Какво от видяното и изговореното в спа хотели в безбройните семинари приложиха социалните работници? Не знаят, не могат или не им разрешават? Няма пари е обичайното обяснение. Значи държавата е абсолютно безпомощна във всичко останало, щом няма пари за най-безпомощните. Но и цинична – както стана ясно от изказването на вицепремиера Валери Симеонов. Затова той трябва да си отиде – поне да не е цинична тази уж бедна държава, която кресливите политици продължават да грабят.

Кресливи политици в уж бедна държава

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top