Лошата Frau Меркел

Сянката на Frau Меркел се разпростира все по-плътно върху кризата в еврозоната. В рамките на година немският канцлер се превърна в любимо обяснение за несигурната и объркана реакция на съюза, а обвиненията в политически егоизъм кънтят все по-силно. Дуото с Никола Саркози някак работеше, но сега и то е под въпрос. Според доминиращите интерпретации на последните събития кризата пълзи към сърцевината на еврозоната и поставянето на въпроси относно Франция все повече принуждава Саркози да излезе от назидателната поза спрямо южната периферия и да поведе нещата към последното, и предполага се, спасително оръжие на евроблигациите. Загубата на финансов комфорт за Франция може да се окаже най-сериозния външен източник на натиск към Берлин. Но, засега Ангела Меркел е теглила чертата и не дава признаци на отстъпление. Едва ли обаче политическия инат е най-доброто обяснение за това нейно поведение. Пред германския канцлер стоят някои доста традиционни препятствия, дори ако иска радикално да промени своята европейска политика. Общественото мнение в Германия става все-критично към еврозоната и южната периферия на съюза. Страната е сред тези, които задават все повече въпроси за лошото управление на европейските средства и остава негативно настроена дори към увеличение на бюджета на ЕС в съответствие с нивата на инфлация. Тя измина през едно тежко десетилетие на реформи и излезе от другата страна добре подготвена за глобалната икономика. Това дава увереност на германците и ги прави все по-критични към лошото икономическо и финансово управление. Меркел има немалко неща, с които трябва да се съобразява и вътре в управляващата коалиция. Либералите например нямат особено желание да подкрепят идеята за еврооблигации и засега не показват склонност за компромис. Сред самите християндемократи има различни позиции за това докъде трябва да стигне сагата с еврозоната. Проевропейските кръгове в нейната партия продължават да правят връзката между развитието на Европа и Германия, но все повече хора не са сигурни докъде точно се простира тази зависимост. Немският политически елит е убеден, че ако той е успял да преведе страната през големите трудности на адаптация към глобализацията, то останалите европейски елити имат същата задача и не трябва да бъдат оставени да се измъкнат от нея. Още по-малко, ако Германия трябва да финансира техния провал. Конституционните ограничения пред Ангела Меркел също са сериозни. Германският конституционен съд от много години е активен участник в интеграционния процес и при всеки нов договор бива засипван от дела. Случаят с Лисабонския договор не е по-различен и още преди две години съдиите в Карлсруе приеха решение, с което де факто създадоха „черен списък” на областите, в които от тяхна гледна точка интеграцията ще стане противоконституционна. Въобще тогава съдиите излязоха с линии на разсъждение, които бяха много повече обърнати към съхраняване на германските демократични процедури и отправиха послание, че интеграцията започва да разпада основни национални механизми на отчетност, демократичност и управление. Конституционният съд предстои да гледа нови дела за спасителните пакети и последните реформи, а активността на професорите по право, които често стоят зад тях не престава. Сега и някои от по-богатите провинции надигнаха глас. Тези процеси са реални ограничения, с които управляващите трябва да се съобразяват. В същото време, една от тихите победи на Меркел е вече осезаема. Идеята за конституционен ангажимент за ограничаване на дълга може да не е особено популярна сред европейските граждани, но е вече част от политическия консенсус на „стария континент”. Франция е на път да го направи макар, че това едва ли ще може да стане преди президентските избори през идната година. Италия и Испания също имат конкретни идеи в тази посока. Идеята ще бъде в основата на новия пакет предложения за икономическото управление на съюза, който Германия и Франция изработват в момента. Въобще идеята за конституционно осигуряване на финансовата дисциплина все повече ще бъде част от европейската политическа архитектура, спрямо която управленията ще трябва да намират решения. Част от предпазливостта от окончателно решение произтича и от доброто разбиране за последствията от въвеждането на еврооблигации. Тяхното въвеждане е радикална и трудно обратима интеграционна стъпка, която ще има много последствия за съюза, неговите институции и политики. Нещо повече, подобно решение изисква внимателна подготовка на поддържащите елементи. Например, еврооблигациите предполагат засилване на контролните функции спрямо фиска на отделните дължави. Точно това върви като реформа в момента. Въобще, погледнато в по-широк план, сега се трасира именно пътя, който трябва да бъде извървян преди да се стигне до еврооблигациите. Чисто финансово, Германия трябва да бъде подготвена за нов разход. Има изчисления, че въвеждането на тези облигации ще й струва почти 2% от БВП. Ангела Меркел е все по-агресивна в настояването си, че пазарите не могат и няма да диктуват на политиците какви решения да взимат. В същото време, траекторията на събитията и на нейното поведение издава постепенна подготовка именно за следващата интеграционна стъпка. В рамките на съюза Меркел е в състояние да моделира решенията на еврокризата от позиция на силата и го прави с пренебрежение към външните оценки и коментари, но в същото време се движи точно натам накъде я тласкат критиците. Остава неяснотата кога точно еврозоната ще стигне крайната цел и какви ще бъдат политическите бомби, когато тя бъде постигната.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top