Статии

Лъжица Хитлер в кацата мед

Лъжица Хитлер в кацата мед

Веселина Седларска

Честит празник! – вика единият. На тениската му – забодено с карфица хартиено копие на георгиевския кръст. „Или за теб това не е празник – продължава, – ти си европеец, нали, ама даваш ли си сметка, че Европа нямаше да я има, ако не беше Денят на победата. За теб не е Ден на победата, нали, Ден на Европа е.“ „Напротив – казва другият, – точно Ден на победата е, ама Ден на победата над фашизма. И се чудя защо за теб е празник, като ти знам отношението към евреи, цигани и всички останали хора, които нацистите са натиквали в концентрационни лагери и газови пещи, какво всъщност празнуваш?“ Веднага последва отговор: „Деня на победата на Съветската армия празнувам, не ден на победата над … нещо си.“

Ей така си говорят. Като два радиоапарата на две различни радиочестоти на един и същ площад в едно и също време. Припомням си един разговор отпреди години с писателя Атанас Славов. В края на живота му малко теми вече му изглеждаха важни. Но тази със сигурност беше сред най-важните. Мислиш ли – питах го, – че е възможно фашизмът, нацизмът да се върнат? „Не просто мисля, сигурен съм, че могат да се върнат“ – отговаряше. След всичко, което вече знаем за тях?! – учудвах се – Какво може да ни накара да забравим какво са причинили на човечеството, кажи поне една причина. И той казваше: „Причината е, че са много близко до човешката природа. За хората е ласкателно да си въобразят, че са нещо повече от други хора. Проблемът не е дали фашизмът може да се върне, а дали ще го разпознаем достатъчно рано. Дали ще можем да го различим преди да е дошъл и да се е настанил необратимо. Затова, като видиш знак за такава опасност, викай, вдигай шум, предупреждавай. Отделният човек не може да направи кой знае колко много, но поне може да вика.“ Малко по-късно Атанас Славов си отиде, а за мен остана клетвата да викам.

Поводът за викане е съвсем наблизо, само на няколко крачки разстояние от цитираната по-горе обмяна на информация кой какво празнува. Площадът в Сливен е празничен, но не заради 9 май, а защото тук за двайсети път се провежда Национален фестивал на детската книга. Този път под патронажа на Цвета Караянчева, председател на Народното събрание, и както обикновено с много гостуващи детски писатели, раздаване на награди, детски сцени за пеене и танцуване и няколко щанда за продажба на най-новите детски книжки от българските издателства. Ето го и самият повод – той се намира на щанда на ИК „Атеа“ и носи заглавие „Хитлер – човекът зад чудовището.“

Точно така, правилно сте прочели. Издателска къща „Атеа“, която прави и чудесни детски книжки, се представя на националния фестивал на детската книга включително с четиво за човека Хитлер зад чудовището Хитлер. Колко души досега се възмутиха от това, че предлагате на деца книга за Хитлер? – питам представителя на издателството. „Вие сте първата“, лъже. Със сигурност знам, че няколко души вече са се възмутили, но книгата продължава да стои на детския щанд. И защо точно тази книга трябва да прочетат децата? – питам. „Защото децата трябва да знаят всичко“ – отговаря. Всичко или всичко, което могат да преценят с малкото си знания и с още по-малкия си опит? Обичайните купувачи на книжки на този панаир са деца от 4 докъм 14 години. Да видим от препоръката за книгата на самото издателство „Атеа“ какво трябва да научат децата от тази книга: „Какво мотивира Адолф Хитлер в неговата жажда за власт, във вярата му в превъзходството на арийската раса и в убеждението му, че германският народ трябва да властва над Европа? Какъв е източникът на неговия антисемитизъм, преследването на хомосексуалисти и цигани, вярата му, че войната е самоцел? В тази книга авторът Майкъл Кериган разглежда живота на Хитлер още от самото начало…Илюстрирана със 180 снимки, портрети, картини и произведения на изкуството, тази книга за Хитлер разкрива историята на човека, чиито действия продължават да ужасяват и пленяват съвременния читател повече от седемдесет години след смъртта му.“ Това пише в сайта на издателството.

Тоест това е толкова универсална книга, че удовлетворява едновременно и ужасените, и пленените от Адолф Хитлер. Корицата със сигурност е направени от пленените – иначе на нея едва ли щеше да има свастика, гордо заела долната третина от корицата. Питам две хлапета дали знаят кой е Хитлер. Според едното това е „един човек, който искал да освободи хората от циганите“. Другото дете не знае кой е, но е виждал пречупения кръст, нарисуван на стена до училището. Днес на корица, утре на стена, вдругиден на ревер, после на знаме… „Проблемът не е дали фашизмът може да се върне, а дали ще го разпознаем достатъчно рано. Дали ще можем да го различим преди да е дошъл и да се е настанил необратимо. Затова като видиш знак за такава опасност, викай. Отделният човек не може да направи кой знае колко много, но поне може да вика.“

Затова – викам! В абсолютно всяка европейска държава появата на книга със свастика и портрет на Хитлер и подзаглавие „Човекът зад чудовището“ на детски щанд е много меко казано неприемлива. В някои държави това би донесло глоба, в други още по-строги наказания, на българския национален фестивал на детската книга в Сливен то не означаваше нищо. Точно ден и половина – ни-що! Въпреки забележките на отделни граждани, въпреки появата на публикация в местен сайт – никаква реакция, книгата си стоеше сред останалите детски книжки. През това време получих възмутени сигнали от съграждани по телефона и в социалната мрежа. И едва когато това ми даде основание да настоявам на висок тон пред представителя на „Атеа“ и пред организаторите от името на тези  съграждани крайно неподходящата за деца книга да бъде изтеглена, тя бе сложена под щанда.

Какво е това – безхаберие? Подценяване? Разбъркана скала на ценности? Стремеж за печалба, която не се спира пред нищо? Наивност, арогантност? Най-вероятно смесица от всичко. Склонният да ме убеждава колко невинно четиво е книгата за Хитлер представител на издателството показа като аргумент книга със заглавие „Безсмъртните“ (за бойни отряди от древността до днес) и попита: „Тия да не са избили по-малко хора от Хитлер?“ Този въпрос ми се видя още по-неуместен от самата книга за Хитлер – на това място (национален фестивал на детската книга), на този ден (9 май) и пред такава публика (деца, дошли да си купят книги, защото са им казали, че книгите ни правят по-умни и по-добри хора).

Какво правеха през това време сливенските организатори и първенци, ще попитате. Заети бяха. Предстоеше посещение на патрона на фестивала – Цвета Караянчева, председател на Народното събрание. Провеждаха се делови и любезни срещи, връчваха се награди, разменяха се любезности и изявления за това колко важно нещо са книгите, особено за децата, особено за изграждането им като личности. Гости от столицата и чужбина, тържествен концерт, всичко както си му е редът за един прекрасен детски празник, просъществувал вече 20 години. В цялата тази ритуална суматоха не остана време да се забележи лъжицата катран. У нас често става така, усилията отиват в ритуалите. Затова когато забележите – викайте, предупреждавайте, пазете децата!

Лъжица Хитлер в кацата мед

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top