Махалото на Радан

Докато наблюдавал как съседското дете си играе с пумпал, Леонард Ойлер забелязал, че основното свойство на пумпала е стремежът на оста му да запази първоначалното си направление в пространството. Оттам му хрумнала идеята за уред, който да се използва за навигация на плавателни съдове. За първообраз на съвременния жироскоп обаче се смята изобретението на френския физик Леон Фуко. През 1852 г. той провесил в Пантеона в Париж метална сфера с тегло от 28 килограма, закачена на 67-метрово въже. Колебанията на махалота му не само доказали, че Земята се върти около собствената си ос, но и за пръв път показали как точно се движи планетата ни.

Пумпалът, с други думи, изиграл положителна роля в науката, тъй че да кажеш за някого „Върти се като пумпал“, би трябвало да прозвучи като комплимент. Това е работа трудна и често дори непосилна, като се има предвид, че постоянното въртене предизвиква главозамайване и загуба на равновесие, а понякога води до пълно превъртане. Да не говорим пък колко е тежко да си махало и непрекъснато да се колебаеш, мятайки се насам-натам, без да си поемеш дъх.

Ето по тази причина един политик, лидер на партия, която е хем в опозиция, хем участва във властта, заслужава искрено възхищение. Той се казва Радан Кънев и на последната конференция на ДСБ направи чудесна демонстрация как става номерът с въртенето:

Първо завъртане. В речта си пред съпартийците Кънев нарече „маловажен въпрос“ оставането в Реформаторския блок – коалиционен партньор на управляващата партия ГЕРБ. Според него въпросът се свеждал до „работните места на двайсетина души на банките на парламента.“ Цитат: „Реформаторският блок се оказа успешна формула за осигуряване на тези двайсетина работни места…Когато създавах блока, аз не търсех работа за себе си, нито възможност за неколцина политически лидери да се конкурират помежду си за кадруване по агенции, за минутка на телевизионния екран, за секунда внимание и къшей благосклонност от министър-председателя. Ако беше за това – по-добре да не бяхме го създавали. Партии и коалиции с подобни цели и подобни „успехи“ дал Бог в излишък на родината ни. И който днес твърди, че Реформаторският блок е успешен политически проект, лъже или себе си, или – по-лошо – хората, които са му дали своето доверие.“

Второ завъртане. След като каза всичко това, лидерът на ДСБ настоя да му бъде даден мандат за оставане в същия този РБ, „но чрез връщането към първоначалните ценности и цели на коалицията.“ Самият той посочи като една от тези ценности и цели спирането на партийните назначения, само че не отвори и дума за изтеглянето на неговите хора от властта. Нещо повече, ден по-късно той нарече пълни глупости твърденията, че на форума е трябвало да бъде изключен от партията здравният министър Петър Москов. Цитат: „Темата „Москов извън ДСБ“ за нас съществува!“

Трето завъртане. Пред конференцията Кънев заяви: „В сегашния си организационен вид блокът не защити програмата си и не отговори на очакванията на избирателите си. Но дали трябва ние – ДСБ – да го напуснем?“ Отговорът му, разбира се, беше отрицателен, а аргументът – че „само от властови позиции можеш да променяш живота на хората за добро.“ Е, „то и за зло пак е така“, призна Кънев, но все пак логиката му беше, че единствено във властта имаш реален ресурс да влияеш при взимането на управленски решения.

Четвърто завъртане. Само минути по-късно, а сетне и в телевизионно интервю на следващата сутрин, отново Кънев се похвали, че за 3 месеца в опозиция ДСБ е направила повече, отколкото за 13 месеца във властта. Това му изявление обаче влезе в сериозно противоречие с предходното, защото излезе, че партията му е далеч по-ефективна извън управлението. Какво тогава прави в него, остана загадка, нищо че самият Кънев обяви: „Ако искаме днес, утре или след десетилетие да имаме истинска власт, ние имаме нужда от истинска опозиция, която да дава алтернатива, да сочи пътя напред. Няма по-страшно от констатацията, че властта няма алтернатива. Тогава тя незабавно се развращава.“

Пето завъртане. Когато гостуващата на конференцията Татяна Дончева констатира, че „ние сме дали държавата на мутрите и мафията“, делегатите бурно я аплодираха. Още по-бурни бяха ръкоплясканията, когато председателката на „Движение 21“ и бивша депутатка от БСП нарече хората в ГЕРБ „конформисти,  прости, нахални, които се бутат, но са добре организирани и ефикасни.“ Възторгът обаче също събуди недоумение, и то по няколко причини:

Дори да приемем, че наистина е излязла в опозиция, цели 13 месеца ДСБ е нямала нищо против да съучаства в управлението на простаци и нахалници. Нещо повече – на мафията, доколкото самият Радан Кънев някога наричаше ГЕРБ „едно от лицата на политическата мафия“. След като през май 2013 г. Иван Костов подаде оставка заради слабия изборен резултат, тъкмо оглавилият партията Кънев каза и друго:  „Получихме оферта от г-н Бойко Борисов, за да участваме в единен десен блок, но ГЕРБ не е алтернатива в българската политика. Позицията ни срещу ГЕРБ е единодушна, тя не е предизвиквала никакви спорове. Няма сговаряне, твърденията за това са немного добросъвестни медийни интерпретации“.

Тези приказки, или по-точно трикове (по лидера на СДС Божидар Лукарски), не попречиха година по-късно реформаторите да влязат в официална коалиция с ГЕРБ. И, естествено, отново се намери високопарно обяснение за участието във властта – компромис в името на належащите реформи. Радан Кънев даже призна, че е излъгал избирателите си, „когато обещавах, че няма да гласувам за правителство с премиер Бойко Борисов“, но го направил само и само да се жертва за нашето добруване…

Какво тогава аплодираха делегатите на ДСБ? Може би самата Дончева?

Да, тя е абсолютно права – държавата е дадена на мутрите и мафията. Държавата обаче е в техни ръце доста по-отдавна и не само простите и нахалните в ГЕРБ носят вина за това. Мутрите и мафията я владееха още по времето, когато Дончева беше адвокат на Спас Русев и на „Мултигруп“.   Иначе виден борец срещу организираната престъпност, тя активно съдейства и за скандалната поправка в Наказателния кодекс, която сведе до минимум наказанията за сводничество, та от нея ловко се възползва известният рапър Ванко 1. Тъкмо Дончева най-активно от всички в някогашната тройна коалиция участва и в стопирането на Закона за конфликт на интереси, което вбеси Европейската комисия. Основателно, защото с предложените изменения помогна на колегите си в парламента, които се бяха оплели в роднински обвързаности, да избягнат подаването на декларации.

Сега делегатите на ДСБ я аплодират, но не е лошо да бъдат припомнени и едни други техни аплодисменти:

Точно преди година, в разгара на снежната блокада в Родопите, партийният актив на ДСБ опъна тежки трапези в пловдивския хотел „Санкт Петербург“, собственост на „червения олигарх“ Георги Гергов. За да повдигне още повече градуса на настроението, лидерът Кънев шеговито разказа как навремето се озовал на сбирка на Европейската народна партия. Бил заедно със Светослав Малинов, към днешна дата евродепутат от РБ, и Надежда Михайлова-Нейнски, бивш външен министър в кабинета „Костов“. Тримата се разкъсвали от Хамлетовата дилема дали да се снимат с Цветан Цветанов и „да бъдем псувани“ от съпартийците  си, или да се изнижат като мокра връв. „Имаше и трети вариант – ако Цветанов ни намери, какво тогава да правим – да бягаме или да се снимаме с него? Неслучайно се връщам към тази случка, защото само година по-късно между партиите в център и дясно вече има здраво и сериозно партньорство, с уважение и самочувствие.“

След тия думи активът се смя, смя се и гостът на сбирката …Бойко Борисов. А после Борисов избъзика демократите за силна България с аналогична шега: „Днес имах същата дилема, преди да дойда тук. Не знаех дали нямаше да ме набият, затова си взех Румяна Бъчварова да ме пази и да ви вкарва страх.“ И десебистите пак много се смяха и ръкопляскаха с надеждата да се харесат на премиера…

Ако не друго, то в партията наистина са овладели номера с въртенето до съвършенство. Дотам, че още се намират хора, които им вярват, и скачат като ужилени, когато речеш, че става дума за политическа шизофрения. Самият Радан Кънев също се обижда, а може би и с право – не е малко да откриеш начин как хем да упражняваш власт, хем да се правиш на опозиция. Нещо повече, той е първият, който прилага на практика цяла нова наука – така наречената Контрапунктистика.

Впрочем „науката“ беше описана в романа на Умберто Еко „Махалото на Фуко“, ужким само на майтап. Тъй като най-важното в Контрапунктистиката е „вътрешната противоречивост на предмета“, Белбо и Диоталеви измислиха всевъзможни оксиморони, които да звучат научно. От Стабилност на революцията, Спартанска гастрономия и Основи на народната олигархия, през История на обновителните традиции и История на антарктическото земеделие, та чак до История на живописта на Великденските острови, Съвременна шумерска литература и Фонетика на немия филм. Единствено не се сетиха да включат Управляваща опозиция, но пък за сметка на това Радан Кънев днес успешно се включва в майтапа…


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top