Мината „Цветанов“

На това, което имаме като Цветан Цветанов, много му се ще да стане президент. В интервю за в. „Труд“ той казал: „За мен най-същественото в профила на нашия кандидат на първо място е да бъде човечен, достъпен до хората и да има здраво семейство.“ За да не остане неразбран, веднага дал пример със себе си: „Когато приключат едни избори, независимо дали са местни, парламентарни, президентски или европейски, ние трябва да знаем кои са ни избрали, но да контактуваме с всички, за да ги спечелим за нашата кауза. В приемните дни, които правя като народен представител и при срещите ми с хора, които ме спират или са поискали да се видим, никога не питам за кого са гласували, или на кого симпатизират… Много са случаите на хора, които, влизайки в политиката, започват да смятат, че са станали по-велики, по-красиви, по-желани. Развалят си собствените семейства, започват да съжителстват с много по-млади жени.“

Цветанов, с други думи, отговаря на условията за човечност и достъпност. За разлика от Плевнелиев, чиято съпруга не се появи на нито едно публично събитие, има и „здраво семейство“. Пак за разлика, но този път от Бойко Борисов, който се жалва, че е сам като куче и даже не намерил време да си види внучето, често позира за снимки с жена си Деси и трите им дъщери. Пропуснал е само да спомене любящите тъща и тъст, но ние, за щастие, още помним как двамата пенсионери уредиха здравото семейство с шест апартамента…

Трагикомичното в случая е не просто това, че Цветанов си вярва, а че е напълно възможно да бъде издигнат. Няма съмнение, че бившият вътрешен министър знае много неща, които вероятно притесняват лидера и позволяват ръцете му да бъдат извъртани. Отгоре на всичко Цветанов изгради ГЕРБ, познава актива, той владее структурите по места. „Партията е негова”, както каза Борисов, когато обясняваше защо ще го остави като шеф на предизборния щаб в разгара на текущи съдебни дела.

В интерес на истината той беше прав да му е признателен: методите на Цветанов за подбор на кадри бяха единствено възможните, за да се изгради мощна организация, чиито членове не са обединени от идеология и съзнание за мисия. Сборът от много лични интереси, провидели в тази партия шанса да се консумира власт, се нуждаеше от ефективни начини за контрол, с каквито именно Цветанов разполагаше. По ирония, красноречив пример за определящата роля на бившия министър при кадруването беше бившият шеф на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов, който за миналия парламент беше вкаран в листата на партията от Хасково. Стефанов ръководеше приходната агенция, когато данъчните проверяваха имотното състояние на Цветанов по сигнала за апартаментите и след петмесечната проверка лично потвърди версията за „заема“ от тъстовете.

Впрочем ако не беше имотният скандал, днес президент щеше да е именно Цветан Цветанов. Кандидатурата му беше обявена лично от Бойко Борисов, при това повече от година преди изборите (2 май 2010 г., в интервю за в.“24 часа“). Това даде допълнително самочувствие на тогавашния вътрешен министър, чийто управленски мандат беше запомнен с безогледен натиск върху съдебната система, зрелищни арести, слухтене и раздаване на „присъди". Нещо повече – когато кандидурата му отпадна и почти в последния момент беше издигната тази на Росен Плевнелиев, точно Цветанов прояви отмъстителност, и то с риск да повлече към дъното цялата партия. В качеството си на председател на предизборния й щаб той подло натопи Плевнелиев, че му е бил искан подкуп от 500 000 евро, за да прокара проекта за Бизнеспарка в столицата, но не е сигнализирал прокуратурата, което също представлява престъпление.

Тъй като ставаше дума за изваден от гардероба случай от 2007 г., когато в София кметуваше Бойко Борисов, ударът несъмнено беше прицелен към лидера. Общинските съветници, за които междувременно се появиха слухове, че са изнудвалите бъдещия президент, пък се оказаха от… ГЕРБ. Наложи се Борисов хем да защити кандидата си с това, че „няма полицейско мислене“ и по тази причина не му хрумнало да подаде сигнал, хем да удари рамо на Цветанов, подкрепяйки тъкмо неговата теза за директно искания подкуп. Ако той, Бойко Борисов, като кмет бил знаел навремето, че общински съветници са притискали Росен Плевнелиев, щял да се намеси и „да ги закопчае“- това в общи линии гласеше обяснението му, след което скандалът лека-полека изтече в канавката…

Припомням това, защото за пръв път вътрешен министър, който за пръв път беше и шеф на предизборния щаб на управляващата партия, за пръв път толкова открито „стреля“ по своя началник. Интригата на Цветанов беше сигнал, че в ръцете му е бил концентриран страховит властови ресурс и той може да си позволи да играе много грубо.

Явно знаейки с какъв арсенал разполага, Бойко Борисов не само не се освободи от Цветанов, но и затвърди позицията му на „дясна ръка". Като подсъдим по две дела и обвиняем по трето, той не само беше преизбран за негов заместник преди две години, а продължи да отговаря за структурите и за парите на партията, което на практика означаваше, че отново ще я владее. Дори опитите на Борисов да го отстрани, като възложи на Цецка Цачева да „движи нещата" в парламентарната група с обяснението, че „Цветанов има съдебни дела и ежедневието му не е в парламента", удариха на камък.

Вярно, оставането на Цветанов в ръководството беше балансирано с нови двама заместници, но организационната работа отново бе поверена на доскорошния първи и единствен заместник. След неговото преизбиране той даже дръпна реч, която продължи цели 32 минути, и демонстрира бодър дух и самочувствие. За да не остане никакво съмнение, че е стожерът на партията, направи и обзор на цялата история на ГЕРБ от 2006 г. насам, като не пропусна да напомни, че в началото тъкмо той е бил формалният председател, тъй като законът забраняваше на тогавашния кмет Бойко Борисов да заема такъв пост.

Вече оневинен по всички обвинения, които му бяха повдигнати, председателят на ПГ на ГЕРБ и на парламентарната вътрешна комисия явно е твърдо решен да играе за реванш. Всеки ден тече от всички медии, дава мнения, акъли, оценки и въобще ударно се самолансира. На въпрос на „Труд“ възможно ли е Борисов да се окаже кандидатът на ГЕРБ за президент, той допуска и такъв вариант, но в същото време припомня: „Не е тайна, че през 2011 година обсъждахме и подобна опция. Тогава той каза, че е поел ангажименти в изпълнителната власт и не пожела да участва в такава кампания. Сега също има заявена позиция от него, че няма да участва.“ Уточнението „но нека изчакаме окончателното решение и тогава ще дадем правилния отговор“ изглежда само за парлама…

Преди десетина дни Радан Кънев разказа пред българи във Виена как над 80 депутати само наблюдават „как Цветанов ще си мръдне веждата, за да гласуват правилно.“ За българите в България обаче битката за надмощие е повече от очевидна, та не се налага да бъде описвана толкова образно. Цветанов владее парламентарната група и има пълен контрол над партийните структури. Когато в миналия парламент напуснаха няколко депутати от ГЕРБ, всички се оказаха със сериозни петна в политическата си биография, което означаваше, че са били умишлено подбирани да са зависими от разследвания и висящи дела. В голямата си част безлична, но амбициозна клиентела, структурите по места са олицетворение на създателя си, който носи ръкавели с инициалите Tzv.Tzv.

Това прави отстраняването му не само трудно, прави го невъзможно. Навремето Андрей Райчев даже разправяше, че отвинтването на главата на Цветанов трябва да е като на мина от сапьор – много бавно, защото всяка секунда държи смъртта на партията в ръцете си. Отвинтването обаче така и не се случи, напротив!, и изглежда тепърва ще наблюдаваме не просто как Цветанов мърда вежди, а и с какви мини е обогатил арсенала си. Във всеки случай няма да е никак излишно началникът му отсега да си припомни стария, но златен шопски виц:

През войната Нане и Вуте се срещат в полева болница. Вуте е целият бинтован, виждат му се само очите.

– Що напраи бе, земляк? – пита Нане.

– Одим си я по полето и гледам на една табела пише „МИНИ!"

– И ти?

– Е па минах…

 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top