Статии

Надпревара с миналото

Почти цяла източна Европа се е отдала на нова страст. Повсеместното оплакване от демографския срив, неспирната емиграция и обезлюдяването на значими територии е ежедневно занимание за политици, коментатори и ФБ мислители. Местният бизнес отдавна вдигна алармата, но без особен успех. Европейската преса е пълна с истории за напускащи, за опразнени селища, за затворени училища. Само за последните няколко седмици, такива имаше за Сърбия, Хърватия и България. Дълбоката балканска тъга се завръща, в тоналността на познато и отработено отчаяние, с намек за историческа обреченост и жертвена поза. Твърди се, че сме отново обречени на своята кръстопътност, след години на надежди отново сме заклещени в позицията на периферия, която снабдява с виталност застаряващия европейски Запад. Тук-там се усеща надигаща се ярост, все още неясна, без адрес и едва изказана, но вече осезаема. Попаднали сме в драматична ситуация и не знаем как да излезем от нея, сякаш всичко е насочено срещу нашето колективно демографско спасение.

Няма никакво съмнение, че Европа сега е съвсем различна от предходни десетилетия и възможностите за миграция и свободно движение са безпрецедентно широки. За страните-членки на ЕС това е съвсем очевидно и ежедневно коментирано. Но ситуацията със страните от западните Балкани не е чак толкова различна. Повечето пътуват без визи, стъпват върху функциониращи от десетилетия поддържащи мрежи в западна Европа още от времето на Югославия и сравнително лесно намират достъп до нейните трудови пазари. Публична тайна е, че властите в повечето държави си затварят очите за този процес, особено когато бройката не е много значима и няма публични скандали с тяхното присъствие. Политическата безтегловност в тези общества и липсата на ясни общо-социални и индивидуални перспективи допълнително стимулират емиграцията и това няма да се промени през идните години, защото преговорите за членство в ЕС ще се влачат дълго време. Стопанската среда също не дава особени поводи за оптимизъм. Технологичният преход до голяма степен ще прескочи тези страни, а свиването на индустриите в Европа ги лишава от възможности. Западният инвестиционен интерес от дълго време спада, пазарите там стават все по-малки и непривлекателни и поради променящата се структура на населението. В момента се изисква сериозно въображение, за да си представи човек особени икономически възможности по тези земи.

Страните-членки в ЕС са в сравнима ситуация, макар и с важни отлики. Несравнимо по-големите възможности за свободно движение и емиграция са компенсирани от по-висока степен на интеграция в европейската икономика и инвестиции. Геополитическият хоризонт е по-ясен и сигурен, те не са изправени пред базовата несигурност на политическата безтегловност. Страните имат немалък публичен ресурс за смислени и дългосрочни инвестиции по линия на ЕС. Сегашният им статут ги прави по-видими за останалия свят, а инвестициите в тях са една идея по-малко рискови. Независимо от всичко това, с изключение на Полша, повечето са във влошаваща се демографска ситуация и са все по-притеснени за бъдещето. Всъщност, тези държави наближават една специфична точка на дистанция от своето присъединяване към ЕС, която в предходни вълни е обръщала тенденциите на емиграция и известно пребалансиране в социалната и демографска динамика. 15-20 години след влизането в организацията на страни като Ирландия, Португалия, Испания и Гърция, негативните демографски тенденции започват да се пречупват, мнозина започват да се завръщат и все по- малко хора решават да напуснат собствените си страни. Основното обяснение на повечето изследователи е в появата на една ключова динамика. Най-общо казано, за този период натрупаното желание за емиграция се „излива“ като често това се стимулира допълнително в годините на реална интеграция и поява на системните ползи от нея. Междувременно обаче, макар и в различна степен, се осъществява и обща модернизация на тези държави с множество подобрения в общество, политика, икономика и управление.

България наближава тази точка на отстояние от присъединяването си в ЕС, но магията на тази закономерност сякаш не сработва. През последната година, правителството се захвана с доста нелеп опит да обяснява на всички ни, че всъщност тенденцията е обърната. Завръщащи се студенти, наети в IT сектора ни се представят като предвестници на нова, енергична и смела България. На терен пъплят различни кампании и инициативи за връщане на сънародници от всички точки на света. Разбира се, цялата тази активност е полезна и похвална, но няма съществено отношение към общата демографска тенденция на продължаваща емиграция и дългосрочна негативна обща структура на населението. В най-добрият случай сме свидетели на забавяне на негативната динамика. Очевидно е, че членството не е магическа пръчка за пренареждане на цялостното ни общество и връщането на онова чувство за смисъл и хоризонт, което е в основата на желанието за оставане. Все пак, тази промяна има съществена „национална компонента“, която тук отсъства и трудно може да бъде регенерирана. Проблемът обаче съвсем не е само в самия процес, а в начините, по които го мислим, обсъждаме и решаваме. Доминира оплакването, все по-често съчетано с жертвена поза. С нея, източните страни-членки сега се опитват да изкопчат повече пари от ЕС за новата финансова рамка. Отсъстват поне два ключови елемента за излизане от ситуацията. Първият е реалистичен и самокритичен поглед към това, което сме като общество, държава и капацитет за промяна. Вторият е осъзнаване, че без имиграция общата тенденция много трудно ще бъде преодоляна. Едното просто няма как да се случи, а другото е забулено в табу.

Сегашната формула на реакция е банално позната, и все така неработеща. Тя е плаващ микс от селективни финансови стимули, малко повече внимание към българите извън страната, мърморене около етническия дисбаланс в раждаемостта, високопарни призиви и активно самовнушение, че нещата са променят. И много страх. И тотално нежелание за разбиране на нещата, които създават смисъл, поддържат залога на живота тук и сега, очертават генерационния хоризонт, необходим за всеки човек. Отбиването на спешността на това префокусиране е удобно подкрепяно от ескалиращото кичозно патриотарство, което се увива в бутафорната истерия по символи и вечния поглед назад. Неговата задача е да блокира алтернативната опора на националното чувство – през ежедневното гражданско достойнство и солидарност, през радикална промяна. Въпрос на време е демографския срив да бъде вплетен в анти-европейската интерпретация на някоя поредна конспирация за енергийното обезсилване на виталните и непокорни Балкани. По този начин, с лекота ще си направим и мисловния завой, който ни се отдава най-лесно, който особено обичаме. Обратно в неизбежната история, отново жертви. И в това няма да има особена изненада. По нашите земи, изкушението на миналото е винаги далеч по-актуално и желано от това на бъдещето.

 

Надпревара с миналото

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top