Статии

Най-обикновени лигльовци

Защо ни откраднахте студентския номер? Имахме си такава закачка да изплескаме някакво съчинено подобие на мъдрост в полза на собствената ни теза и казвахме, че е цитат от Кант. В някои случай дори вече не се питахме чий е цитатът, знаехме си – Кант. Това се превърна в толкова устойчива традиция, че един колега реши да пробута номера на най-неподходящия човек – на Исак Паси, моля ви се. Изпитът при проф. Паси беше като театрално представление. Беше ни казал: „Знам от опит, че чуждестранните студенти обикновено много са учили, но не могат да се изразяват добре на български – така поне се оправдават. Нека ги успокоя – всеки от 12-те чужденци в курса могат да ми отговарят на въпросите на езика на страната, от която идват, с изключение на колегата от Унгария.“ Толкова за равнището на този преподавател за тези, които не знаят кой е той. И тъкмо него колегата реши да прецака с измислен цитат от Кант на изпита по естетика. Проф. Паси процеди: „Кант не е казал това никъде.“ И тогава колегата реши да задълбочи гафа, о, вика, обърках се, цитатът е от Хегел. Брадата на Исак Паси започна да се тресе, очилата му засвяткаха, а лицето му стана доматено червено. Вън! Вън! Крещеше както допреди минутка не сме предполагали, че може да крещи. Колегата се изниза през вратата, а проф. Паси отвори прозореца – колкото да диша, толкова и да проветри кабинета от човешката ни глупост.

Как ли би издържал сега да гледа представлението „На ваш брифинг №… наш брифинг №….“, не мога да си представя? Учеше ни впрочем да бъдем критични към цитатите, независимо от кого са. Затова сегашното замерване с цитати не ми внушава никакъв респект, готова съм да се обзаложа, че нито президентът Радев, нито вицепремиерът Дончев не са ползвали като цитати подчертани от тях с молив редове от събраните съчинения на Йохан Волфганг фон Гьоте, а са бръкнали в „Уикицитат“ и са взели някое по-кратичко изречение, което им върши работа. Студентите на проф. Паси се опитваме да запазим критичността му.

„Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.“ Искаше ми се да кажа, че нашите управници цитират Гьоте едно към гьотере, но видях, че Драго Симеонов вече го е казал, затова ще кажа, че и на самия Гьоте понякога се е случвало да пише едно към гьотере. Да вземем цитираното по-горе изречение: „Голяма част от бедите на този свят идват от това, че хората недостатъчно добре са разбрали своите цели.“ Според мен Гьоте е имал предвид „своя дълг“ вместо „своите цели“. Или пък е бил толкова морален, че в неговите представи дълг и цел са съвпадали едно към едно. В случая с изпълнителната и президентската власт нещата стоят така: дългът на президента и премиера без никакво съмнение е да преведат народа през внезапно появилата се джунгла „корона вирус“. Точно джунгла е – няма проправени и проверени пътеки, отвсякъде дебнат непознати и неизвестни опасности, картата на терена все още не е начертана и никой не знае колко обширна е всъщност джунглата и кога ѝ се види краят. Така стоят нещата с дълга. Покрай този възвишен и мисионерски дълг обаче са се примъкнали ситни лични цели да се уцели другия, да се нарани, да се осмее, да се ритне, да се заяви височина поне педя над него. Когато хора на най-високите позиции бъркат дълга си с целите на егото, бедите са много големи. Психолозите вече обясниха, че в периоди като сегашния лидерите се възприемат като родители. Нашите родители се карат. Нездрава семейна среда, както се казва. Цветелин Кънчев го каза още по-ясно: „Седнете най-после и се разберете бе, хора, давате лош пример на малцинствата.“ Казано най-ясно – Цветелин Кънчев призова премиера и президента да не му развалят циганите.

Какво казва по тази тема Имануел Кант: „Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.“ Чухте ли, чувството за дълг издига човека над егото му? На страната на Кант съм в този въображаем спор: личните амбиции/цели ще ни вкарват в нова и нова спирала на тази неприлична надпревара.

Когато двама се карат, виновен е по-умният.“ И тук не съм готова да се съглася напълно с Гьоте. Когато двама се карат, виновни са и двамата. Може би не във всеки случай от делника, но със сигурност в нашия случай в политиката. На тази караница не й се вижда краят. По личните ми наблюдения тя винаги започва от президентството, след което се обажда правителството, което не може да понесе последната дума да не е негова. Или президентът трябва да се откаже да отваря нова битка, или премиерът трябва да се откаже да забие победоносно копието си в президентското изказване. „Нравствеността трябва да бъде заложена в характера“казва Кант и няма как да не се съгласим, защото го виждаме като на длан. За характери става дума, даже за характеропатии. Няма тук умен и по-умен. Има егоцентрични амбиции и чисто човешки комплекси, които избиват с изтъкване на себе си чрез подценяване на другия. И казва още Кант: „Основата на нравствеността е дългът, а не  интересът.“ Ето че отново дойдохме до дълга, по-точно до липсата му, и до интереса, по-точно до изобилието му.

Можем да продължим в този дух, защото и Гьоте, и Кант са ни оставили толкова много цитати, че няма начин да не намерим и у двамата думи на всяка тема и почти за всяка теза. Само че не е това целта. Защото тогава просто ще заприличаме на президента и на премиера, които се надбягват по една затворена окръжност и вече изобщо не е ясно кой с колко кръгчета е напред или назад. „Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.“ (Кант) Не мога да го кажа толкова учтиво като Кант, затова ще кажа, че всичко това ни писна. Господин премиер и особено господин президент, вече дори не сте интересни, когато се нападате един друг. По-скоро ни е неудобно да ви гледаме и слушаме, когато си препращате думи. Имало такава дума на немски – да те е срам, когато гледаш нечий чужд позор. Не се сещам за такава дума на български. Неприлично е. Ако толкова не можете да се спрете, пращайте си хапливи есемесчета, вместо да организирате за всяка сръдня пресконференция. Ако нито великите пости, нито пандемията можаха да ви накарат да спрете, кажете какво би ви спряло? Престанете да си мерите даренията и рейтингите, престанете да си препращате думи. Защото знаете ли на какво приличате? Не, няма да избера някаква завъртяна метафора, а ще ви кажа това, което дори всяко дете би разбрало – приличате на най-обикновени лигльовци.

 

 

Най-обикновени лигльовци

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top