Статии

Невъзможни избори

Проблемите на БСП са отдавна проблеми на цялата ни политическа система. Нейната историческа неспособност да направи убедителен преход към съвременната демокрация, пазарната икономика и евро-атлантическия консенсус е воденичен камък върху българското общество и неговите шансове да се възползва пълноценно от реинтегрирането си в западния свят. Вярно е, че тя предложи няколко фалшива старта, най-вече към края на 90-те години на миналия век, когато наглед направи символни и важни стъпки към европейската левица и прие членствата на страната в НАТО и ЕС. Но процесът така и не бе завършен, имплозията при Сергей Станишев и анти-европейският завой на Корнелия Нинова ясно илюстрират продължаващите фундаментални трудности на социалистите. Нещо повече, това зацикляне е вече очевидно препятствие пред способността им да катурнат сериозно износеното и разклатено управление на ГЕРБ. На пръв поглед, БСП трябва да направи само една крачка, за да успее. Погледнато по-дълбоко обаче, тя има да разрешава множество дилеми. Още по-фундаменталният й проблем пък е в това, че сякаш нейната същност и история имат непреодолима гравитация, която ще продължи да е пречка пред разрешаването им.

Някои от дилемите пред бившата комунистическа партия са наглед добре познати, но всъщност придобиха неочаквана актуалност през последните години. Една от тях е доколко иска и може партията да се европеизира. Сагата с нейната социал-демократизация отне повече от десетилетие и премина през големи политически мъки, които са вече забравени, но бяха много индикативни за фундаменталните трудности пред нейната нормализация. Кулминацията на този процес бе нормализацията на лидерството на Сергей Станишев, в който бяха инвестирани много надежди. Достатъчно е да си припомним думите на тогавашния американски президент Джордж Буш, който го нарече „господин чисти ръце“. Британците също бяха включени в моделирането на Станишев, чиято крайна цел беше превръщането му в приемлив ляво-центристки политически продукт. Не би. Сривът с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС срути за секунди това усилие. Вярно е, че на фона на Нинова, Станишев е в състояние да поддържа някакъв приличен имидж на европейска политическа нормалност, но той не е достатъчен, а и вече няма значение, защото бившият председател няма да се върне повече в националната политика. След комичния „ляво-консервативен“ завой на Нинова, БСП е отново в изходна точка по отношение на нещо уж отдавна приключило – принадлежността й в левия европейски мейнстрийм.

В този смисъл, партията отново е изправена пред тежка идейна дилема. Тя не просто трябва да намери обратен път, а вече трябва да го направя спрямо нещо, което се разпада с непредвидими последствия. Европейската социалдемокрация е в състояние на ускорен разпад. Част от нея отива наляво към крайната левица с множество радикални икономически идеи, национализация, агресивни данъци, навлизане в корпорациите и т.н. Ако БСП тръгне натам, веднага ще се изправи пред проблема на собственото си комунистическо минало и ще стигне до задънена улица. Друга част от левицата отива в „зелена“ посока, което е все по-очевидно и мащабно като процес, както илюстрираха и последните избори за ЕП. Това обаче се случва с дълбока ценностна промяна по въпроси като екология, малцинства, етатизъм и други. И тук БСП има много сериозен проблем, защото ако тръгне в тази посока няма да открие там много българи или пък те никога не биха я припознали за автентичен представител и говорител по тези въпроси. В същото време, „Позитано“ вече претърпя тежък провал с опита си да завие радикално към евро-скептични и националистически позиции. Първите просто не се приемат в България, а вторите имат много по-ранни, шумни и вече позиционирани носители. В този смисъл, БСП наистина в момента не зная накъде да тръгне идейно и просто се движи по най-лесната пътека, тази на ежедневния популизъм.

БСП е в историческа клопка и в електоралното си мислене. Независимо от всички промени през последните 30-ина години, тя продължава да мисли за себе си през категориите на партията-държава, на полагащото се право на управление, на широкия контрол в множество стопански сектори. Това самовъзприятие за мастодонт пречи на политическото й мислене и тя все още не е в състояние да осъзнае в дълбочина, че политическата власт се постига чрез социално-електорални коалиции. Няма как да постигнете политически успех без да успеете да кажете нещо смислено и да убедите различни социални групи да ви подкрепят, всеки със своята си причина. Социалистите от години обичат да осмиват сегашния премиер, но той отдавна е овладял именно тази способност и я демонстрира по време и на последната предизборна кампания. Мисленето за изборите през „твърди ядра“ много трудно ще доведе до успехи. БСП обича да мисли за себе си като за партия с най-голямо и най-твърдо електорално ядро. За да стигне отново до властта обаче, тя ще трябва да се превърне в партия с няколко работещи електорални разклонения. Нищо от сегашната изборна реалност не й дава особени основания за оптимизъм. Но дори и да стигне до управлението, неспособността й да печели достатъчно доверие сред по-младите, предприемчивите, работещите, про-европейски настроените прави прагът на търпимост към нея много нисък. Нещо винаги бързо взривява социалния толеранс към нея, справка 14 юни 2013 година.

БСП ще разполага с немалко време, за да мисли по всички тези въпроси и евентуално да направя някакви усилия да разреши своите дълбоки дилеми. Партията ще загуби местните избори, това е видно още отсега и не изисква особено прозорливост. Дори при прилично представяне, тя няма как да форсира социална или политическа криза, която да срине сегашното правителство. В този смисъл, социалистите имат чак до пролетта на 2021 година, за да измислят как да излязат от сегашната безизходица. Имат дори време да започнат да осъществяват промяната в своята стратегия, стига, разбира се, да успеят да направят такава. По-големият проблем за тях е друг. Партията изглежда все така неспособна не просто да осмисли тези свои фундаментални проблеми, но и да постигне някакво съгласие върху стратегия и после да я реализира политически. Тя е прекалено разделена вътрешно и теченията се неутрализират взаимно. Не е очевидно, че всички толкова бързат да се върнат във властта. Немалко от бизнес главатарите си имат паралелни стратегии за оцеляване, ала Гергов, който си постига различни тактически договорки с властта и защитава своите интереси. Или пък кръговете около Овчаров, които си работят в енергетиката и други прилежащи сектори без да имат особена необходимост от пряко присъствие в управлението. В този смисъл, БСП е заклещена в самата себе си, в това, което е била и е. И дори да разбере важните избори, които трябва да направи, за да излезе от политическата периферия, те продължават да изглеждат все така невъзможни.

Невъзможни избори

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top