Статии

Немската социалдемокрация – а сега накъде?

Германската левица не е това, което беше. Партията на немските работници, ГСДП, създадена още в далечната индустриална 1863 г., е далеч от времето на изборните победи и управлението на видни фигури като Вили Брандт, Хелмуд Шмид и Герхард Шрьодер. Допреди само 20 години Европа се управляваше от левоцентристи като Герхард Шрьодер и Тони Блеър, подписали през 1999 г. стратегическия документ „Щрьодер-Блеър“, който трябваше да покаже нов трети път между класическата социалдемокрация и властващия неолиберализъм, да въвлече новите поколения и накара средната класа да припознаят левицата като техен представител.

Двадесет години по-късно ляво-центристките правителства се броят на пръсти, а убедително можем да кажем, че колосите на демократичния социализъм и социалдемокрацията – като френските социалисти, немските и австрийски социалдемократи, италианските социалисти и т.н са в тотален нокдаун по редица причини. Губят електоралната си подкрепа и се превръщат все повече в удобни коалиционни партньори. Партньори, борещи се да запазят позициите си, но далеч от претенциите си към 1999 г. Тази статия има за цел да аргументира причините за този електорален срив в Германия и възможността тези запазващи се ниски резултати да доведат и до цялостно преосмисляне на ролята на традиционната левица в Германия и Европа. Част от причините за тези загуби са по-глобални и общи за всички левоцентристи, а други са си дълбоко домашни. Без съмнение, на първо място, левицата загуби част от привлекателността си като послания и визия за бъдещето след краха на съветския тип държавен социализъм, на режимите в Латинска Америка и Източна Европа. Това се случи още по-бързо и с развиващата се глобализация, в рамките на която големите леви партии и идеологически школи не успяха да създадат лява алтернатива на глобализацията, свой собствен проект за развитие и се наложи  да действат като омекотител на нейните болезнени социално-икономически проявления.

Добър пример за това е деиндустриализацията на Западна Европа и прехвърлянето на стотици предприятия и центрове в страни от Далечния Изток и Източна Европа, за което левицата не прави почти нищо в защита на работническите интереси. Загубата на работни места и удар срещу интересите на работниците поражда и сериозно преливане на работнически гласове в полза на крайната десница, първо във Франция към „Националния сбор“ на Льо Пен, а по-късно и към партии като „Алтернатива за Германия“. В последните десет години голяма роля изиграха и политиките на остеритет – на финансови ограничения и сдържане, в които важна роля изиграха и подкрепящите ги левоцентристи, за което левите избиратели все още не са простили. Общо за всички леви партии е и изострената криза за лидерство, тоест липсват големите имена, които успяваха да „продадат“ на избирателя идеите си като Жак Делор, Вили Брандт или Оскар Лафонтен.

Идейните липси доведоха от своя страна и до опити за идейно обновление между неолиберализма и класическата социалдемокрация. Лявата вълна беше ознаменувана от нов курс, познат сред повечето хора като социаллибералната вълна на „Третия път“ и Nieue Mitte (Новия център) в Германия. И ако в Англия лейбъристите се отказаха от прословутия си Член 7 за национализация, то ГСДП на Шрьодер прокара скандалните за левицата трудови закони „Haartz I-VI“ и либералната икономическа програмата „Agenda 2010“, които доведоха до сериозен отлив от подкрепа за социалдемократите. Някои политолози определят този период като цялостно одесняване на левицата в Европа, път към сливане на левия и десния център. И съвсем нормално, ГСДП получи опонент в лявото политическо пространство – партията „Левицата“, която обаче не успя да се превърне в реална заплаха за доминацията на социалдемократите вляво.
В рамките на същия период, в България правителството на „тройната коалиция“, доминирано от БСП, наложи плоския и корпоративен данък от 10 %, делегираните бюджети в училищата и ред други изключително непопулярни мерки за левия избирател, чакал партията да се върне в управление след осем години на резервната скамейка. В България, десният курс на БСП доведе до електорално роене и създаване на нови идейно-политически движения като лявото крило на Янаки Стоилов през 2006 г., а през 2010 г. и на „АБВ“ на Георги Първанов и „Движение 21“ на Татяна Дончева, които по-късно прераснаха и в партии. Подобно на немския случай, новите леви проекти не успяха да разклатят дългосрочно електоралните позиции на БСП.

За тежкото положение на европейската социалдемокрация се говори от години, но това положение най-добре се илюстрира от партията – модел на европейските лявоцентристи, ГСДП, която за 10 години успя да се превърне от първа в трета политическа сила в Германия. И ако досега изяснявахме какви са външните причини за това, сега е време да разгледаме и вътрешните събития, довели до кризисните резултати през 2017 г. и 2019 г. Тук на първо място можем да посочим дългият период на участие във федералното правителство. От 29 години ГСДП е част от правителствата, в 17 от тях, чрез собствен мандат за управление или като коалиционен партньор. За всяка политическа партия възможността за участие в управлението е изкючително важно, но още по-важна е и електоралната подкрепа и усещане за политическа ефективност, които ГСДП не успяваха да поддържат. Катастрофалните резултати от парламентарните избори в края на 2017 г. очертаха третото място на социалдемократите, след ХДС и „Алтернатива за Германия“. Тогава в партията се разрази бурен дебат за мястото на ГСДП в управлението и дали излизането от управлението няма да има възстановяващ ефект за губещата позиция на  социалдемократическата партия. В дебата ГСДП проведе напрегнат референдум, чрез който избра да продължи подкрепата за кабинета на Меркел, осъзнавайки цената на сериозен отлив на леви избиратели. Ключово ми се струва, че при дискусиите младежката секция на ГСДП и нейният лидер Кевин Кюнерт бяха против, предусещайки прозорливо грешната посока на движение. Само между 1998 и 2008 г., партията загуби 10 милиона гласа и подкрепата й лавира между 9 и 11 милиона гласа днес. На изборите през 2017 г. тя достигна историческият си минимум от 20,5 % подкрепа.

За мнозина в самата партия, пътят към спиране на отлива се крие в излизането от голямата коалиция. Това излизане е особено трудно не само за дългогодишните ръководители и служители в правителствената администрация, от редиците на ГСДП, но и за самите членове и подкрепящи, спомнящи си с ужас четиримесечния застой при сформиране на правителство и кризата с него, която от партийна се превърна в национална. И всичко това постави на дневен ред дилемата – партиен успех срещу стабилност на държавата. Но всички добре осъзнаваха, че докато за стабилността на държавата ще се погрижат и други партии, които да участват в правителството (като например коалиция тип „Ямайка- ХДС, Зелените и Свободните демократи), то за ГСДП последните три години поставят екзистенциален въпрос как да се излезе от спиралата надолу. Друга причина е и в отлива на младите избиратели от ГСДП в полза на „Съюз 90/Зелените“, които стремително увеличават подкрепата си в цяла Западна Европа, но в Германия вече оспорват първото място на християндемократите на Меркел.

Всичко това дава повод за размисъл и дебати дали ролята на социалдемокрацията днес е загубена, дали е изпълнила историческата си мисия в реформирането на капитализма и създаването на една по-справедлива и социална Европа. Само на последните европейски избори, при младежкия вот, 33% от избирателите до 30 години са предпочели „зелените“, а всеки трети гласуващ за пръв път млад избирател е сметнал зелената кауза за най-важна днес. А и партиите на статуквото и миналото като ГСДП трудно биха привлекли масово недоволните от системата с техните улични движения и демонстранции, и особено тези от тях борещи се за глобален екологичен отговор срещу климатичните промени като популярните в Германия и Франция „Fridays for Future“, както и сред участниците в т.н. „климатична стачка“, обхванала над 200 града в Германия. Затова изглежда и логично „новите“ леви да търсят за изразител на интересите точно „зелените“, но не и ГСДП.

Немските социалдемократи започват да приличат на партия от статуквото, защитаваща домодерните ценности на немското общество в постиндустриална Германия. Поради важността на екологичната тема в Германия не е случайно и че ГСДП вижда в „зелените“ и „Левицата“ естествени партньори. А за разлика от крайнолевите от „Левицата“, „зелените“ оспорват доминацията на ГСДП вляво не само на федерално, но и на ниво провинции. Европейските избори от 25 май 2019 г. са доказателство за всички гореизброени политически тенденции. След тях, от месец май насам, социалдемократите станаха де факто трета политическа сила след ХДС и „зелените“ с 15,7%, а и загубиха регионалните избори в червения бастион Бремен, след продължила 74-годишна доминация на ГСДП в района. Спадът на подкрепата доведе и до оставката на не особено харизматичния лидер Андреа Налес, което допълни кризата в партията. Големите имена в партията се отдръпнаха от възможността да поемат ръководството и за момента партията е временно оглавена от тройка от премиерите на немски провинции. Влиятелният немски всекидневник „Шпигел“ излезе със статия със заглавие: „Ще бъдат ли „зелените“ новата ГСДП?“, обрисувайки катастрофата вляво и иззетото второ място от тяхна страна, което кара анализаторите да говорят за тотална промяна на партийната система в Германия. ГСДП гледа с трепет и към регионалните избори в Източна Германия наесен, където очаква нов отлив от гласове в полза на „Левицата“ и „Алтернатива за Германия“. От редовния конгрес на ГСДП през декември ще зависи не само избора на поредния за последните 3 години лидер, но и за цялостното „преопаковане“ на партията в очите на избирателите. Заплахата е ясна –  маргинализация срещу реалната възможност за възвръщане на подкрепата чрез излизане от правителството, нова програма с ясни цели и път към тях и търсене на лостове за сближаване със „зелените“ и „Левицата“.

 

Немската социалдемокрация – а сега накъде?

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top