Статии

Не спирайте кранчето на демокрацията!

Поне от 15 години, при всеки голям скандал или проблем в доклада на ЕК да започваме да се занимаваме с две открито популистки теми – броят на народните представители в Народното събрание и размерът на партийните субсидии. А любимият народен трибун и шоумен Слави Трифонов отново вместо да изпише вежди, избоде очите на малките партии и бъдещите политически субекти, сред които евентуално се намира и самият той. И докато преди 3 години темите бяха широко обсъдени и всички специалисти изказаха ясно страховете си от изчезване или рязко намаляване на субсидията, то разкритията на Слави Трифонов за превишените субсидии подеха борбата за премахване на субсидията с нов плам.

Сега вече са ясни и скритите, и явните аргументи за това – партиите трябва да бъдат наказани за измамите и престъпленията си през прехода и какво по-лесно от това да им се бръкне в джоба и да им се спрат субсидиите. Субсидиите  се виждат на избирателя като наказанието за всички години на шуробаджанащина, схеми в обществените поръчки, евтините апартаменти, черните мерцедеси до битово известните депутатски кюфтета. И цялата тази атмосфера се случва при едноцифрено доверие в Народното събрание. Остава големият въпрос: каква е целта на това намаление на субсидията – да спестим средства и да ударим шамар на малките партии или да направим партиите по-отчетни и пo-прозрачни, като съобразим финансиране, подобно на това в Германия или Франция, и изясним за какво точно трябва да се харчат тези средства. А за това има резон и защото българският модел на финансиране е близък до немският, континентален модел, в който държавата гарантира независимостта на партиите и тяхното финансиране.

Говорейки си за партийното финансираме отваряме и подтемите за лобизма в политиката, корупцията по високите етажи на властта, както и връзката между бизнеса и политиката. София, за разлика от Брюксел и Вашингтон, не смята лобизма за важен проблем, който подменя волята на избирателите с дневния ред на корпоративния свят. И може би поради тази причина дебатът за такъв закон върви на пресекулки, но никой не желае да го регламентира. Най-малкото, защото биха излезли интересни кръгове и мрежи от политико-икономически връзки, както и някой друг апартамент, хотел или къща за гости. Без законова регламентация, тази част в отношенията между партии и бизнес остава неясна и в режим на публична тайна. Последният опит за законопроект беше през далечната 2004 г.

Примери за партии, собственост на бизнесмени, в България има достатъчно. „ЛИДЕР“ на Христо Ковачки, “ВОЛЯ” на Марешки, “България без цензура” на Цветан Василев и Корпоративна търговска банка или черноморски партии като „МОРЕ“ на братя Диневи. Нито една от тях не е станала известна с добри практики и независимост от „благодетелите си“. Големите партии пресметливо се облизват, защото те нямат проблем нито със сегашното, нито с бъдещото си финансиране. За големите парламентарни партии, получаващи между 10-15 млн лева на година, не е проблем да подкрепят популистката мярка от 1 лв. просто защото те отдавна не зависят от нея. Не е голяма тайна, че за да спечелиш публични проекти, трябва и да се отчетеш. А и предвидливо партиите са заделили депозити, които също трябва да са обект на връщане в хазната, но удобно не се говори за тях. Или пък милионите, които по Великден и Коледа депутатите раздават на бедни, сираци и деца, като че ли са техни лични.

Доста се изприказва и за американския модел на финансиране. Той не е панацея и е изключително отдалечен от нашата политическа култура и предпочитания. При него, партии като Демократическата и Републиканската, получават стотици хиляди еднократни и малки дарения между 20 и 5000 $, част от културата да подкрепиш каузата си, защитавана от някоя партия. Външното финансиране не е и неограничено, както твърдяха защитниците на предложението от ДПС. За сметка на това, от 2012 г. и според прословутото решение на Върховния съд  – Citizens United, американските корпорации си осигуриха възможност за финансиране чрез т. нар. SUPERPACS или (супер политически комитети), които работят поне на думи в подкрепата на определени каузи и политици, но това трябва да става без координация с основните политически кандидати. 7 години по-късно обаче, всичко това се коментира от американската публика като ужасна грешка, отворила нов път на големите пари в политиката. Темата за финансирането на партиите е сега и част от дебата сред водещите кандидати на дебатите за първични избори на демократите в САЩ.

Истината за финансирането на партиите обаче не е в техните приходи, а в техните разходи. Може да се помисли за допълнителни ограничения в това за какво и как партиите харчат парите си, за да сме сигурни като общество, че отиват за целта си. В България имаме нужда от умерен модел на финансиране, който трябва да изравни възможностите за участие на парламентарните и извънпарламентарни политически сили. Нека партиите да бъдат ограничени, нека субсидията да не е 13 или 11 лв, но нека е поне 5 лева на глас. Нека вземем нещо положително от американския модел, активното избирателно право, което би прочистило проблема с мъртвите души в избирателните списъци. Нека се правят промени, но за да има равнопоставеност, да се отнемат депозитите, трупани от субсидиите досега, нека партиите да получат имоти за ползване за дейността им, но не както досега, т.е да се преотдават с търговска цел скрито-покрито. Малките партии дори и сега нямат особени шансове, когато трябва да излязат на избори с играчи, които могат да изкарат срещу тях не само огромен административен и политически апарат, а и големи суми, които действат неравномерно на политическата среда.

Левчето на глас няма да върне ничие доверие, но ще омаломощи малките партии и новите играчи. Ударът срещу партиите е просто ясен и отчетлив шамар по демокрацията в полза на настоящи и предстоящи бизнес интереси и лобизъм. А все пак те са в основата на голяма част от надеждите за промяна, която българските граждани търсят на всеки политически избор.

 

Не спирайте кранчето на демокрацията!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top