Студентски дебюти

Нидерландия – (не)обичайните заподозрени

Резултатите от парламентарните избори са ясни. Лидерът на победителите от „Народна партия за свобода и демокрация“ и досегашен министър-председател Марк Рюте започва преговори с три партии – християндемократите, „Демократи 66“ и „Зелените леви“. Целта е сформиране на мнозинство в 150-членния парламент на принципа „никога Вилдерс“. Погледнати от България, изборите в Нидерландия предизвикват интерес по няколко причини. Самите резултати са важни заради външната политика, която ще провежда новото правителство. От друга страна, процесът на гласуване се характеризира с някои особености, които на Балканите изглеждат немислими. Изборите са в делничен ден, агитира се до последно, а голяма част от хората правят своя избор в последния момент. Избирателната активност е висока (80%), няма машинно гласуване, но холандците могат да пуснат бюлетините си на гарата, в църквата или джамията, в барове и други нестандартни за нас места. За урни се използват дори контейнери за боклук. Изборният праг от 1,4% позволява представително на множество малки и уникални партии.

Истерията „Вилдерс“

„Холандският Тръмп“, както наричат Хеерт Вилдерс, беше дотолкова експлоатиран в медиите, че голяма част от избирателите, особено извън страната, останаха с впечатление, че десният популист може да спечели дори 50%. Истерията около „Партията на свободата“ и борбата с популизма сякаш изтласкаха на заден план останалите кандидати, сред които безспорно има интересни играчи, на които предстои да обърнем внимание. Макар партията на Вилдерс да остана втора на изборите, едва ли може да се говори за категорична победа над „ефекта на доминото“ – Брекзит, Тръмп и евентуално Марин льо Пен и „Алтернатива за Германия“ – т.нар. полуфинал и финал на битката с популизма през 2017 г.

Посланията на холандския Тръмп имат огромно влияние и по отношение на останалите партии, които започнаха да използват част от похватите на популистите. Според анализатори, твърдата позиция, която зае Марк Рюте във връзка с обвиненията на Анкара в нацистки методи е резултат от прогнозираните завидни резултати на Вилдерс, който му „дишаше във врата“. Двамата дори проведоха телевизионен дебат два дни преди изборите, макар досега Вилдерс да провеждаше кампанията си по-скоро дистанционно – чрез постове в социалните мрежи. За разлика от Доналд Тръмп обаче холандецът е опитен и последователен политик. Той подкрепяше правителство на Рюте през 2010 г., но сега по всичко личи, че ще остане в опозиция. Колко на брой и кои партии обаче ще успеят да сформират мнозинство?

Стари и нови играчи

Представяли ли сте си и в най-смелите мечти Партия за животните в българското Народно събрание? Е, такава партия спечели рекордните 5 места на холандските избори на 15 март. Тя е първата по рода си в света, която се застъпва за защита на животните. Стреми се по-скоро да накара другите партии да припознаят идеите й, отколкото конкретно към политическа власт. Създадената през 2002 г. партия има и едно депутатско място в Европейския парламент. Дали за пръв път има шанс да бъде в управляващото мнозинство, предстои да видим. Макар в България традиционно БСП да носи етикета „партия на пенсионерите“, тя се стреми да представлява интересите на всички „леви“ хора в страната. Най-малкото има и младежка структура. В Долната камара на холандския парламент обаче влезе партията „50 плюс“. Тя няма младежка група и защитава единствено правата на възрастните хора. Основаната през 2009 г., партията спечели рекордните в историята си 4 места. Най-вероятно това се дължи на спорната пенсионна реформа, с която ще се занимава и новото правителство. Част от предложенията през последните две години са преструктуриране на втория осигурителен стълб и премахването на равните здравноосигурителни вноски, т.е. младите да плащат повече. Припомням, че през 90-те години съществуваха две партии, които представляваха възрастните холандци – „Съюз 55+“ и „Генерален съюз на възрастните“. Техният подем пък бе продиктуван основно от планове за съкращения на пенсиите. По-късно, двете партии се обединиха, но просъществуваха като едно цяло едва 4 години.

Тези две партии са относително добре познати на холандското население. Две нови формации обаче успяха да спечелят свое място в Камарата на представителите в следващия парламент. Едната е етническата партия „Мисли“. След едва две години политически живот, създателите й Тунахан Кузу и Селчук Йозтурк завоюваха цели три места. Етнически турци по произход, двамата лидери призовават за толерантност и приемане на малцинствата, както и за създаване на регистър на расистките прояви в страната. Анализатори определят успеха на партията като притеснителен, тъй като може да се задълбочи разделението в обществото. Самото съществуване и събраните гласове на подобна партия на фона мултикултурната Нидерландия е повод за размисъл върху социалната структура на населението и нивото на интеграция на различните.

Още два проблема възникват около партията. От една страна, тя е описвана в българските медии като холандската ДОСТ. Изтъкваните основания за подобни аналогии се крият в някои от исканията на партията – възможност за изучаване на арабски, турски и китайски езици във всяко училище. Това би било от полза за занимаващите се с търговия в Нидерландия. Политиците искат правителството да обучава повече имами, които да бъдат на разположение не само в джамиите, но и в лекарските центрове, затворите и военните подразделения. Всичко това с уговорката, че управляващите няма да се месят в самото обучение, а главно ще го финансират. Критиците на партията изтъкват още, че единствено тя не е осъдила изявленията на Ердоган относно „нацистките“ прояви на Нидерландия, а в предизборната си платформа не използва термина „геноцид“ във връзка с преживяното от арменския народ по време на Османската империя. Обвинения „валят“ и по отношение на израело-палестинския въпрос. „Мисли“ настоява Нидерландия да признае държавата Палестина. В холандските медии пък има сведения, че по време на протестите в Ротердам срещу експулсирането на турския социален министър, демонстранти са нападали вербално представители на еврейската общност. Доколко действията на партията ще оправдаят очакванията на наблюдателите, предстои да разберем. Не се съмнявам обаче, че „Мисли“ е трън в очите на Хеерт Вилдерс, който предлага редица мерки за деислямизация на Нидерландия.

В същото време, партията „Форум за демокрация“ вероятно допада далеч повече на десния популист. Тя дебютира в холандския парламент само с две места, но се предполага, че с нейното присъствие поляризацията в обществото по въпроса с членството в Европейския съюз ще се задълбочи. Наличието на две евроскептични партии в парламента определено не може да остане незабелязано. „Форум за демокрация“ възниква като политически ангажиран мозъчен тръст, който се трансформира в партия и участва за пръв път в парламентарни избори. Приликите с формацията на Хеерт Вилдерс са очевидни – новата партия иска иницииране на референдум за членството на Нидерландия в ЕС и връщане на контрола по границите като мярка за справяне с имигранската вълна. „Форумът“ предлага превръщането на референдумите в редовна практика по швейцарски модел, което ще позволи прякото избиране на кметове и на министър-председателя от гражданите. Приликите не свършват дотук – партията се обявява за данъчни облекчения и премахването на данъка върху наследството. „Партията на свободата“ обаче има своя отличителна запазена марка – фокусът върху мюсюлманите (например, затваряне на всички джамии, забраната на Корана и др.)

Пътят на промените

13 от общо 28 партии влязоха в новия холандски парламент. Предстои голямото надиграване за събирането на необходимите минимум от 76 депутатски места, които да осигурят стабилност в „Ниската земя“. От 2002 г. насам, единствено второто правителство на Марк Рюте управлява пълен 4-годишен мандат. Предизвикателствата пред лидера на „Народната партия за свобода и демокрация“ не са никак малко. Очаква се в рамките на два месеца различията между част от партиите да бъдат преодолени. Християндемократите бяха коалиционни партньори на Рюте в първия му кабинет, така че тук едно дясно-центристко обединение звучи резонно. Левите либерали от „Демократи-66“ пък са проевропейски настроени и на пръв поглед добре биха допълнили коалицията. Освен това от 2010 г. насам печелят все повече места в Долната камара на холандския парламент. В същото време, те се обявяват за управление в интерес на всички холандци – имигранти, етнически, полови и сексуални малцинства. Доколко обаче тези идеи ще допаднат на останалите партии, особено на по-крайно десните? На този етап всяка коалиция изглежда възможна, стига Хеерт Вилдерс да е в изолация. Символът на популизма в Нидерландия трябва да бъде притиснат в ъгъла. Само че неговата привидна загуба може да се окаже победа, що се отнася до влиянието, което донесе със себе си. Интересна ще е и съдбата на малките и нови партии в парламента, защото могат да родят прецедент.

…………………………

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Нидерландия – (не)обичайните заподозрени

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top