Ние изобретяваме вие произвеждате

 По този начин звучи пожелателния „икономически договор” между Запада и Изтока в ерата на глобализацията. В това разделение на труда, Западът вижда в себе си неспирния генератор на идеи, иновации, рационализации, прозрения на вдъхновени гении, а Изтокът като новата световна фабрика, безпомощен разчистен терен на „аутсорсинга”, упълномощен единствено да сглобява и материализира големите идеи на западния човек. Зад подобна нагласа прозира немалка доза културна арогантност, според която Западът притежава някаква уникална комбинация от свобода, креативност, находчивост и способност. Тя обаче е точно толкова демоде, колкото и повтаряната дълги години идея за демокрацията като уникален западен модел. Днес същия този Запад изглежда все по-стреснат, защото геополитическото и икономическо изместване на изток не се дължи единствено на аутсорсинг, а на други, по-устойчиви тенденции. Удобният модел „ние изобретяваме, вие произвеждате” се разпада. Подходяща разделителна линия за това глобално разместване може да бъде открита в предсказанията, че през настоящата 2011 година Китай ще стане страната с най-много патенти в света. Много специалисти са критични относно полезността на патентите като индикатор за реални иновации. Други твърдят, че част от впечатляващите данни за китайските патенти произтича от по-хлабавата дефиниция за патент или от по-лекия режим на регистрация. Но едва ли някой сериозно би отрекъл обръщането и на тази тенденция. В рамките на две десетилетия страната извървя пътя от злоупотребата с интелектуална собственост като необявена официална политика до създаване на работещ правен режим, в който местни компании печелят вече милиони от съдебни дела за подобни нарушения. За все повече хора става пределно ясно, че Изтокът освен да сглобява нечии чужди идеи е напълно способен да си изобретява и произвежда самостоятелно. Иновациите бързо се превръщат в клише, в заучена фраза за безидейни  политици, в удобна, замъглена идея за пълнене на политически речи. Около тях се завърта определена интелектуална мода, независимо дали те биват описвани като входна врата към необратимата маргинализация на Европа през 21-и век или единствен шанс за европейските икономики. Факт е обаче, че те са твърдо в политическия жаргон, макар да нямат все още съвсем ясна политическа аудитория. Различни изследвания показват изоставането на „стария континент” по брой на yollies или млади водещи иноватори, които превръщат идеите си в работещи компании. По тези причини по-предприемчиви страни-членки като Великобритания, Германия, Финландия и Швеция отделят все повече място на тези политики и на практика изграждат бъдещето на своите общества и икономики около иновациите и дигиталната икономика. Поне като идея иновациите са вече част от пост-кризисния консенсус на Европа. Елитите са обладани от чувство на спешност, което ще държи темата постоянно на повърхността и ще води до непрестанни импулси от реторика, проекти и политики. Европа се опитва и да действа. От няколко години се правят Европейски срещи на върха, посветени на иновациите, на които са събират бизнеса, политиците и академичните хора. За вдъхновение се канят европейски носители на Нобелови награди, които правят обръщения към студентите. Европейската Комисия и Европейския патентен офис дори измислиха годишна награда „Европейски изобретател на годината”, която понякога дори се дава на канадци и китайци. Преди малко повече от година ЕС обяви създаването на Иновационен съюз за своя важна политическа цел и прие цяла редица от документи и мерки. По-интересните от тях са създаването на единен иновационен пазар, въвеждането на европейския патент, изграждането на единно изследователско пространство, за да работят по-лесно заедно различни екипи от отделните страни-членки и т.н. Съюзът дори създаде Европейски институт за иновации и технологии, който по американски модел да работи в този сектор. В новата бюджетна рамка на съюза след 2013 година иновациите ще бъдат една от най-добре финансираните политики. Българското правителство също през последните месеци прави опити да захване тази тема малко по-системно. Решенията за Европа не са в полето на културното високомерие, нито в затъването в бюрократичен ентусиазъм. Иновациите не са западен монопол и развитието на новите центрове на власт в света показват това съвсем ясно. Европа трябва да приеме, че еднопосочния модел на глобализация приключи и на световния терен има все повече грамотни и динамични играчи. На този фон, най-голямата иновация, която тя може да подари на себе си е да намери по-добър начин да събере идея и производство, идея и пазар, човека с идеята с човека с капитала, да върне престижността на откривателството и предприемчивостта и да се откаже завинаги от културната надменност. Ако успее, маргинализацията на „стария континент” не би изглеждала необратима.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top