Статии

Новият конкурент

Първата значима промяна на 21-и век бе възхода на Изтока. Тя дойде с апокалиптични сценарии и трябваше да стресне Запада, да го върне в историята и да предизвика реакция. Политическите елити и обществата прогледнаха за нея едва след глобалната криза от 2008 година, когато нещо важно се счупи в западната самоувереност и вяра в бъдещето. Мнозина обаче говореха за „възхода на останалите“ доста преди този срив и обръщаха внимание на случващото се фундаментално разместване на геоикономическите пластове. Но както често се случва, необходима е криза, за да бъде колективно осъзнато нещо отдавна очевидно. Олимпийските игри в Пекин и гигантските инвестиции и ПР акции около тях бяха този образ, чрез който световното обществено мнение трябваше да осъзнае случващата се промяна. Няма съмнение, че именно Китай е в сърцевината на това изместване на Изток, основен пример, който илюстрира настоящето и подсказва бъдещето. Вярно е, че предходните „азиатски тигри“ оставиха трайни следи в западното съзнание, но те бяха по-скоро мислени като изключения, страничен продукт на тяхното стратегическо приобщаване от страна на САЩ. Този възход на Изтока, и най-вече Китай, бе нещо различно, по-дълбочинно, по-дългосрочно и по-притеснително.

Китайският скок в бъдещето има две стратегически рамки. Първата е политическото преобръщане на курса от Дън Сяопин и старта на икономическите реформи в края на 70-те години на миналия век. Гъвкавият държавен капитализъм е ключовата управленска иновация на режима и именно тя е в основата на сегашния икономически успех на страната. Множеството вариации по отношение на баланса между държавно и частно, гъвкавия експериментален подход в икономическото и политическото управление, включването на различни подкрепящи инструменти, регионалните баланси на развитието, доброто управление на човешките потоци вътре в страната са само част от причините за досегашния успех на модела. Съвсем нормално, тази част от историята на китайския възход е най-често коментирана от самите китайци и някои по-близки до страната коментатори и анализатори. Съществува обаче и втора стратегическа по своята важност рамка, която позволи на страната да направи икономически скок. Тя е свързана с интегрирането й в глобалната икономика, най-вече чрез присъединяването й към Световната търговска организация през 2001 година. Именно това включване в либералната търговия позволи осъществяването на някои от основните елементи за развитието – натрупване на вътрешен финансов ресурс, достъп до западно ноу-хау, експертиза и мениджмънт, предвидимост в развитието на ключовите икономически отрасли, окрупняване на местните компании и подготовка за тяхната интернационализация и т.н. Без тази рамка, сегашното гео-икономическо изместване към Китай и останалата част на Азия просто нямаше как да се случи.

Западното съгласие за тази интеграция на Китай, при това с много изгодни за страната условия, бе от ключово значение и без него тя просто нямаше да се случи. Мотивите за това поведение на Запада бяха най-различни. Едни бяха напълно убедени в собствената непоклатимост във време на отслабена гео-политическа конкуренция и просто не виждаха рискове. Други желаеха отварянето на гигантския китайски пазар и неговото включване в производствени вериги, инвестиции и търговия. Трети виждаха в този ход прелюдия към неизбежното присъединяване на Китай към западния свят, етап от задаващия се преход към демокрация и свободна пазарна икономика. Примери като Япония, южна Корея и Тайван даваха достатъчно исторически основания за подобно мислене. Във всеки случай и независимо от гледната точка, възниква консенсус за включването на страната към либералната световна икономика. Логиката бе очевидна – създаване на икономическа взаимозависимост, последвана от възникване на средна класа, културна и социална либерализация, която кулминира в преход към либерално-демократична система. В тази нагласа Китай бе възприеман като обект на политика, отслабен и периферен, с дълъг и сложен път на модернизация. Именно от тези изходни политически и мисловни позиции, повечето западни държави формулираха и своите политики спрямо Пекин.

Общата ориентация на тези политики бе доминиращо икономическа, с рутинни политически елементи и почти пълно игнориране на въпросите на сигурността. Трудни теми като защита на правата на човека по правило се заобикаляха или просто бяха повдигани с половин уста. Въпроси като либерализация и демократизация бяха почти изцяло оставени на неправителствени организации, доколкото те имаха възможност да оперират в Китай. Икономическият фокус бе допълнително засилен от два едновременни процеса – разклащането на западния икономически модел и превръщането на азиатските стопанства в дългосрочни двигатели на растеж, инвестиции и търговия. Държавите се надпреварваха да формулират стратегии за позициониране и навлизане в Китай и да развиват максимално широки и дълбоки отношения със страната. Великобритания и Германия бяха сред най-усърдните и настъпателни ухажори на Пекин, едните искаха да станат финансова дестинация, а другите имат дългосрочна необходимост от добро присъствие, поради експортния характер на германската икономика. САЩ бяха по-сдържани и дори когато се заговори за свят на Г – 2, всички възприемаха Китай като младши партньор, а не толкова като конкурент. Въобще, за доста дълъг период от време всички говореха за икономика, избягваха трудните политически теми, правеха се, че не забелязват промените в поведението на официален Пекин по въпросите на сигурността и се надяваха, че този меден месец може да продължи поне още десетилетие. Западните държави се състезаваха помежду си за благословията и бизнеса на китайците, ясно разбирайки важността на тези отношения в пренаредения гео-икономически свят на бъдещето.

През последните няколко години обаче започна осезаемо преобръщане на тази почти идилична реалност. Тази промяна е в точката на пресичане на промененото поведение на Китай и притесненията на Запада. От няколко години насам, страната прави поредица от промени в своето външно-икономическо и политическо поведение, които предизвикват множество страхове и несигурност в средите на западните държави. Списъкът от трансформации е дълъг. В икономическата си част, той включва мащабни инвестиции и покупки на различни активи в Европа и САЩ, включително компании на критическата инфраструктура (Гърция, Португалия, Германия, Италия, Великобритания) или високите технологии (Холандия, Германия, САЩ), консолидиране и експанзия на новите китайски бизнес гиганти като ‘Алибаба’, ‘Тенсент’, ‘Хуауей’ и други, както и създаване на собствена мрежа от международни финансови структури като азиатската банка за инвестиции в инфраструктурата. В политически план е осезаемо преобръщането на изчаквателната и предпазлива поза и дефинирането и постепенното осъществяване на различни офанзивни инициативи с глобален мащаб. Знаковият пример тук е стратегията „Един пояс, един път“, която непрестанно се разраства по всички свои параметри. Офанзивната публична дипломация на последните години също е достатъчно видима. Множество значими неща се случват и в областта на сигурността. Най-много внимание е насочено към силно нарастващите военни инвестиции, при това най-вече в офанзивни елементи и неспиращите опити за разширяване на контрола върху южно-китайско море.

Дори подобна обща картина дава ясна представа за промените в поведението на китайците. Те идват в момент на продължаваща дезориентация на западния свят, който трябва едновременно да се справя с множество кризи. В този смисъл, шокът от появата на по-настъпателен Китай е осезаем и вече предизвиква остри реакции. Създават се нови коалиции от про-западни сили в Азия, блокират се китайски инвестиции във все повече държави, създават се нови режими на мониторинг на дейността на различни компании, преправят се военни доктрини, поставят се нови условия за промяна в отношенията между отделните държави и Пекин. Актуалната търговска война между САЩ и Китай е само кулминация на този процес на преформатиране на отношенията. Само преди месеци, в официални американски политически документи, Китай бе определен за системен конкурент. В много европейски държави има движение в същата посока. Меденият месец приключи, Западът има нов конкурент.

Новият конкурент

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top