Новият президент да прави актуални глобалните теми от които зависи как живеем

 Задаващият се президентски вот стои между две възможности. Първата е избирателите, след като пожелаха баща на действието, да го преоблекат не по-малко куриозно като баща на символите, жестовете и реториката. Другата е чуващото се шумолене на недоволство от новото статукво да се превърне в тътен и българите да се върнат към любимото си занимание на политическото отмъщение на собствените си творения. Независимо от изхода следващият президент на републиката ще обитава свят, дълбоко различен дори от този, който сегашният завари и в който до края остава непохватен и изолиран наблюдател. Георги Първанов имаше много повече амбицията на уредник в национален исторически музей, отколкото разбиране, способност и такт да преведе нацията си в ХХI век. И ако този провал изглежда по-скоро куриозен и без необратими последствия, то неадекватно поведение спрямо сегашните глобални размествания на неговия наследник ще остави страната ни в много по-тежко положение. На вътрешен терен президентите винаги преживяват политическа превъзбуда, която отмира с мандата им. Тя се облича в по-висшата мъдрост на обединяващата институция, но по-скоро маскира неспособността на обитателите да преживеят изхода си от трескавото политическо ежедневие. Все още действащият президент допълнително задълбочи този проблем, защото очевидно готви нова политическа роля. Обитателите на “Дондуков” 2 винаги имат и конституционни видения, предизвикани от парещата необходимост собствената им мъдрост да бъде в основата на една просветена президентска република. Когато това не се случи, винаги остава изкушението (и бюджетът) да създадеш изпълнителна власт в сянка, както направи Георги Първанов с безкрайните си съвети и експертни групи. Функционирането по ръба на конституционната криза ще продължи обаче и при евентуалния избор на Бойко Борисов за държавен глава. По позната схема той би се превърнал във “формален” президент и “неформален” премиер. Поне досега обаче възможността за real politik на българските президенти е по-скоро подарен шанс от политически пат и моментна неустановеност на партийната система, отколкото да е кодирана в техните правомощия. Президентската институция трябва да бъде обърната повече навън. В това отношение имаме известна история. С подходящата си биография Желю Желев помогна България да бъде приемана като част от демократична Европа. Петър Стоянов и правителството на ОДС външнополитически “четяха от една и съща книга” и повече се допълваха, отколкото си пречеха. Дългият престой на Георги Първанов в де факто външнополитическа изолация намали възможностите му за влияние, или поне ги намали до блокираща игра. Поредната вълна трансформации връща императива да мислим за президентските претенденти чрез по-глобалните промени и кризи, които ни се отразяват, без да ги разбираме. Сега задачата е доста по-трудна, отколкото през 90-те години на миналия век. Тогава теренът и трасето бяха ясно очертани, ключовата задача бе да се създаде воля за движение по тях. Сега неизвестните са повече, крайният резултат – много по-неясен, очевидните интеграционни рецепти – недостатъчни. Европа е притисната от нови центрове на икономическа и постепенно на геополитическа тежест най-вече в Азия. Кризите на Стария континент се трупат: дългова, демографска, структурна за много от неговите икономики. Политическите елити излъчват повече страх, отколкото решителност, а по северната периферия тръгва нова вълна антисистемни партии. Ключови държави в Европа се връщат към търсенето на свои собствени национални рецепти, вместо да търсят европейски решения. Интеграцията се движи много повече от неизбежност (кризата с еврозоната), отколкото от някаква визия или ентусиазъм. Старите страни членки искат Съюзът много повече да финансира нови политики, обърнати към бъдещето, отколкото стари, обърнати към отминала (за тях) епоха. Глобалната криза променя икономическите императиви, принуждава търсенето на нови сектори за развитие, допълнително променя необходимите характеристики на предприемачите. Умните държави си правят изводите и вече действат чрез ново поколение реформи в образование, предприемачество, икономическа политика. Контурите на такъв тип поведение могат да бъдат очертани, независимо че възможността за тяхната реализация не е никак голяма. Оперативно и във външната политика президентът е с доста свити възможности. Особено ако е с принадлежност, различна от тази на мнозинството. В рамките на ЕС той участва единствено в по-представителните заседания на Европейския съвет, например, когато той се среща с държавите от Латинска Америка. Разбира се, държавният глава има немалко блокираща власт по отношение на ежедневието на външната политика, ако реши да я използва. Все пак в институцията има немалко аналитични, информационни и управленски възможности, както и инструментът на президентската дипломация. Добрата реализация на подобно външнополитическо поведение би означавало президентът да посочва тенденции и решения, без да бъде назидателен; да подканва към решения, без да мечтае за президентска република и да напуска терена на правомощията си и добрия тон; да общува с останалите власти по стратегически теми, без да пречи на техния дневен ред; да поставя теми и да влияе на публичните дебати; да прави постоянно актуални външните теми, които никога не печелят избори но все повече определят начина, по който живеем. Президентската институция може да започне такъв разговор и да зададе стратегически контури на външната ни политика в новата епоха. Тя не е толкова увлечена в ежедневието, истерията на деня, има перспектива отвъд избирателния цикъл, от нея не се очаква да осигурява ежедневни публични услуги и да има гарантирана аудитория. Подобна задача изисква политическа способност и култура, които едва ли ще видим. Такива пожелателни очаквания почти сигурно няма да намерят своите програми и лица, но поне могат да подсещат всички нас за нещата, които следва постоянно да изискваме от българския държавен глава.  в. "Труд"


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top