Статии

Няма такова самопрецакване!

Форест Гъмп има съдбовно участие в исторически събития от 50-те до 80-те години на миналия век, при това единствено по силата на обстоятелствата. Той постига грандиозни лични успехи, за които на гений биха били нужни няколко човешки живота, и постепенно израства до обществена фигура с почти митична популярност. Съвсем случайно завършва колеж с пълно отличие. Участва във войната във Виетнам, откъдето се връща с медали за изключителен героизъм, проявен отново случайно. След това, пак между другото, Форест се увлича по пинг-понга, а отивайки да играе на световния шампионат в Китай, случайно подписва рекламен договор, който му носи първите милиони. С парите – отново като на шега – основава компания за лов на скариди, покрай която става мултимилионер. Част от милионите инвестира в „овощарския бизнес“ (после се оказва, че без да е съзнавал, е купил акции на компанията Apple) и се превръща в милиардер. В един момент, по незнайни дори за него причини, той внезапно се увлича по маратона и започва да тича без цел и посока, следван плътно по петите от фенове. Пресича целия северноамерикански континент, увличайки след себе си милиони възторжени почитатели. Междувременно култовата му фигура вече е достигнала такива нечовешки пропорции, че когато спира да си почине (или Господ знае защо), сред притихналата тълпа плъзва нервен шепот: „Шшт, кани се да каже нещо“…

Има хора, които не са особено умни, но са с дяволски късмет. Форест Гъмп е от тази категория, обаче за феновете му, които също не са особено умни, това няма никакво значение. Те виждат в него ореола на успеха, нищо че успехът му е напълно случаен, и са готови да тръгнат след него навсякъде. А стига техният герой да е хитър популист, съвсем не глупака от романа на Уинстън Грум, по който през 1994 г. Робърт Земекис засне филм и спечели седем „Оскар“-а, последователите са му в кърпа вързани. Днес Форест може да им пусне мухата да изкачат връх Мусала, утре – да гласуват за мажоритарна система; за тях разликата не е чак толкова голяма. Важното е този някой, който непрекъснато им се навира в очите от интернет или от телевизора, да ги разнообразява и забавлява, а понякога да им подхвърля интересни идеи за бъдещето. Още по-добре – прости решения на сложни проблеми.

У нас Форест Гъмп се казва Слави и ще го зърнете ту като влогър с 600 хиляди последователи, ту като водещ на дългогодишно шоу, успял да убеди 2,5 милиона българи да гласуват с „да“ на организирания от него и сценаристите му референдум. Засега първият Слави още не е дал заявка, че ще прави партия, но е въпрос на време да вземе пример от втория Слави, понеже почитателите само това чакат. И да не си помислите, че трябва да им предложи някаква увлекателна политическа платформа, която така да разпали тяхното въображение, че направо да препуснат към урните? Ами! Достатъчно е да кръсти партията си „Няма такава глоба“, да речем, за да се изпоизтрепят да дадат гласа си (и) за него.

Ако не сте в течение на тези исторически събития, ще цитирам „Уебкафе“, които първи забелязаха връзката помежду им:

„За да разбуни духовете в България през последните десетина дни, човек трябва просто да се казва Слави. След като по-известният такъв – Трифонов – каза „чао!“ на bTV, обяви свой собствен телевизионен проект и най-важното – създаването на политическата партия „Няма такава държава“, обществото се разцепи по оста „За Слави“ и „Против Слави“… От този Слави обаче общественият интерес бързо се прехвърли върху друг Слави – влогърът Слави Панайотов, който стои зад YouTube канала The Clashers. В тема се превърна новината, че от администрацията на дирекция Национален парк „Рила“ ще го глобят с 5000 лв. за организирането на масово посещение на връх Мусала. Слави Панайотов не е Слави Трифонов, но не е неразпознаваем. Каналът му в YouTube има вече 600 000 последователи – цифра, на която всяка партия у нас би се зарадвала.“

И така, оказва се, че случайното хрумване на влогъра Панайотов да отбележи нарастващия интерес към себе си с поход към Мусала, увлича 1500 души. Същите тези 1500 души се емват едновременно да изкачат върха, без през главите им да мине и мисъл, че се намират в защитена територия, на която по всяка вероятност ще навредят. За тях не съществуват правила, такива няма и за самия Слави, който не си е дал сметка, че ако всичките му почитатели последват призива му, от Мусала не ще остане и камък.

По-притеснителното обаче е, че изкачването не е свързано с някаква благородна кауза, та рискът поне да си заслужава. Не, нито рискът е осъзнат, нито Панайотов и неговите фенове впоследствие се съгласяват, че щом са сгазили лука, ще се наложи да си платят. Острата реакция на влогъра срещу наложената му глоба от 5000 лв. е представена като невероятна несправедливост, а още първото му клипче по повода има 320 хиляди гледания, 33 хиляди лайка и 2600 коментара! В сайта „Под моста“ цитират и най-популярните коментари, до един яростно подкрепящи добиващия все по-голяма популярност (и пари) покрай скандала Панайотов:

„Слави аз плаках докато го гледам затова ще направя протест в Бургас да те защитим!!!!!!“; „Слави няма да дочустна да отидеш в затвора и да плащаш 5000 лева! Те искат да те глобят, но аз няма да допудтна това! #семействоTheClashers“; „Слави с теб сме и всички те поткрепяме, ако ти си глобен и ние сме глобени!КАТО ЕДНО ГОЛЯМО БЛИЗО 600 ХИЛЯДНО СЕМЕЙСТВО!!! ОБИЧАМ ТЕ И НЕКА ДА СЕ ОПЪЛЧИМ ЗАЕДНО! С ТЕБ СМЕ!“. И т.н., т.н., все в този дух, като авторът в „Под моста“ отбелязва, че най-известният влогър в България е с над 100 милиона гледания, а броят на абонатите му е „10% от хората, живеещи у нас, сигурно около 20% от имащите интернет и около 80% от подрастващите“…

Окрилен от смайващата глупост (без извинение към проявилите я), утре Слави Панайотов наистина може да си спретне една партия, представяйки се за жертва на „системата“/„държавата“/„статуквото“. И разбира се, да мине за спасител. Той е инфуенсър, моля ви се, но както сега отказва да поеме отговорност за постъпката си, така няма да му пука и когато от  баба Ванга, паранормалните явления в с. Подгумер и изобщо „Мистериите на България“ (сколасал е да напише и такава книга!), се пренасочи към обществено значими теми. Може би още не е натрупал достатъчно самочувствие, но я как неговият съименник с фамилията Трифонов успя да вземе завоя от вицовете и скечовете, за да излезе на скоростната политическа писта, където да ръси лафове за промяна на системата, която „убива“. Същата система, чийто чирак и шут е бил повече от 20 години, но не пречи да го играе нейна алтернатива с предложения от задължително гласуване през левче държавна субсидия за партиите до изцяло мажоритарен избирателен модел.

Между другото, а и съвсем не между другото, само последното му хрумване още не се е осъществило, за да бетонира големите партии и най-вече ГЕРБ, докато бизнесът (или по-скоро олигарсите) си купува „народни представители“ по свое усмотрение. Но тук Слави Панайотов би могъл да помогне, дори без да иска, защото вече демонстрира на практика колко малко им трябва на феновете да качват върхове, които не са им по мярката. Метафорично казано, естествено, но разбрахте какво имам предвид: произнасянето по въпроси, не от тяхната компетенция и без да носят отговорност за решенията си, несъмнено ще има неприятни последици. Защото така, както ще навредят на природата с масовото си посещение в национален парк, неграмотно ще изпотъпчат и базовите правила за функционирането на многопартийна и плуралистична политическа система, а не схващат като проблем нито едното, нито другото. И не просто не го схващат, ами настояват, че са прави, абсолютно убедени са в това и скачат настървено в защита на кумирите си. „Слави поткрепя ме те имай го внапредвит“, тракат на клавиатурите, опиянени от ферментиралата си глупост.

Сигурно е голям кеф тарикатски да я използваш, а и двамата Слави имат талант в това отношение. Навремето Трифонов подхвана младите със свити от интернет анекдоти, а сега Панайотов – със свити от интернет истории за призраци. И резултатът е един и същ: Гацо Бацов. Прост човек, който си въобразява, че мнението му по всички въпроси е меродавно, че има пълното основание да тропне по масата и да извика: Забранено ли? Ай` да ви се не види и забраненото, щом съм в състояние да срина Мусала, че и политическата система! Много сме, силни сме! Ама всяка жаба трябвало да си знае гьола, ама обущарят не бивало да гледа по-високо от обувките? Дрън-дрън ярина, щом Слави лично каза така и онака, а той е мега-хипер-ултра по-пу-ля-рен. Точка.

И ей така ще я караме, от Слави на Слави и от трън на глог. Това имаме като „човешки материал“, както се изрази предишният наш Форест Гъмп, който може да е прост, но не е и глупав. Инстинктивно усешайки каква златна мина им се предлага за разработване без много усилия, защо пък всички тези да отказват такава благодат? Напротив, шапка им свалям, особено когато разбрах, че влогърът Панайотов дотам се изхитрил, че открил банкова сметка, за да събира пари за глобата си. И онези баламурници пращат ли, пращат левче след левче, нищо че цялата му операция е рекламна кампания, спонсорирана от мобилен оператор. Остава само и Трифонов, отдавна милионер, да събира средства от феновете си за „Няма такава държава“, дето ще спасява нацията от злото статукво, та работата да заспи…

Така, впрочем, е и справедливо – всеки да си плаща за глупостта, некомпетентността и лошата преценка. Големият проблем обаче е, че накрая сметката се оказва обща, и всички сме въвлечени във вакханалията на чудовищното отъпяване. И вместо да мислим как да направим живота си поне една идея по-добър, тичаме след идиотщини, маскирани като идеи. Както и след случайно изникнали и добили известност фигури, вече култови, представете си, о, представете си този пълен нонсенс!

Ето защо, хора, спрете малко да тичате, това помага на мисленето. А щом човек започне да мисли, може внезапно да установи, че е тичал безцелно, след вятъра, или по-нелепото – след нещо, което ще му навреди. И на него ще навреди, и на всички останали, защото в природата и в обществата съществуват правила и закони, чието нарушаване се плаща скъпо. Разберете ли го веднъж, все още има надежда за промяна на посоката, че и на „системата“, която е лоша или добра в зависимост от вас самите. Не чакайте Форест да каже нещо, той нищо мъдро няма да каже – и ето ви го наистина простото решение. Иначе статуквото ще продължи да ви заглавичква с незначителни сюжети и персони, за да бъде дълговечно като връх Мусала, стига междувременно да не сте го съборили…

Върха визирам, докато тъкмо статуквото аплодира тичането в кръг между едни и същи заблуди за народни трибуни, водачи и спасители. Една вече твърде дълга и, уви, безкрайна върволица, все заради изумителната ни дарба да се самопрецакваме. Ако раздаваха „Оскар“-и за това, и на нас не ни мърдаха седем, но не раздават – имайте го „внапредвит“.

Няма такова самопрецакване!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top