Статии

Обади се на приятел!

Как да си осигурим парламентарен кворум, като едновременно с това ударим гласовит противник, но за да не си личи целта на вулгарното мероприятие, хвърлим на вълците и наш човек?

Ако този ужким засукан въпрос беше зададен в играта „Стани богат“, той щеше да е от най-лесните, примерно за 100 лв. Веднага обаче си представям как участникът – да кажем Бойко Б., иска жокер „Обади се на приятел“. Приятелят, разбира се, дава верния отговор: „Използваме прокуратурата“, след което се пускат реклами. А едната със сигурност е за това как храбрият главен прокурор е поискал шест депутатски имунитета накуп, и то дни преди поредния мониторингов доклад на Брюксел…

Е, за секунда Бойко Б. може и да си отдъхнал, защото приятелят обслужи дневния му ред поне краткосрочно:

-Досега групата на Веселин Марешки осигуряваше кворума в парламента, но след проявеното неблагоразумие да постави ултиматум за оставките на Симеонов и Каракачанов, спешно трябваше да й се „повлияе“. „Воля“ заплаши да не се регистрира в пленарна зала, срокът на ултиматума вече изтичаше, така че се наложи спешно да бъдат повдигнати обвинения на трима народни представители от партията. Включително на самия Марешки, за да не знае много-много, като в бързането просто се притопли старо разследване за изнудване.

-Съвсем неслучайно, естествено, следващата атакувана беше депутатката Елена Йончева, която причини и продължава да причинява силни главоболия на управляващите. За всеки случай беше поискан и имунитетът на колегата й от БСП Георги Михайлов, заподозрян в сключване на неизгодна сделка като директор на болница, но и за непредубедените стана ясно, че главната мишена е Йончева. Още през лятото депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, чиито шуробаджанашки схеми тя извади на светло, подаде сигнал срещу нея, само че Йончева не си „взе бележка“. Вместо това отговори, че това няма да спре разследването й за къщата в Барселона, за която в социалните мрежи се въртяха видеоклипове с неприятното внушение, че премиерът Борисов е купил палат за 2.9 млн. евро на своя любовница.

-Хрумването за „изпържване“ на депутата от ГЕРБ Борис Кърчев, чието име сме чували рядко до никога, пък беше повече от смехотворно. Заподозрян в данъчни престъпления, тъй като според прокуратурата имало данни, че е укрил 320 хиляди лв., този слабо известен народен представител бе пожертван, за да послужи като параван на основните й цели. И не на последно място – като демонстрация на обективност и мерене с еднакъв аршин, което, видите ли, не ни позволява да жалим даже „своите“.

Но най-смешен в случая е не толкова елементарният замисъл на операцията, колкото фактът, че приятелската услуга всъщност не помага на участника. Напротив, тя издава неговата безпомощност и затвърждава усещането, че е ужасно паникьосан. Очевидно Бойко Б. има нужда от патерица, за да продължи играта, а тази, която му е подадена, го прави още по-слаб и зависим. Отгоре на всичко по този начин той не се разправя с противниците си, а им подава още аргументи срещу себе си и методите си на действие. Зловещи методи, впрочем, което ни най-малко не пречи да са особено глупави, уязвими и жалки.

От тази гледна точка атаката срещу Йончева заслужава специално внимание, защото трагикомичният ефект е постигнат в пълния си блясък. Депутатката хем беше обвинена в пране на пари в особено големи размери, хем самата говорителка на прокуратурата направи уговорката, че засега… обвинение няма. Според нея дори „е възможно да не се стигне до повдигане на обвинение на четирима от депутатите, включително и Йончева, ако няма обосновано предположение, че са извършили престъпления“!

В същото време, забележете, въпросната говорителка казва: „Със сигурност сме установили, че през 2012 година е взето решение от едноличния собственик на „Авторска телевизия“ Елена Йончева за създаване на съвместно дружество с офшорна компания. Имаме доказателства, че офшорната компания е използвана за превеждане на средства с престъпен произход. Установили сме, че новообразуваното дружество е открило сметка в КТБ.“ Тоест първо се обвинява и в главите на хората се набива уж доказана информация, а чак след това започва да се търси „обосновано предположение“, каквото може и никога да не се намери. Отделно от това, както отбеляза в. „Сега“, разследването срещу Йончева се появява 6 години след предполагаемото престъпление и 4 години след фалита на КТБ, а прокуратурата се кълне, че е разполагала с информация за общото й дружество с офшорка през цялото време. Доста тъпо, като се има предвид, че присъда по делото за източването на банката все още няма и присвояването не е доказано, така че няма как да се твърди дали бъдещата депутатка от БСП е знаела или предполагала в какво се замесва…

А помните ли какво разправяше бъдещият главен прокурор в късната есен на 2012 г., кажи-речи броени дни, преди да бъде избран? „Аз не съм готов да играя нечисто, никога не съм го правил, няма и тепърва да се уча“, надуваше бузи 46-годишният тогава Сотир Цацаров. На въпрос не му ли се струва, че мачът за поста е свирен тъкмо в негова полза, даже отговори с тежка въздишка: „Очевидно, че се полагат сериозни усилия да се създаде усещането, че битката е предрешена. Какво да се прави, щом такива са нечии неписани правила на играта.“

Заради тези „неписани правила“ още преди 6 години очакванията към Цацаров, който го играеше принципен, никак не бяха високи. Вече беше пределно ясно, че за всяко управление е изкушение да има „свой“ главен прокурор, тъй като това му дава шанса да разполага едновременно с гръб, лост за натиск и бъдещ изход за измъкване от натворените батаци. В конкретния случай съпротивата на юристи и правозащитници срещу неговата кандидатура се подхранваше и от смущаващата статистика за работата на бившия шеф на Пловдивския окръжен съд – висок процент осъдителни присъди и значително количество осъдителни решения на Европейския съд в Страсбург заради тях. Споменът за предишните фигури на поста също подхранваше недоверието, доколкото Татарчев, лека му пръст, остана в обществената памет с кръчмарските си прояви в компанията на бандити, а след мандата на Филчев думите „законност“ и „прокурорски надзор“ звучаха като оксиморони. Единствено Борис Велчев се държеше прилично, но пък се опитваше да угоди на всеки, докато иначе пишеше в научните си трудове: „За съжаление, познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност… Бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез „услугата“ на някой прокурор да започне наказателно преследване… Привличането към наказателна отговорност може да бъде контролирано.“

На този фон обаче трябва да се признае, че Цацаров не само засенчи всичките си предшественици, ами тъкмо чрез него беше демонстрирано тоталното овладяване на държавата. И не просто превърна прокуратурата в наказателна бригада на управляващите, ами така ги направи зависими от прищевките на сенчести кръгове, които дори вече не правят опити да се крият. Както точно го формулира бившият високопоставен кадър на ДПС Осман Октай, някогашна дясна ръка на Доган, „Главна прокуратура е един сериозен политически играч при разрушаването или изграждането на политически проекти в полза на задкулисието“. С важната добавка, че ДПС са в тежка изолация за явна коалиция, поради което винаги играят задкулисно, той не остави съмнение кого точно има предвид…

Ето защо е съвършено ясно, че все някога приятелската помощ ще излезе през носа на Бойко Б., колкото и да си въобразява, че е намерил цаката на онези, които му създават проблеми. Нещо повече, не „все някога“, а съвсем скоро, което си личи тъкмо по любимото предизборно активизиране на прокуратурата. Елементарно, чак обидно активизиране за разчистване на политически противници, за което на Бойко Б. ще му се наложи да осребри сметката в качеството си на заложник.

Разбира се, неговата бъдеща драма не би трябвало да ни вълнува чак толкова, защото далеч по-важна ни е друга. И ще я разкажа накратко така:

Навремето самообявилият се за „император“ Бокаса изяждаше противниците си (в буквалния смисъл на думата!), вместо да им измисля и доскалъпва обвинения. По негово време в Централноафриканската република не се имитираше правов ред, а императорът наистина поемаше вината си с всички мезета. И въпреки че управлението му беше брутално, то поне беше по-честно. Във всеки случай не чак толкова цинично, колкото може да бъде управлението на държава, в която всички се преструват, че има демокрация.

Обади се на приятел!

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top