Статии

Обсебени от времето

Георги Рачев е малко вероятен кандидат за публична слава. Климатологът постепенно се превърна в едно от най-често показваните лица по българските медии, няма да е пресилено да кажем, че той е вече познат във всеки дом. Някой дори се захвана с неговия „стайлинг“ и промени външния му вид и излъчване. Той е вече не просто говорител, а коментатор по най-различни теми, свързани с времето. Не съобщава единствено дългосрочната прогноза, а споделя виждания за климатичните промени, прави исторически и лични разкази за нашия климат и неговото бъдеще. Подобна медийна кариера рядко се случва на университетски преподавател с такава научна насоченост, но идните години със сигурност ще донесат още повече ТВ време за професора. Други фигури, свързани с прогнозата за времето също вече станаха медийни знаменитости. Емил Чолаков години наред водеше прогнозата в БТВ и стана любимец със своя разчупен и колоритен стил на поведение. Напускането му дори предизвика множество негативни реакции в социалните мрежи и съжаление. Извън съмнение е, че всички медии постепенно превърнаха времето с основна опора на програмите си, инвестират в техника за все по-впечатляващото представяне на прогнозата и се опитват да направят говорителите познати и обичани фигури.

Внезапно всички станахме англичани, или поне що се отнася до времето. Британското обсебване с времето е отдавна пословично. Извън неговите културни специфики като входна точка за сближаване, разговор и общуване, все пак самия характер на климата на Острова е водещ фактор. Всеки, който е пребивавал за по-дълъг период там знае за какво става дума. С малки изключения като юго-източния ъгъл на Англия, тези острови са буквално изложени на фронталните атаки на непрестанно редуващи се вълни от облаци, вятър и валежи. Времето просто няма как да не е основна тема на разговор, защото се сменя постоянно, носи неудобство и непредвидимост, влияе върху ежедневния житейски ритъм. Затова и няма никаква случайност в това, че британците имат 6-7 думи за различните видове дъждовни валежи. Изкуството на small talk в значителна степен се култивира от разговори за неизбежната непредвидимост и непостоянство на местния климат. През последните години това допълнително се усилва от различни промени като нарастване на топлинните вълни или зачестяването на бурите. Ежедневното бъбрене за тях продължава да е сред любимите занимания на местните хора. По-любопитното е, че на все повече места по света и във все повече култури вниманието към времето непрестанно се засилва.

Извън все по-острите интелектуални и политически битки по въпросите на климатичните промени, няма съмнение относно поне честотното нарастване на извънредните събития, свързани с времето. Чупят се температурни рекорди, смяната на въздушните маси е все по-често в бурен ритъм, пороите нарастват далеч отвъд мусонните зони и т.н. Поне много учени описват подобна тенденция. Повечето хора пък видимо реагират на тази честотна промяна, при това по различни начини. Голямо мнозинство се приближава към консенсусно мнение за климатичната промяна, различните стратегии на грижа за средата около нас стават все по-масови и част от мейнстрийм културата, а политическите партии и движения с такава насоченост са все по-популярни и започват да доближават добре утвърдените центристки партии. Ако приемем това за точно описание на случващото се около нас, в настъпващото обсебване с времето и трансформирането му в ежедневен източник на притеснение, интерес и обект на внимание няма нищо особено странно и дори любопитно. Подобна реакция е съвсем нормална и рационална и няма необходимост от някакъв свръхинтерес. В такава нова реалност, нестабилността на климата просто придобива непосредствени ефекти и фиксирането върху прогнозите за времето позволяват успешната навигация в новата реалност. Напълно възможно е за повечето общества това да е достатъчно обяснение. В българския случай обаче става въпрос за далеч по-притеснителни причини.

Драматичният срив на нашата медийна среда е достатъчно добре документиран. На практика не остана класация, в която България да не се срина през последните 15-ина години, вече стоим редом с африкански държави по отношение на свободата на словото и независима журналистика. Общата картина е ясно очертана и единствено се влошава – де факто монопол на разпространение, едноличен контрол върху все повече печатни, ТВ и онлайн издания и платформи, овладяване на обществената телевизия, напускане на множество добри журналисти от самия бранш, изчезване на критичния тон и на цели журналистически сегменти като коментари и анализи, контрол на онлайн рекламата и т.н. Сривът в съдържанието и едновременното пожълтяване и „покафеняване“ вече превърнаха медиите в публични бухалки, които са способни да съсипят човек за един ден. Миграцията на аудиториите от печат и ТВ към онлайн средата е с драматична скорост. Действията са вече на терена на социалните медии, там се вихрят дискусионни битки, споделят се новини и фалшиви новини, генерира се съдържание. Всички тези дълбочинни процеси няма как да не се отразят на съдържанието, на въпросите и темите, които се представят и обсъждат. Нещо повече, в сегашната среда сме свидетели и на мултиплициране на медийни субекти, просто цената на тяхното създаване пада непрекъснато. Именно тук времето и всичките турбуленции, разговори и дебати около него се превръща в удобен съюзник. С него можете спокойно да пълните съдържание, можете да сте сигурни, че няма да ядосате собственика, покрай него можете да качите на екран млади и привлекателни жени, които да придадат повече цвят на все по-безличния и сив медиен фон.

Постепенно обаче темата за времето бе трансформирана и се използва за уплътняване на чувството за катастрофичност, което вече прелива от всички посоки. Смяната на въздушни маси, дъждовете и снеговалежите се представят като драматични, разтърсващи събития. Описват се като потопи със стряскащ и истеричен език, рисуват се картини на приближаващ край на света. Нормални процеси се разказват в епични категории, зазвучават с почти библейска драматичност, която насича ежедневието и се опитва да стресира. Разбира се, донякъде всичко това е обикновена борба за внимание, кликове и споделяне в социалните платформи. Но е извън съмнение, че в последно време през българските медии се култивира катастрофично възприятие за околния свят, което да стряска и парализира. Такава е общата тоналност, такава е селекцията на новините, такива са ъглите към събитията. Наистина, какъв по-подходящ съюзник в подобно начинание от времето, това, което ни засяга всеки ден, всеки миг, обгръща ни физически и е в състояние да обърне живота ни. В такъв медиен свят съвсем не е учудващо, че вече знаем малките имена на хората, които ни съобщават прогнозите, следим техния живот в рубриките на различните сайтове, виждаме непрестанно лицата им. И това ще продължи да е така, защото едва ли има по-важен момент от този, в които ни предупреждават за задаващия се потоп. Или пък по-хубав момент от този, в който на съобщават, че нещастието ни е заобиколило и слънцето отново ще изгрее от изток и ще можем отново да застанем пред него.

Обсебени от времето

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top