Статии

Олимпийци и негодници

На 22 септември популярният холандски всекидневник „Ен Ер Ка” публикува само десетина реда, посветени на националната параолимпийска делегация след завръщането ѝ от Рио де Жанейро. Кратката дописка е разположена горе вляво на фолиото на вестника. За несведущите обясняваме,че „фолио” вестникарите наричат двете средни съседни страници. Там почти винаги се разполагат най-важните публикации, така че тези десетина реда определено…

Десет дни по-късно българските всекидневници отделят сериозно внимание  на нашите си параолимпийци. Редовете са много – ама много повече. И както често се случва по българските ширини и дължини – става дума за пари. Част от параолимпийската делегация отправила упрек към държавата с обвинение за дискриминация. Премиите на параолимпийците били на 1/5 от премиите на олимпийците. След това, родната журналистика хваща калкулатора и услужливо започва да реди цифри – най-вероятно услужливо предложени от спортното и младежко министерство. Тези цифри обидено припомнят, че параолимпийската асоциация е получила повече от доста федерации за издръжката на един човек. „Че най-големите месечни премии от тотото получават точно представителите на спорта за инвалиди”.Опс! Това изречение не го написах аз. Това е точен цитат от публикация, а защо го цитираме тук, ще стане ясно след малко.

В публикациите има отчетливо и целенасочено противопоставяне между големи имена  в българския спорт и параолимпийците. Според журналистическия паричен калкулатор световноизвестни олимпийски шампиони получават по-малко от параолимпийците. С уточнението, че точно в този контекст те са определени като „дискриминираните параолимпийци”. Иронично, а!?

Цялата медийна гюрултия идва веднага след като премиерът Бойко Борисов е съобщил, че ще подпише постановление за допълнителни 100 000 лева към параолимпийците. Както винаги, това е провиденчески импулс. Късметът за „тези хора” (по думите на премиера) е в майсторството на Ибрахим Амату – тенисистът без ръце. Цитат: „Като видях как египтянинът хвърля топчето с крак и играе тенис, реших, че тези хора заслужават подкрепа.”

Не знам за вас, но след прочитането на тези редове ми стана безбрежно тъжно. Не, разбира се, за колегите журналисти. При повечето от тях е отдавна ясно, че повече и по-надолу няма накъде. Дори не и за олимпийците и параолимпийците. За премиера пък – да не говорим!

Става дума за нещо друго. За това, че думите на и в публичното говорене изгубиха всякакъв смисъл, а продължават да ни заливат.

А понякога една дума казва всичко…

През 1869 година един от първите български журналисти Иван Добровски обявява, че възобновява издаването на списание „Мирозрение или български инвалид”. Тук трябва да припомним, че Добровски живее във време, в което чуждите думи се гонят от българския език като бежанци от Унгария. Та, по този случай и по това време учебникът по география е наречен землеописание, а филологията става на любословие. Именно и по същата причина Иван Добровски прилежно допълва името на изданието с буквално преведената на български дума invalide – „Мирозрение или български инвалид (негодник)”. Инвалид – сиреч негодник…

Сигурно сега наистина ще се замислите защо трябва да внимаваме с употребата на всяка дума. Тя има своя изначален смисъл и той върви тихо и тайно винаги с нея. Защото в отношението си към тези хора ние сме истинските инвалиди (негодници). Как става така ли? Ами не мога да ви обясня, но ще завърша там, откъдето започнах. От фолиото на холандския вестник „Ен Ер Ка” с десетината реда за холандските параолимпийци.

Освен този кратък текст там няма нищо друго… Само една огромна, наистина огромна снимка – огромна колкото разгърнат по средата вестник. Нито един български графичен дизайнер, работещ в български вестник няма да отиде на подобно решение. Главният редактор не ще му позволи, защото страницата трябва да бъде наблъскана с думи, думи, думи.

Снимката показва величествените колони на църквата „Гроте Керк” в холандския град Ден Хааг (Хага). Мъже и жени облечени в красиви еднакви костюми. И те красиви по един особен начин. Повечето от тях са седнали в така добре познатите ни столове с гумирани колела. Излъчват спокойна увереност. Всички са усмихнати – греят някак си в тържествената белота на църковното пространство. В дълбочина – огромен бял ангел от мрамор…

И десетте реда: Това е холандската параолимпийска делегация заедно с вицепремиера Лодевик Ашер. Премиерът Марк Рюте е трябвало да присъства, но е възпрепятстван заради приемането на бюджета. Ще ги приеме обаче лично в официалната премиерска резиденция Катсхейс. Преди това параолимпийците ще бъдат приети от холандския крал Вилем-Александър и принцеса Маргарите в двореца  Нордейнде.

Толкова. Десет реда.

Направих си експеримент със студентите в часовете по пресжурналистика. Първо им прочетох българските вестници. След това само хванах холандския и бавно го отворих през средата. Една студентка се разплака…

Олимпийци и негодници

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top