Студентски дебюти

ООН в България и България в ООН

Не е изненада, че в последните дни основната тема, вълнуваща хората, отново е мигрантската криза – протестните шествия в страната, сблъсъците на мигранти с жандармерия и полиция в Харманли, острите политически декларации. Прословутият бежански лагер в Харманли влезе и в националните, и в международните медии. Заговори се за превръщането на лагера от отворен в затворен тип, което предизвика вълна от недоволство, и от страна на Български Хелзински комитет, и от Върховния комисариат за бежанците на ООН. Както знаем, лагерите от затворен тип приемат по-малко мигранти, а и престоят в тях е за по-кратък период от време. Ако един такъв лагер като този в Харманли се превърне в център от затворен тип, напрежението би ескалирало още повече, защото предполага преместване на бежанците. И големият въпрос става „къде ще бъдат преместени?“ Това все пак са човешки същества. Върховният комисариат пък призова да се подобрят условията в самите лагери, както и да се осъществи диалог между българското правителство и самите бежанци, защото до този момент такъв липсва.

Отново се оказа, че не сме подготвени за подобни ситуации. Около самия лагер се захванаха да вдигат огради. Какъв е смисълът, не се разбра, след като официално причината за ескалацията бе въведената карантина. Ако проблемът е медицински, защо са оградите? Ако не е – какъв точно е? Във всеки случай рискът е голям и проблема продължава да се разраства. Ето ни подходяща възможност, стига да можем, да защитим позициите си по тези важни въпроси не само пред ЕС, но и пред ООН.

Нека споменем още две събития, пряко засягащи връзката между България и ООН, макар и лишени от сериозна медийна разгласа. Първото е свързано с решението на МС от 23 ноември, с което България се отказа от кандидатурата си за непостоянен член на Съвета за сигурност (СС) на ООН за 2018-2019 г. и даде съгласието си да издигне кандидатура едва в периода 2038-2039 г. Аргументът е, че тази кандидатура съвпада с други по-приоритетни външнополитически ангажименти на страната, а именно българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. и кандидатурата ни за членство в Съвета по правата на човека за периода 2019-2021 г. Един вид, не сме в състояние да „носим три дини под една мишница“. Второто е посещението на Ирина Бокова в България по случай 60-годишнината от членството ни в ЮНЕСКО. Покрай визитата научихме какво мисли тя за действията на правителството по време на изборите за генерален секретар на ООН.

Бежанци, влошаваща се обстановка в Сирия, избори в ООН са все пряко свързани теми. Очакванията за нов генерален секретар на световната организация се вместиха в онзи сложен международен контекст, който обхваща и нас, българите. Има няколко важни аспекта, на които трябва да се обърне внимание: на първо място беше насърчаването на страните да излъчат жена за кандидат, която да заеме поста, на второ бе стремежа наследникът на Бан Ки Мун да е от Източна Европа (претенция най-вече на Русия), и трето, но не последно по значение, бе самата процедура по избиране, която за първи път беше толкова прозрачна. За голяма изненада на всички, които очакваха процедурата да се проточи много седмици, още в началото на октомври посланиците на страните от СС на ООН се обединиха около кандидатурата на мъж от Западна Европа, Антониу Гутериш. Биографията му разкрива едно важно различие спрямо неговите предшественици – бил е върховен комисар на ООН за бежанците. Неговите принципи и дългогодишен опит сякаш идват в точния момент. Нашият първи кандидат, Ирина Бокова изказа разочарованието си от това, че новият ръководител на организацията няма да е жена, но подкрепи Гутериш и заяви, че той има необходимите качества, за да изпълнява задачите, поставени пред ООН.

Изборите минаха и ще се запомнят и със скандал, в чиято основа бе България. От самото начало ставахме свидетели на непрекъснати обрати и големи изненади. Да припомним, че България не се е колебала между различни личности, от които впоследствие да издигне една. Кандидатурата бе една, издигната от кабинета Орешарски и подкрепена от кабинета Борисов. ЮНЕСКО е структура в системата на ООН, което засилваше, поне на пръв поглед шансовете. Евродепутатът и бивш европейски министър на Ирландия Дик Роуч например твърдеше, че Бокова може да даде много на организацията, която е доста закостеняла в процедурите си. Бокова се превърна в едно от най-обсъжданите имена, а  България постепенно зае важна роля в една игра на световни лидери.

Българското правителство обаче възприе друга гледна точка. През септември се заговори за номиниране на еврокомисаря Кристалина Георгиева. В нейна подкрепа тръгнаха слуховете за мощна източноевропейска подкрепа – от Латвия, Хърватия, Унгария. Също както с Бокова, и за Георгиева изведнъж се появиха убедени становища, че тя има най-големи шансове. Вътрешните нападки и откровената двусмисленост на българската дипломация неизбежно добиха и външно отражение. Версията за появата на нов кандидат породи вътрешни разногласия между партиите. АБВ, Патриотичният фронт, ДПС, както и БСП настояваха за това, че кандидатурата трябва да остане докрай, докато ГЕРБ и Реформаторският блок разглеждаха Георгиева като стъпка в правилната посока. С ултиматума на премиера Борисов към Бокова пролича, че страната ни няма доверие в собствената си номинация. Така влязохме в състезанието с две кандидатури, всяка от които представяна като оптимално печеливша. Човек ще рече, че въпросът за ръководството на ООН ще се решава с вътрешно допитване в българските партийни централи.

И тъй като Бокова не се оттегли въпреки призивите от София се получи така сякаш държавата работи срещу своя собствен кандидат. Общо взето, с двете номинации допуснахме България да изпадне в нелепа международна ситуация Освен това, ако дадена държава оттегля кандидата си, то трябва поне да е сигурна в това, че резервният кандидат, който издига, ще се справи по-добре от титуляра, но видяхме, че дори и това очакване не се оправда в необходимата степен. Противно на надеждите, че смяната на кандидата ще бъде в полза на националния интерес, тя всъщност проработи срещу самите нас. Това е добър повод да си вземем поука.

Взехме ли си? След този провал остана един въпрос, а именно ,,кой ще поеме отговорност за това решение?“. Така и не се появи човек, който да поеме отговорност, а вместо това започнаха да „хвърчат“ различни обвинения не само към  Бокова, но и към други държави. Има и още едно питане: „можем ли да правим разлика между външна и вътрешна политика?“. Отговорът е очевиден, защото изборите в ООН нямаха централна тежест за политическите партии, на които предстояха доста ”по-важни избори“, президентските в България. Казусът „Бокова“ от външнополитическо събитие се превърна във вътрешно, което разочарова българските избиратели, а те от своя страна изразиха това разочарование и на президентския вот.

Изборите в ООН бяха добра възможност за България да се появи отново на международната сцена, но тя я изпусна. Сега на хоризонта стоят нови предизвикателства, свързани с оставката на премиера Борисов, оставката на Кристалина Георгиева от заместник-председателското място в Европейската комисия, нарастването на напрежението в бежанските лагери. Последното би дало повод на България да осъществи диалог с Гутериш, защото бежанските въпроси стават все по-ключова тема както за нас, така и за самата организация. Каквито и щети да сме нанесли на международния си имидж, ние си оставаме член на ООН и имаме право на по-активна позиция. Лагерът в Харманли е тревожно предупреждение, че нещо трябва да се направи. И тук не можем да си позволим да изразяваме две противоположни мнения.

……………………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

ООН в България и България в ООН

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top