Статии

Остава да благодарим и за азбуката…

„Дмитрий Лихачов е ученият и гражданинът, ленинградецът, който с огромния си международен авторитет се възправи срещу официалната доктрина на Московската школа, която от края на 60-те години натрапи в науката и в учебниците в СССР твърдението, че кирилицата е… руска азбука, създадена в земите на Русия! И с всичките си проучвания, с цялото си име застана зад единствената теза: азбуката и славянската писменост и книжнина са дошли в Русия от България. Знаете ли какво означаваше в ония години в СССР да се опълчиш срещу официалната доктрина? Когато веднъж го попитах защо жертва себе си, той отговори: „Аз може да пострадам, но истината не може!” И неговата истина – нашата истина, победи. Научната и цивилизационната истина се върна в науката и учебниците на целия свят.“

Много се зарадвах, че открих този цитат в сайта на Национално движение „Русофили“, и то в материал, озаглавен „Не го заслужавате!“. Ето това е честна позиция, рекох си, когато Руският културно-информационен център реди нахални изложби за 24 май. Само така се дава отпор на внушението, че светите братя Кирил и Методий са руски просветители; само така се спират наглите опити за присвояване, преиначаване и въобще за фалшифициране на историята! И тъкмо да похваля русофилите, че най-силно обичат България, а чак сетне Русия, зърнах датата на публикацията – 22 юли 2015 година…

Интересното в случая е, че заглавието „Не го заслужавате!“ се отнася за нас, българите, от които движението очевидно гледа да се разграничи. Поводът е, че тогава жителите на „Обеля“ изказват недоволство от издигането на паметник на акад. Лихачов в една от кварталните им градинки. „Гражданите са против каквито и да е монументи в зелените площи, където играят деца“, пише в протестната декларация до кмета на район „Връбница“ и до Столичния общински съвет, но това изобщо не пречи въпросът да се политизира. „Те изобщо не знаят кой е Лихачов. Това се видя добре. Обаче той е Руснак и това е повод да бъде хулен и използван в поредния измислен русофобски „протест” на моментната политическа конюнктура“, обяснява авторът на „Не го заслужавате!“, убеден, че става дума за умишлена провокация срещу Русия.

Е, в крайна сметка паметникът е поставен, а в „Обеля“ открай време има и улица на името на Дмитрий Лихачов. Съвсем заслужено признание, разбира се, дори бих казала, че му е малко. „Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата”, пише Лихачов във времена, когато отстояването на историческата истина може да му навлече единствено сериозни неприятности. Но въпреки това този почтен човек и учен се осмелява да възрази на официалната руска доктрина, което е постижение, равносилно на героизъм. „Акад. Лихачов има изключителен принос в старобългаристиката, както и за признаването на древността и значимостта на българската писменост и култура. Големият учен заслужава и огромно уважение заради своите страдания в съветски лагер и действия си на несъгласие с тоталитарната власт“, признава и общинският съветник Марта Георгиева, която през 2015 г. също се обявява срещу  решението за негов паметник в „Обеля“. Но не заради русофобство, забележете, а защото тя настоява да се преосмислят тъкмо изборът на място и, не на последно място, естетическите му качества – „мегаломанска купчина стоманобетон“, при това с герба на чужда държава. Нещо, за което в позицията на НД „Русофили“ няма и дума, понеже едно такова твърде неудобно обстоятелство хич не е в полза на движението.

Впрочем сега бранителите на акад. Лихачов имат чудесен повод да се обадят отново: излoжбaта прeд вхoдa нa Руския културнo-инфoрмaциoнен цeнтър, прocлeдявaщa иcтoриятa нa пиcмeнocттa ни, прoпуcкa изцялo основополагащия бългaрcки принос. За целта Кирил и Методий са представени като „родени в гръцкия грaд Coлун, рeфoрмaтoри нa cлaвянcкaтa aзбукa, cъздaтeли нa църкoвнocлaвянcкия eзик, първи рaзпрocтрaнитeли нa грaмoтнocттa и прocвeтaтa в Руcия”. Текстовете върху всяко пано пък започват неизменно с „Москва“, а над цялата тази инсталация виси със страшна сила надсловът „Изворът на славянската култура“. Ако беше жив, Лихачов пръв би възроптал срещу подобно извращение на историята и науката, та най-малкото се очаква защитниците му отпреди пет години да скочат от възмута, нали?

Те обаче си траят, и през ум не им минава да напишат до Руския културно-информационен център: „Не го заслужавате!“. Което е доста странно, съгласете се, защото подобни провокации не са продуктивни, дори точно обратното – допълнително настройват против Русия и нейните почитатели тук. Човек направо би си помислил, че последните само са се етикетирали като русофили, тъй щото с българското русофилство да се приключи час по-скоро, а за да е още по-успешна операцията, Москва ни изпраща  предимно дипломати, които да попарят и най-искрените симпатии към себе си с някакъв особено отблъскващ ход…

Възможно е да ни мислят за „олигофрени и малоумници“, каквато позиция висеше на страницата на руското посолство във Фейсбук под формата на цитат от техен фен. И може би действително имат основания за това, след като българската държава тогава изрази само „разочарование“ от обидните квалификации, а сега не обелва и дума за изложбата по повод 24 май. Ще е пресилено, естествено, и да се отрича, че вечно сме си замълчавали (справка: декларацията на МВнР срещу изложбата за „освобождението“ ни от съветската армия), но в общи линии реакциите ни са далеч по-мекушави, отколкото изисква демонстрираното към нас отношение.

Нещо повече: когато днешният ни президент пламенно настояваше за отпадането на санкциите на ЕС срещу Русия, за благодарност руският патриарх Кирил дойде тук и му се накара в почти десетминутен монолог. Унижение, което дори не ни беше спестено, след като връщането на патриарха в Москва бе ознаменувано с публикувано видео от срещата между двамата, умишлено създаващо впечатлението как руснакът държи остър тон на държавния ни глава. И не спорадично унижение, уви, ами едно от многото в предългата поредица умишлени провокации, сред които например е и забележката на Путин, че славянската писменост е дошла в Русия от македонските земи.

При такова нахалство буди недоумение как Москва още не е поискала извинение, задето Раковски някога е написал, че „русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част“, а защо не и за лютата клетва на Захари Стоянов: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман!“. И наистина, положението е „аман“, заради което расте и почудата по какви причини у нас все още се въдят отявлени русофили…

Вярно, Остап Бендер беше казал, че е хубаво да се обича съветската власт, но трябва и нещо да се работи, а нашите русофили, изглежда, са превърнали любовта си в професия. Дали е добре заплатена, не мога да твърдя; спорно е и дали обичат руската култура, език, традиции, славянството, православието, или по-скоро Путин и управленския модел, който той олицетворява. Прави впечатление обаче, че го играят „леви“, а нямат нищо против свръхбогатата олигархична прослойка, която владее днешна Русия, и дори се пишат патриоти, което ни най-малко не им пречи да се радват, когато последната ни се подиграва. „Как е възможно да се намерват българи, които под булото на патриотизма да стават още оръдия на чуждите замисли против самостоятелността на своето Отечество, които с четири очи гледат да дойдат неприятелите по-скоро у нас“, ядосваше се Стамболов навремето, но е възможно, види се, колкото е и тъпо.

Все пак бих добавила: „и полезно“, защото не е никак малко да обезоръжиш и най-големите си приятели в България. Оттук нататък аргументите им в полза на Русия безспорно ще звучат нелепо – страхотен автогол, който руснаците са си вкарвали неведнъж. И един пример е особено показателен: написалият някога „Здравствуйте, братушки“ наш поет по-късно ще напише точно обратното в разгара на руското нападение срещу България през Първата световна война:

„О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?

О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!“

Този наш поет е самият Иван Вазов, русофил до мозъка на костите си… А представете си тогава как ликуват русофобите, когато подобни провокации от страна на Москва постигат всичко онова, в което се провалиха и  периодичното оцветяване на Паметника на съветската армия, и призивите той най-сетне да бъде премахнат от центъра на София! Ей, та на негово място наистина би стоял отлично един монумент на създателите на българската писменост, като не е зле там да бъде преместен и бюстът на Лихачов от „Обеля“!

Тъкмо това заслужава арогантното руско поведение, тъкмо от такъв сериозен отпор има нужда. В противен случай то ще продължи да градира, което означава, че ако до вчера искаха да сме им благодарни и за „съветското освобождение“, утре ще настояват да сме признателни за „руската азбука“. И тук няма никакво място за сантименти и илюзии от наша страна, щом става дума за огромна по мащабите си историческа кражба. Не неволно преувеличаване на заслуги, а пладнешки обир, което е много по-сериозна простъпка от тропането по масата на руския патриарх.

Това руснаците прекрасно го знаят, наясно са и с факта, че „Русия е получила своята писменост от България, а от нашите, български земи, в Русия е достигнало и християнството, и старобългарският църковно-славянски език“ (по българския президент, който все пак реагира). Тепърва предстои обаче да узнаем дали и България е наясно как се отстоява национален интерес, включително спрямо дискредитирани организации, чието съществуване е оправдано единствено за тях самите. А засега това по нищо не личи, нито е потърсено обяснение от руското посолство, което явно продължава да гледа на нас като на склонни към самоунижение „олигофрени и малоумници“. Както правилно отбелязва акад. Лихачов – „и чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа“, защото всъщност е напълно достатъчно тя да бъде превзета отвътре, без кой знае каква външна намеса.

Не, това съвсем не значи, че такава няма. Значи само, че винаги, за съжаление, се намират българи, които да обичат други страни повече от България. Любов самоотвержена, пламенна, неувяхваща – така изглежда, няма спор, но дали и платонична – не мога да се закълна…

 Уважаеми читатели, Ще ви бъдем много благодарни, ако ни подкрепите според възможностите си! Можете да го направите през PayPal, ePay или на банковата ни сметка:  

 

 

Подкрепа за Редута.bg BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки

 

Или на банкова сметка:
Уникредит Булбанк
IBAN: BG75UNCR70001522690558
UNCRBGSF
 
 
БЛАГОДАРИМ ВИ !

 

Остава да благодарим и за азбуката…

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top