Статии

Отворени обятия, затворени очи

„8 май. Провалът не е възможност за мен!

14 май. Днес е финалът на Евровизия! Обичам го тоя конкурс! Участието на държавата ми е боклук, политически коректно, както винаги… Кенийка, търсеща убежище, която изпълнява песен на бонго… Много представително за Европа и държавата ми!

11 юни. Днес се молих за първи път от много дълго време. Обясних на Господ, че ако не иска марксистко-ислямистки съюз, трябва да подкрепи бойците за върховенство на християнството в Европа!

13 юни. Подготвих изпитателно устройство. Запалих фитила, отдръпнах се и зачаках. Това може би бяха най-дългите 10 секунди в живота ми… БУМ!

18 юли. Тази нощ, след залез слънце, натоварих всичко в камиона. Все още трябва да го укрепя. Изпробвах екипировката. Изморително!

22 юли. Имам материал за поне 20 взрива. Ще бъде страхотно, хората ще са шокирани. Сигурно няма да ме разберат и ще ме сметнат за терорист, хаха!“

Андерш Брайвик завършва дневника си точно в 12.51 ч на 22 юли 2011 г. След това го изпраща на хиляда имейл адреса заедно с манифест от 1518 страници, озаглавен „2083 – Европейска декларация на независимостта“. В края на манифеста дава и „оперативни съвети за борбата срещу общия враг“ под формата на интервю със самия себе си. Час по-късно подкарва белия микробус, в който е натоварил 1160 килограма игданит. В 15.24 ч. паркира почти до самия вход на Regjeringskvartalet – сградата на правителството в Осло. Слиза и се отдалечава спокойно. Никой не му обръща внимание, защото е облечен в полицейска униформа. След две минути взривява микробуса с дистанционно. Отново спокоен, Брайвик се качва в сив „Фиат” и се отправя към летния лагер на норвежката Работническа партия на остров Ютьоя. До него стига с лодка. Още при стъпването си на брега открива стрелба с полуавтоматичен пистолет Glock 17 и карабина Ruger Mini-14. Убива 69 младежи, сред които са дете на 14 години и доведеният брат на Мете Марит – крон принцесата на Норвегия. Преди това взривът в Осло е отнел живота на още осем души. Ранените при двойния атентат са 242-ма.

След 20-минутната стрелба на острова Брайвик се обажда на полицията и съобщава делово: „Приключих моята операция, така че искам да се предам“. При задържането си изглежда доволен. Нарича действията си „ужасяващи, но необходими”. Норвежкият психолог Родерик Орнер е един от десетките специалисти, наети да направят психиатрична експертиза на атентатора. Той категорично отхвърля най-лесното обяснение – че извършителят е луд, и дори нарича Брайвик умен и ефективен човек, който не страда от принципна неспособност да разбира света. Поставя му диагнозата „безсърдечие, съпроводено с кауза, убеденост в собствената правота и чувство за превъзходство.“

Подобни са и заключенията на останалите експерти, според които на пръв поглед налудничавият манифест „2083 – Европейска декларация на независимостта“ представлява компилация от националпопулистки тези, съчетани с екстремистки практики. Психиатрите са единодушни: става дума за човек със съвършено ясни възгледи що за зло е т. нар. мултикултурализъм и по какъв начин би следвало да му се противодейства. Брайвик, твърдят те, не е откачалка, колкото и объркани да изглеждат разсъжденията му. Той е симптом, или по-точно хипербола на симптома как европейските консервативни и крайно десни среди търсят своя политически профил. Някои казват, че не е традиционен десен екстремист, нито неонацист, а е краен европейски националист.

Самият Андерш Брайвик, който излежава присъда от 21 години – максималната за либерална държава като Норвегия, няколко пъти споделя, че непрекъснато чете книгата на Тило Сарацин „Германия се самоунищожава” (2010 г.). А това е важно да се отбележи, защото тъкмо заради нея бившият член на Социалдемократическата партия беше уволнен от Бундесбанк и дори си навлече упреци, че подстрекава крайнодесен екстремизъм спрямо мюсюлманските малцинства. Пак неговата книга беше „заподозряна“ и за това, че е подпомогнала възхода на „Алтернатива за Германия“, която успя да влезе в Бундестага с близо 100 депутати на изборите през 2017 г.

Впрочем още преди нападенията на Брайвик дясната Шведска партия вече беше представена в парламента с 20 места, а на изборите във Финландия „Истински финландци“ спечелиха 19 процента от гласовете. В Дания дяснопопулистката Народна партия влезе в правителството и успя да издейства въвеждането на гранични контроли, докато в Холандия Партията на свободата, оглавявана от Геерт Вилдерс, стана трета сила в парламента. И нещо повече: далеч преди атентантите в Норвегия лидерите на най-влиятелните европейски държави обявиха провала на доктрината за толерантност към различните култури. По време на посещението си в Германия през март 2011 г. турският премиер, днес президент, Реджеп Тайип Ердоган призова над 10 000 свои сънародници в Дюселдорф да научат турски език преди немския и да се противопоставят на асимилацията. Министърът на външните работи Гидо Вестервеле обаче отвърна, че турчетата в Германия трябва първо да научат езика на държавата, в която живеят. Още по-рано, през октомври 2010 г., самата канцлерка Ангела Меркел призна, че опитите за изграждане на мултикултурно общество в Германия са се провалили, а на международната конференция за сигурност в Мюнхен в началото на февруари 2011 г. британският премиер Дейвид Камерън призова за „обща национална идентичност“, която да замени „държавната доктрина на мултикултурализъм.“ Към позициите на Германия и Великобритания се присъедини и тогавашният френски президент Никола Саркози, който в интервю за телевизия TF1 заяви: „Разбира се, че трябва да уважаваме различията, но не искаме общество, където общностите не съжителстват заедно. Ако идваш във Франция, приемаш да се потопиш в една общност, а ако не искаш да приемеш това, не можеш да бъдеш добре дошъл във Франция.“

Тъжната ирония е, че Тило Сарацин не казваше нищо кой знае колко по-различно, но го казваше директно и без политкоректните финтифлюшки. Например:

-„В Германия ръка за ръка работят цяла армия от чиновници по интеграцията, изследователи на исляма, социолози, политолози, представители на съюзи и отряд наивни политици, които интензивно са се заели с омаловажаване, самозаблуда и отричане на проблема.“

-„Това, че силното нарастване на мюсюлманското малцинство в Европа предизвиква загриженост, наистина не бива да се обяснява с омраза към чужденците. Нашата общност се свива, остарява, става все по-хетерогенна, а според образователните индикатори – и все по-малко способна.“

-„При всички засегнати страни – независимо дали Англия, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Дания или Норвегия – направените наблюдения при групата на мюсюлманските имигранти са сравними – интеграцията на трудовия пазар е по-ниска от средната; зависимостта от социални помощи е по-висока от средната; посещаемостта на учебни заведения е по-ниска от средната; раждаемостта е по-висока от средната; наблюдава се пространствена сегрегация с тенденция към образуване на паралелни общества; религиозността – с растяща тенденция към традиционните, съответно към фундаменталистки течения в исляма, е по-висока от средната; престъпността, включваща прояви от „обикновеното“ насилие на улицата до участието в терористични акции, е по-висока от средната.“

За всичко това Сарацин се оказа абсолютно прав, само че позицията му не се вписваше в последвалата „политика на отворените обятия“, която сложи кръст на някогашните признания за провала на мултикултурализма. Интензивното омаловажаване на проблема не просто продължи, ами се стигна и до призиви като този на британското списание „Икономист“ от август 2015 г.: „Пускайте имигрантите и ги оставете да печелят“. В анализа, посветен на кризата с бежанците, заливащи Европейския съюз, списанието даже твърдеше: „Една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век.“ Впоследствие имахме възможност да се уверим колко струва бодрата прогноза, че „хора, които прекосяват пустини и бурни морета, за да стигнат до Европа, е малко вероятно да се окажат кръшкачи“, и особено тази, „че е по-малко вероятно да извършват сериозни престъпления“. Но покрай ембаргото върху предупрежденията, че такива призиви се крепят на твърде несъстоятелен оптимизъм, беше подминато и пророчеството на Сарацин, че широко затворените очи пред проблема ще пропуснат обратната реакция – онова, което се задава под формата на крайнодесен екстремизъм. „Разбира се, че звучи наивно, но първоначално навсякъде в Европа се е смятало, че тези имигранти споделят западната ценностна система – демокрация, културна и религиозна свобода, индивидуален стремеж към благосъстояние и самоосъществяване – и че разликите ще се заличат след две, най-късно три поколения. Това не се случва. Напротив. Сред имигрантите мюсюлмани и тяхното потомство се засилва тенденцията към разграничаване в културно и пространствено отношение. Европейската социална система спъва интеграцията на трудовия пазар и улеснява затварянето в групи – на разноски на европейските обществени фондове. Традиционните авторитарни семейни структури си остават запазени.“ А това, което следва, писа по-нататък Сарацин, неминуемо ще доведе до „нарастване на агресията на автохтонното преобладаващо население към чуждата група население, която е зависима от общественото социално подпомагане в степен, по-висока от средната.“

Андерш Брайвик само потвърди тези логични разсъждения, като още през 2011 г. беше ясно, че е първият, но със сигурност няма да е последният. „Хората трябва да узнаят какво са причинили на Европа невероятните доктрини за мултикултурното общество, именно те причиниха системното разрушаване на християнството в Европа, на традициите, на културата, на националната идентичност и на суверенитета“, написа Брайвик в сайта Documento.no и осем години по-късно вдъхновеният от него Брентън Тарант застреля десетки мюсюлмани в една от джамиите в новозеландския град Крайстчърч. „Мотивиран съм от любовта ми към Европа, към европейската култура и всички европейци“, обясни още Брайвик, а последователят му Тарант –„обикновен бял мъж от обикновено работническо семейство с ниски доходи“, го повтори в манифеста си от 73 страници, публикуван в туитър преди нападението на 15 март. Заглавието му „Голямата подмяна“, впрочем, е същото като на тръгнала от Франция конспиративна теория, според която европейското население се подменя с имигранти, като в самия манифест се говори за „геноцид срещу белите“ и се цитира популярен сред белите расисти девиз: „Трябва да гарантираме съществуването на нашите хора и бъдещето на белите деца“.

Единствената разлика между Брайвик и Тарант е тази, че първият насочи гнева си към „основните виновници за ислямизацията – марксистите мултикултуралисти“, но още тогава в. „Ню Йорк Таймс” предупреди, че десният екстремизъм ще се подхранва не само от омраза към „пришълците“, а и от „мултикултурното“ лицемерие на политическите елити. Тъкмо за тази опасност предупреждаваше и набързо демонизираният Сарацин – твърде остър наистина, но откровен и честен, така че беше въпрос на време някой нов Брайвик да декларира: „Провалът не е възможност за мен!“. Далеч по-неприятното обаче е, че „радикален европейски националист“, който въобще, ама въобще не е луд, без съмнение и в момента някъде пише манифест, преди да предаде на живо озвученото с маршове и внимателно планирано нападение. И не е нужно да си пророк, за да предвидиш, че такова все някога ще последва отново – нужно е единствено да не се мълчи от страх, че ще бъдеш упрекнат, оплют или дори наречен „подбудител“. Защото мълчанието и по-лошото – политическата коректност, не решават проблеми, само още повече ги задълбочават, а случаят „Тарант“ е ужасяваща илюстрация докъде могат да доведат свръхоптимизмът, преструвката, фалшът и изобщо заблудата, че всичко е „цветя и рози“.

Е, не е така и няма как да бъде. А особено тъпото е, че прогнози като тези на Сарацин бяха дотам стигматизирани и отречени, че даже се превърнаха в забранени, което е още по-запленяващо за примитиви като нападателя от Крайстчърч. Точно това обаче храни омразата и точно това беше славно проспано или умишлено замаскирано. Докато пак не се стигна, разбира се, до онова „…БУМ!“ – първо надлежно описано, а сетне, уви, и приведено в действие.

Отворени обятия, затворени очи

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top