Пак(т) изневиделица

 По вече установена практика България заема изневиделица позиции в ЕС по най-различни и важни теми. Само през последните месеци това се случва няколко пъти. В този жанр бяха външнополитическите и дипломатически теоретизации на премиера, „позициите” за Либия, внезапното решение страната да заплаши с бойкот пакета за икономическо сътрудничество на комисията, сега това се случи и с Пакта за еврото. Културата на секретност по отношение на българските позиции в Брюксел е вече устойчива и най-достоверните канали за информация си остават неформалните контакти и чуждите медии, които описват какво всъщност нашите министри са говорили на съответната среща. Ангажиментите са поемат често „на крак”, дискусия няма, тези, които ще трябва да ги изпълняват често ги научават последни и така годините на членството в ЕС си минават без да можем да намерим общ отговор за нашите цели в него. За пореден път подобно нещо се случи с Пакта за еврото. Външният министър сподели в интернет, че ще се присъединим към Пакта с уговорката, че държим на плоския данък и ниския корпоративен данък. Премиерът също каза нещо по темата, но надали някой го е регистрирал на фона на далеч по-фундаменталните му икономически прозрения от последните седмици. Темата за пакта очевидно е обсъждана на заседанието на Министерски съвет на 23 март, както и в рамките на Съвета по европейски въпроси към МС. Приетата позиция там обаче звучи като  прессъобщение за предстоящата среща в Брюксел и не съдържа абсолютно никаква информация по същество. Финансовият министър традиционно не се включи по темата. Така се получава, че туитванията на външния министър на практика носят повече информация от всичко, което можете да прочетете на сайтовете на отделните институции. Следващ проблем. За тези, които не са вече в еврозоната, новият пакт означава на практика нова вълна от де факто критерии за влизане. Това няма да бъде казано изрично, но ще се случи. Отсега последствията могат да бъдат предвидени: допълнително забавяне при бъдещото членство, увеличаване на критериите и съответно линиите на натиск върху тези, които желаят да бъдат допуснати и де факто натиск за промени в отделните политики, преди да се случи това членство. Германия и Франция притиснаха Ирландия да си вдигне корпоративния данък по време на договарянето на спасителния пакет, но не успяха. Отсега можем да сме сигурни, че това ще бъде направено по отношение на държави като България, когато върнем отново темата за влизането. Още отсега се чуват обясненията за липсата на връзка между пакта и влизането в еврозоната, но неформално всички я признават. Все още остават неясни точните изчисления за участието на България във фонда за стабилност, когато страната стане член на еврозоната, независимо от договорения преходен период от 12 години. Тези данни са доста съществени, защото представляват бъдещ финансов ангажимент, който не може да се поеме с лека ръка. А и нали премиерът постоянно обяснява, че не желае да „заробва” идните поколения….. Сериозна въпросителна остава и около въпроса дали общата основа на корпоративния данък няма да бъде прелюдия към по-дълбока данъчна хармонизация. Тези от нашия регион, които останаха извън Пакта дават положителен отговор на този въпрос. А, сега малко добри новини. Пактът връща на дневен ред темата за единния пазар, където продължава да има възможности за бизнеса на новите страни-членки. Тъй като продължаваме да бъдем пристрастени към нуждата от външна дисциплинираща намеса, в окончателния вариант на Пакта е записано, че всички големи планирани реформи следва да бъдат консултирани с останалите държави. Надали Германия и Франция биха го правили често, но тази разпоредба дава чудесна възможност на всяка опозиция в България да блокира планирани безумия на нашите правителства. Остава да видим дали това ще бъде разбрано и правено. Очакваният натиск за нарастване на корпоративните данъци има контрапункт. Той се състои в ангажимента за намаляване на данъците върху трудовите доходи като основната цел е по този начин да бъдат вкарани още хора в икономиката. Задава се края и на множеството схеми за ранно пенсиониране, които по оценки на различни икономисти са основната тежест върху системата в България. Много пъти бе коментирана и възможността за ограничаване на дефицитите чрез различни регулации. Пактът оставя на отделните държави да изберат подходящата форма. Прословутата германска конституционна поправка е само един от начините. Очевидно тълкуванията за Пакта ще продължат дълго, най-малко поради липсата официални позиции и дискусия. В това има поне малка гаранция, че членството няма безкрай да продължи единствено да ни се случва.


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top