Статии

Парадоксите на глупостта

„Някой умишлено иска да сваля правителството“, обяви т.нар. премиер след продължителното си укриване и малко преди съвсем да му изгубим дирите. Този път обаче констатацията му, направена по линия на кибератаката срещу НАП, не съдържаше повече подробности. Нямаше ги „старите ченгета“, които „клатят управлението и водят акция „Пречупване“ срещу ГЕРБ“ (юли 2018 г.); нямаше ги и „тези гадове“, на които се закани „да ги разнищя докрай“ (февруари 2018 г.), когато прословутата Гинка от Пазарджик тръгна да купува ЧЕЗ. Много по-преди, през 2016 г., Борисов определи и казуса с доставката на газ за частната компания „Овергаз“ като заговор срещу правителството, който е можело да доведе до срив на цялата енергийна мрежа в страната и до масови протести срещу кабинета. А през юни 2013 г. дори оповести в Народното събрание сценарий да бъде… задържан и убит в ареста! И това – след като четири месеца по-рано директно посочи Ахмед Доган за поръчител на физическото му премахване…

В главата на Борисов се въртят сценарий след сценарий, конспирация след конспирация, а работата, разбира се, е много по-проста. При това самият той го призна с репликата си „Някой умишлено иска…“, което означава, че хипотетично има втори вариант – някой да го иска без умисъл, както и трети – някой умишлено да сваля правителството, без да го иска. Да, струва ни се налудно, понеже не е възможно хем да искаш нещо, хем да работиш по въпроса без капка умисъл. Не е възможно и умишлено да действаш за постигането на някаква цел, а същевременно да не желаеш да я постигнеш, нали? Но още по-парадоксалният вариант в случая е четвъртият: всячески да се стремиш да не паднеш от власт, а упорито да тласкаш събитията тъкмо в тази посока.

Естествено, Борисов смята, че може да бъде спокоен, след като сделката за изтребителите мина, а скритата му номинация за главен прокурор се придвижва все по-сигурно към победа. Неговото успокоение обаче напомня на Парадокса на осъдения на смърт, който стигнал до заключението, че никога няма да бъде обесен, а в крайна сметка се случило точно това. И ето как:

Когато съдията казал, че обесването ще се извърши на обяд през някой работен ден от следващата седмица, но затворникът няма да знае кой точно, докато не настъпи пладне на този ден, осъденият разсъждавал с хитрост и лукавост. „Екзекуцията не може да бъде извършена в петък, защото петък е последният ден от работната седмица. Ако е в петък, до петък на обяд със сигурност ще знам, че екзекуцията трябва да се проведе в петък, но присъдата твърди, че аз няма да знам кога ще бъде обесването, докато не настъпи пладне на същия ден. След като екзекуцията няма да бъде в петък, тя не може да бъде и в четвъртък, защото четвъртък остава последен възможен ден за изпълнението й.“ По същия начин разсъждението продължило към началото на седмицата, като накрая осъденият изключил и понеделник, тъй като, в противоречие с присъдата, в понеделник сутрин той щял да очаква екзекуцията. „А щом в нито един от дните на седмицата не мога да бъда обесен по начина, постановен от съдията, значи няма да бъда обесен!“

С други думи, той логически правилно стигнал до заключението, че екзекуцията е невъзможна за изпълнение, и заживял с мисълта, че не бива да я очаква. Но това, че не я очаквал в нито един от дните на седмицата, я направила изпълнима във всеки един от дните на седмицата. И така на обяд в сряда, да речем, палачът неочаквано се появил пред килията му…

Поуката е, че човек трябва да е подготвен за изненади, колкото и да разчита на благодарности от страна на Държавния департамент на САЩ или на успокояването с по 300 лв. на засегнатите от африканската чума стопани на прасета. Винаги отнякъде може да изскочи някой „черен лебед“ (по Насим Талеб), т.е. нещо непредвидено, неочаквано и непредсказуемо, което ще установим, че е нямало как да не се случи, чак когато вече се е случило. А отгоре на всичко тук не се налага нито „гадове“, нито „стари ченгета“ специално да клатят управлението – то се справя самичко, и е съвсем предвидимо, очаквано и предсказуемо до какво ще доведе това. Ама толкова предвидимо, очаквано и предсказуемо, че все едно да сложиш на системата на НАП парола „123456“, което изначално да разпердушини изненадата от хакването.

А дали паролата наистина не е била такава?!

Съдейки по тежкото решение на оглавяващата приходната агенция да отсъства в разгара на скандала с изтичането на данните ни, нищо чудно да е била и само „1234“. От човек, който признава, че „беше тежко, но много добре обмислено решение да не си прекратя отпуска“, това е най-малкото, което може да се очаква. И не, вече не е смешно, защото не говорим за донякъде забавна некомпетентност, колкото за разрастваща се налудност по коридорите на властта. Коридори, по които следва трескаво да тичат санитари, сащисани на кого по-напред да сложат усмирителна риза – на вицепремиера Томислав Дончев ли, дето твърди, че стопаните крият прасетата си в спалните; на земеделската министърка ли, дето разправя, че „ние трябва да бързаме и да изпреварим вируса“. Или все пак първо на премиера, който най-отговорно заяви: „Сигурен съм, че чумата я докараха румънските туристи… ходят, ядат, хвърлят“, след което обясни, че „се пренася по мухи, по комари“, за да стигне и до извода: „От Африка е дошла“…

Че вирусът върлува, то е ясно, но източникът му съвсем не е отвъд Дунава или в Африка, а да виним за разпространението му комарите и мухите, ще е още по-несправедливо. Не става дума и за „тука действа вража шайка, вашта майка, нашта гайка сте направили нарочно с болта да не пасва точно“, а за саботаж на „някой некадърник наш, скрит под кадров камуфлаж, но с глава от алабаш“. Калинките си хвърчат във властта и сеят зараза, та ако цитираме пак Валери Петров, от друга негова песничка за кадровите недоразумения, предстои потъване „с грохот и трясък, сред пяна и плясък“. Барабар с всички нашисти, разбира се – от завеждащите възторга до пазача на фара, също като в едноименната поема.

Като споменах завеждащите възторга, стигнахме и до най-парадоксалното: колкото по-усърдно крепят това управление, толкова по-идиотско става крепенето, а оттам все по-идиотско изглежда и самото управление. Появява се например прокурорката Евгения Станкова и ни информира, че обвинените  в кибертероризъм срещу НАП хакнали пръскачките на парламента, за да дестабилизират държавата. После се оказва, че пред Народното събрание поливат с ръчна настройка на системата и с водоноски, но пък още на следващия ден заради недоглеждане от спецпрокуратурата разпространяват ЕГН-тата на премиера и главния прокурор, както и на 2000 съдии и следователи. И тъкмо да си помислим, че всяка акция в подкрепа на властта не би могла да бъде последвана от още по-абсурдна, единственият кандидат за главен прокурор получава подкрепа и от детска градина „Звънче“ в Павликени, след което астроложката Алена подкарва яка проправителствена пропаганда в полза на свинското клане. „Напомням, че случващото се е в момент на ретрограден Меркурий“, казва тя, предупреждавайки, че криенето на прасета ще се върне като бумеранг върху некоректните стопани, и „заради Меркурий, Глигана и Юпитер те ще станат жертви на добре отлежалия суджук и сланина“. А за капак задъхано дотичва и Слави, на чиято партия „Няма такава държава“ се е паднало да го играе патерица, при това на същите онези, заради които вярно няма такава държава и по никаква логика не би трябвало да съществува. Което, нека признаем, Слави поне си го казва в прав текст:

Пак ли ще живееш в лъжа?

Нема такава държава.

Пак ли ще търпиш и докога?

Нема такава държава.

Няма смисъл от това,

И последната илюзия умря,

В тая страна на власт е глупостта.

Ами не е ли прав? Глупостта, в съчетание с некадърността, сигурно е манна небесна за всякакви гадове отвън и отвътре. Няма що да се напъват и да измислят сценарии, след като това управление собственоръчно им е предоставило парола, че и саминко си я въвежда в системата. И ако има нещо смешно в нелепата ситуация, то е самозаблудата му, че безкрайно може да се кара така, всеки ден от понеделник до петък, включително в почивните дни.

Черните лебеди обаче точно това чакат – те се угояват най-вече от глупостта и все някога ще надигнат глави с грохот и трясък, сред пяна и плясък. Някоя сряда, да речем, което ще е изненада единствено за премиера…

Парадоксите на глупостта

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top