Пари има но отиват в грешните джобове

Даниел Пенев

Години наред родните управляващи дават най-доброто от себе си, за да ни втълпят, че България е малка и бедна страна, чиито ресурси все повече намаляват. Едно от най-популярните и удобни обяснения е, че пари просто няма. Вгледа ли се човек по-дълбоко обаче, веднага установява, че в България пари има, но се харчат по безумен начин и имат склонността да попадат в грешните джобове.

 

Да вземем полицейските протести. Според протестиращите полицаи изплащането на 10 месечни заплати при пенсиониране е несправедливо и затова настояват сегашното положение да се запази, т.е. да получават досегашните 20 месечни възнаграждения. Полицаите са убедени, че изплащането на тези месечни възнаграждения и правото на определен брой дни платен отпуск не са привилегии, а „компенсация“. Вън от системата нещата не изглеждат така. Въпреки че „нашата полиция ни пази“, тя от години поражда повече притеснение, отколкото чувство за сигурност у хората. А полицията все пак е онзи орган, който отговаря за сигурността и реда във всяка една нормална страна. В същото време съм убеден, че добри заплати и други облаги трябва да получават само онези полицаи, които наистина ни пазят и в процеса на работа се излагат на опасности, а не чиновниците, които прекарват дните си на топло на в офиса, излизат в почивка, когато пожелаят и по общо мнение взимат допълнително пари под масата. След като България е сред страните в ЕС с най-много полицаи на глава от населението, а нивата на престъпност остават високи, значи няколко хиляди души получават солидни пари за лошо свършена или несвършена работа.

 

Подобна е ситуацията и с висшите магистрати, които не искат и да чуват за намаляване на броя на месечните възнаграждения, които получават при пенсиониране. При средна месечна заплата от около 3 000 лева, те получават накуп около 60 000 лев при пенсиониране. В същото време личният опит, разказите на близки, приятели и познати и сигналите от Брюксел ни дават солидни основания да подозираме, че много от родните магистрати участват в мръсни схеми. Както в системата на МВР, тук отново става въпрос за една група от хора, които имат привилегирован достъп до приятна службица и за които върховенството на закона идва чак след върховенството на парата. Има ли нужда да споменавам, че и в двата случая възнагражденията изобщо не отразяват количеството и качеството на свършената работа.

 

Друг пример за щедри пари са партийните субсидии. За да бъдем напълно обективни, нека отбележим, че тези пари все пак не са хвърлени на вятъра, и това е още по-лошото. Милионите левове, които отиват в касите на големите партии, предопределят популярността на тези партии, тяхното присъствие в медиите. Новите политици, носителите на промяната, за които толкова жадуваме, често остават незабелязани и нечути, защото страдат от липса на средства. Докато в Германия партиите получават между 70 и 85 евроцента на глас, нашите партии взимат по 6 евро (12 лв) на глас. Това недоразумение позволява на партии октоподи да разполагат пипалата си над все повече сектори и области и да ги контролират все по-здраво. Точно тези субсидии позволяват на големите партии да си купуват избори законно, например като поставят по 10 наблюдатели в избирателна секция, които се чувстват задължени да гласуват за конкретната партия или кандидат срещу 30-40 лева.

 

Докато в Германия, чието население надхвърля 82 милиона, долната камара на парламента в момента се състои от 631 народни представители, в 7-милионна България еднокамерният парламент включва 240 народни представители. Основното месечно възнаграждение на депутатите тук е 2 700 лева, което прави 7 776 000 лева на година. Ако намалим броя на депутите наполовина, автоматично спестяваме близо 4 милиона годишно, а качеството на работата на парламента изобщо няма да се влоши.  Депутатите получават и надбавки към основната си заплата за дейността си в парламентарни комисии – дейност, която поначало стои в основата на парламентарната им дейност. С други думи те получват допълнително пари да правят това, за което са избрани. Това е все едно учител да получава допълнително пари, защото остава за консултации с ученици и присъства на родителски срещи. Трябва ли да споменавам, че освен за заплати от държавната хазна изтичат десетки милиони за пътувания, за жилища в София, за ремонти и обзавеждане на тези жилища, за охрана, данъци, такси, командировъчни и работни помещения в столицата?

 

Милиони левове отиват не там, където трябва, и на местно ниво. Кметове, областни управители, общински съветници и целият административен апарат взимат пари, които често изобщо не отговарят на свършената от тях работа. Общинските съвети в малките градове на страната са мотивирани предимно от сигурната заплата. Запознатите със спецификите на местното управление са наясно, че общинските съвети днес функционират по начин, който е много далеч от първоначалния им замисъл. Подобно на Народното събрание, местните парламенти често попадат под контрола на хора, които изобщо нямат място там. Именно затова приветствам предложението на Коалиция „Кюстендил“, която има пълно мнозинство в новия Общински съвет, 37-те общински съветници в града да получават символично месечно възнаграждение от 1 ст., а останалите пари (близо 180 000 лева годишно) да се дават на социално слаби хора и за ин витро процедури. Ако това решение бъде прието и ако общинските съвети в останалите 27 области на страната предриемат подобен ход, тогава няколко милиона лева ще бъдат насочени към хора и сектори, които имат нужда от тях. Така тези пари няма да отиват в джобовете на хора, които менят убежденията си по всевъзможни начини, само за да запазят кокала, до който са се добрали.

 

Ако тези милиони, които отиват на вятъра всяка година, не са достатъчни, нека посочим и стотиците хиляди левове, които всяка година отиват за охрана на родни герои като Ахмед Доган, да речем. Тъй като тези герои с крайно противоречиво минало и още по-съмнителна репутация живеят изключително бедно и не могат да се пазят сами, трябва да ги пази държавата. По този начин всички ние плащаме за охраната и спокойния живот на онези, които обвиняваме, че по един или друг начин са отговорни за меко казано неуспешния преход към прозрачно и отговорно демократично управление.

 

Този списък с безразсъдно харчени пари всяка година не претендира за изчерпателност, а цели да покаже, че „бедната ни държава“ изобщо не е толкова бедна. Самият министър-председател Бойко Борисов обича да се хвали, че правителството отчита огромни приходи в държавната хазна от осуетена контрабанда. По последни негови изчисления тези приходи надхвърлят 3 милиарда лева. Хем няма пари и въвеждат данък „вредни храни“ с цел повече приходи в държавната хазна, хем народните представители редовно си гласуват повишаване на месечните възнаграждения. Хем няма пари, хем всяка година по Коледа отнякъде изкачат някакви милиони и се раздават като бонуси на чиновници в различните министерства и други държавни институции. Въпреки че по думите на премиера държавата се справя завидно добре с контрабандата и държавата е забогатяла с 3 милиарда лева, пари пак няма и няма и да има. Е, освен за богопомазаните, разбира се!

 

 

 


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top