Коментари

Песничка за забутажа

Тука действа вража шайка!
Вашта майка, нашта гайка
сте направили нарочно
с болта да не пасва точно…

Жена върви по прясно ремонтираната „Граф Игнатиев“, спъва се и за малко да си счупи главата. Спъването обаче е точно в гранитните ограничители, монтирани да пазят пешеходците от трамваи, което няма как да се дължи на случайност. Ясно е, че става дума за умишлено вредителство, както е ясно, че новата система за отчитане на продажбите в НАП е жертва на диверсия. Та нима е възможно сървърите на данъчните да издържат тест за 4 милиарда заявки и да рухнат при някакви си 240 хиляди?

Слава Богу, в Наказателния кодекс има раздел „Диверсия и вредителство“, чийто член 106 виси над главата на всеки, „който с цел да отслаби властта или да й създаде затруднения, унищожи или повреди обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения“ и т.н. Остава, разбира се, вражата шайка да бъде издирена, но хубавото е, че и в двата случая това няма да бъде проблем. Доколкото гранитните ограничители по „Графа“ са одобрени от държавна приемателна комисия, а проблемните касови апарати са сертифицирани от Българския институт по метрология, не би трябвало да има и капка съмнение, че извършителят е…

Точно така, самата власт. Нелогично звучи една власт да върви срещу себе си, обаче на практика се получава тъкмо така. Тя си създава затрудненията, пак тя поврежда инсталации и  съоръжения. Зад всеки саботаж има „някой некадърник наш, скрит под кадров камуфлаж, но с глава от алабаш“. Изключена е тоест версия за каквато и да е диверсия, защото от намеса чужда просто няма нужда. Щом от бездарници родни и за нищо негодни последствието печално е заложено изначално, каква зла вража шайка да разкатава нашта майка? Достатъчно е да си навредим самички със собствените си ръчички, а това страховито явление дори вече е принцип на управление!

На този фон чл. 106 е сатиричен шедьовър, нищо че не е римуван, защото иронията е забележителна. Той не пази държавата и нейните граждани, а охранява самия диверсант. Защитава некадърната власт и калинките й, брани я от външни врагове, когато вътре в себе си отглежда страшен враг. Само дето неговият „недознаш“ и „немогаш“ не е за нейна сметка, ами даже я крепи да гази смело през просото, до окончателния „забутаж“.

Е, финалът поне е предвиден и със сигурност ще изглежда така:

…тъй че бедният остров
да изтрай не можал
и с грохот и трясък,
сред пяна и плясък,
разпукан в средата,
в миг се скрил под водата!

Притеснителен е само фактът, че краят нещо се забави. А няма логика, освен да се окаже, че и в досъсипването си сме некадърни.

Песничка за забутажа

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top