Студентски дебюти

Повест за двата свята

„Видях вестникарски репортажи, които нямаха никаква връзка с фактите – дори онази връзка, която е заложена в обикновената лъжа. Видях съобщения за големи битки, които не се бяха водили и пълно мълчание, когато загиваха стотици. Видях как храбри бойци бяха заклеймявани като страхливци и предатели, а други, които дори не бяха чували изстрел, бяха обявявани за герои във въображаеми победи, видях как лондонската преса възпроизвежда тези лъжи, а ентусиазирани интелектуалци градят емоционални теории около нестанали събития. Видях как историята се пише не според това какво е станало, а според това какво би трябвало да стане според различните партийни линии“.

Джордж Оруел, „Спомени за Испанската война“, 1943 год.

На 7 април светът беше разтърсен в буквален и преносен смисъл от американски ракети, изстреляни срещу сирийска военновъздушна база. Следвайки логиката „първо стреляш, после питаш“, президентът Тръмп и съюзниците му тепърва пристъпват към въпросите и дават своя принос към градежа на паралелни реалности, който тече от началото на тази война. Обичайно е две противостоящи сили да налагат своите версии чрез пропагандни методи. Но това, което в днешно време вдъхва живот на наративите им, ангажира в тях огромен брой хора и ги превръща в автономно съществуващи светове е огромният поток от информация, който ни залива не само от медии, но и от социални мрежи, добросъвестни и недобросъвестни свидетели и активисти. В света на едните властват унищожение, разруха и изтребление на мирни сирийци от Русия и режима на Асад. В света на другите сирийската армия воюва с джихадисти, които екзекутират деца, малтретират цивилни и ги избиват, без да се съобразяват със споразумения.

Благодарение на пълната липса на достоверна информация, двете страни на конфликта създават паралелни реалности, които не подлежат на оборване. Липсата на журналисти и персонал на ООН в горещата зона се компенсира с водопад от Twitter Feed-ове на участници в сраженията и активисти от обсадените райони или с доклади със съмнителен характер и обективност. Примерите за драстичното разминаване на двата свята са много, но два са особено натрапчиви – случаят с Бана Алабед от Алепо и действията на Белите Каски. В едната реалност Бана е 7-годишно момиче от източно Алепо, преживяло обсадата с майка си Фатема, баща си и двамата си братя. С помощта на майка си, тя разказва за събитията в града в своя Twitter акаунт. Западни медии, пробунтовнически организации, а по-късно и турският президент Ердоган прегръщат версията за тази „съвременна Ане Франк“, която от първо лице изобличава зверствата на режима и поддръжниците му в Алепо. В паралелния свят Бана е лицето на добре обмислена PR кампания, част от пропагандната машина на опозиционните сили. Проправителствени медии и журналисти откриват редица пробойни в историята на момичето,  от начина ѝ на изразяване и съдържанието на коментарите ѝ до връзките на семейството ѝ с бунтовници.

Другият ярък пример за два противоречащи си наратива са „белите каски“. Както и Бана, те съществуват в два паралелни образа – на добрите и лошите. Единствената допирна точка е, че организацията работи само в райони, контролирани от опозицията, но на въпросите с кого, срещу какво и защо няма един отговор. Тезата за добрите „бели каски“ се лансира от западните медии и пробунтовнически структури. Според тях, това е неправителствена организация за гражданска защита, спасила десетки хиляди хора, достойна (и номинирана) за Нобелова награда за мир. И най-важното – напълно неутрална. В тази версия, организацията оцелява благодарение на изключително ограничено финансиране от САЩ и Великобритания, разчитайки предимно на доброволци, които не търсят заплащане.

Тезата за лошите „бели каски“ се лансира от руски и проправителствени медии, както и от западни журналисти извън мейнстрийма. Първата им нападка е срещу обучителя на „каските“, Джеймс ЛеМесурие, бивш британски военен, участвал в редица хуманитарни интервенции на НАТО – в Босна, Косово, Ирак, Ливан и Палестина. Според проправителствените източници, той е специалист в аутсорсването на военни действия и това е мисията му с „белите каски“. Скептично настроените медии цитират официални държавни сайтове на Холандия, Великобритания и САЩ, за да докажат, че те са добре платени от западни правителства. Един от малкото журналисти, работили в Алепо, Ванеса Бийли, провежда интервюта с жители на източната част на града и тези от тях, които изобщо са виждали „белите каски“ твърдят, че доброволците се грижат само за ранените в сражения бойци. Сирийската Гражданска защита отправя и по-остри обвинения. Според тази официална структура, членуваща в международната организация за гражданска защита, тези „каски“ не са спасители, а терористи, които са избивали и заплашвали нейни доброволци и са присвоили част от техниката й. Сред критиците им се числят и „шведските лекари за човешки права“, които подлагат под съмнение дейността им от професионална гледна точка. В тази реалност, те са негласни помощници на Ал Нусра, превърнати в оръдие на мащабна PR кампания.

Случаят с химическите оръжия в Хан Шейхун не е принципно по-различен от този с „белите каски“ или Бана Алабед. В обгърналата ги информационна мъгла, противостоящите страни изпълват паралелните си светове със собствени реалии. В очите на Запада случилото се е ясно – Асад използва химически оръжия, за да всее страх сред народа си и да се справи с бунтовниците, които не може да победи конвенционално. За правителствата на Сирия, Иран и Русия това е опит да се дискредитира Асад. Зад вероятната атака с химическо оръжие скептиците виждат инсценировка на бунтовниците с активното участие на „белите каски“, а действията на Доналд Тръмп се тълкуват като опит да се отърве от сянката на Кремъл и да се справи с вътрешните си проблеми. Борбата на паралелните реалности се пренася в ООН и в изпълнителния съвет на Организацията за забрана на химическото оръжие (ОЗХО). Москва е заклеймена, че е наложила вето върху резолюцията на ООН, осъждаща атаката и призоваваща за нейното разследване. В същото време в ОЗХО е блокирано предложението на Иран и Русия за независимо разследване с участието на местни експерти и посещение на място с мотива, че това саботира текущото разследване по вече действащия механизъм.

Конфликтът в Сирия и неговият отекващ в цял свят резонанс ни показват в каква посока вървим. Познатото отдавна бойно поле на пропагандата е на път да вземе заплашителни размери. То завладява всички нива, а войниците и въоръжението му са тролове, ботове и фалшиви новини. Така в ерата на масовия достъп до информация сме на път изцяло да се лишим от доверието си в нея. Вече нерядко дори официални институции се позовават на непроверени източници и социални медии, а термини като „предполагаем“ и „с висока степен на сигурност“ заменят в изявленията им тежестта на фактите. Политици, медии и социални кръгове се чувстват свободни да градят собствени реалности, изпълнени само с удобни за тях „истини“. Информационната мрежа им помага да се разрастват, обогатява ги с детайли, въвлича в тях все повече хора, придава им вещественост и може би е въпрос на време измислените светове да влязат в реален конфликт за господство върху все още единствената ни планета.

……………………….

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

 

Повест за двата свята

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top