Студентски дебюти

Политическите играчи пред изборния спринт

От президентската кампания насам политическата ситуация в България къкри на бавен огън.  В продължение на месец се събуждахме със заявките за един кабинет и си лягахме с химерите за друг. Премиерът в оставка Бойко Борисов смени позицията си за кабинет в рамките на този парламент толкова пъти, че на следящите изкъсо ситуацията им се схвана врата като на тенис-мач от следене на обратите в мнението му. А по-малките партии се вкопчиха във властта със зъби и нокти. Патриотите се опитаха да покажат отговорност към реда чрез съставянето на експертен кабинет, но президентът Плевнелиев така и не им даде шанс за това. Преглътнали гордостта си, те подкрепиха и възможността за евентуалното правителство на Реформаторския блок и ГЕРБ, но договорките, които правиха в продължение на седмица в крайна сметка пропаднаха, въпреки всички спекулации на Зеленогорски и Цветанов в медийното пространство. Плевнелиев реши, че е безотговорно да назначава служебен кабинет и се отказа от конституционите си правомощия в полза на новоизбрания президент. С две думи – всички толкова искаха правителство, че накрая не получиха нито редовно, нито служебно. Получиха избори напролет.

Какво предстои оттук насетне за играчите на политическата сцена?

Едва ли може да се говори за „криза” в ГЕРБ, в смисъл да вземат да изчезнат от политическата карта или дори да загубят мястото си като първа политическа сила. Ако резултатите на изборите дотук са ни показали нещо, то е, че ГЕРБ не губи електорат със скоростта, с която прави неефективни маневри. Нека не забравяме, че на първия тур на президентските избори за тях гласуваха над 800 хиляди души, като голяма част от тях са твърд електорат. Каква е разликата този път? Не трябва да се подценява факта, че от първото им изборно участие от 2007 г. насам за първи път загубиха вот. На подсъзнателно ниво това въздейства на част от периферния електорат, който мотивира гласа си конформистки, с бюлетина за победителя. Тенденцията на загуба на гласове и на доверие, от която впрочем страдат почти всички  управляващи партии вероятно ще се потвърди и сега. Но същевременно изборите от 2013 и 2014 г., между които се ширнаха толкова много събития, откъснали ГЕРБ от властта и изстреляли я обратно към нея, им донесоха почти еднакъв брой избиратели. Инерцията е силно нещо и не зависи толкова пряко от нашето усещане за подем или упадък.

Реформаторският блок обаче остана почти без инерция. Странният мирис от политическото тяло на блока идваше отдавна, но политическата некроза достигна връхна точка в изтеклата година. Остатъкът от блока – ДБГ, СДС, БЗНС, НПСД (в случай, че решат да запазят коалицията) ще „сърбат попарата” на управленските си решения. Първа грешка, която им костваше доверието на  избирателите бе идейното и не само срастване с ГЕРБ. Докато на предните избори аудиторията ги привиждаше като алтернатива вдясно на ГЕРБ, сега ги приема по-скоро като тяхна фракция. Второто тяхно прегрешение бяха спорните реформи, заложени в самото име на Блока – в образованието (ромските стипендии, неадекватното разместване на учебен материал и т.н), в здравеопазването (системата за пръстовите отпечатъци, здравните пакети), в съдебната власт (исторически компромиси и неисторическо нищоправене) и прочее, както и неясната им позиция спрямо отцепилите се ДСБ. Самият акт на вземане на мандат за правителство от  непознати за обществото фигури, допълнен с разнопосочните заявки към дадения мандат, които всяка партия в коалицията даде, излъчи послание за отчаяност и безсилие в техните редици. Това бяха, така да се каже, първите признаци на „абстиненцията”, причинена от изплъзващата им се власт. И най-важното, реформаторите изгубиха психологическото си предимство на нов политически субект. Спечелили почти 9% преди две години, сега РБ ще се борят без гаранции за два пъти по-малко.

Хаотичните действия на ДСБ и двуяката им природа на „опозиционно-управляваща партия” от 2015 г. в крайна сметка могат да дадат положителен резултат при урните, но само ако новият „по-силен” ДСБ, за който Радан Кънев говори е обвързан с проекта на Христо Иванов „Да, България” и включва Трайчо Трайков. На този етап за подобна коалиция само може да се спекулира, но е факт, че и Трайков, и Кънев присъстваха на анонсиралото „Да, България“ събитие.  Дали обаче нова коалиция в този и без това пренаселен сектор има силите да извоюва свое място в парламента? И бившият правосъден министър Иванов, и бившият енергиен министър Трайков се ползват с относително голямо обществено доверие, което ме кара да си мисля, че едно съвместно явяване на ДСБ, „Да, България“ и разпознаваеми безпартийни фигури от дясното пространство би могло да прескочи прага.

Все пак трябва да се имат предвид поне две неща. Общественото доверие и одобрение към фигура или партия не винаги се трансферират в електорална готовност (пример за което са „Зелените“ в България – масово одобрявани от хората, но редовно взимащи под 1% на избори). На второ място, макар и малки, но съществуват идеологически различия между проектите на Радан Кънев и Христо Иванов, които биха затруднили сближаването. Докато вторият определя бъдещата си партия като „нито дясна, нито лява”, то първият се изживява като идеологическото въплъщение на дясното пространство. Какво говорят програмните им намерения? Причината за възникване на „Да, България” бе неуспешното прокарване на съдебна реформа във вида, в който Христо Иванов я виждаше. Неслучайно учредителната декларация на формацията акцентира дебело на независимата съдебна система. Академичното определение за такъв проект е single-issue party (партия върху една тема). И безспорно по тази тема допирната точка е ясна. Съдебната реформа от 2015 г. накара ДСБ да излезе от управлението и подхрани основно реториката на Трайчо Трайков година по-късно. Че с темата съдебна реформа може да се излезе от властта, видяхме, остава да разберем дали със същата тема може да се влезе във властта. Все пак, за да бъде припознаван като сериозен проект, „Да, България” трябва да заеме позиции и по други теми. Оттам пък следва рискът от подводни камъни пред коалирането.

Аптекарският магнат Веселин Марешки и неговата „Воля” имат необходимите ресурси (достатъчно финанси, достатъчно популизъм и достатъчно евтин бензин), за да направят пробив в играта на останалите. Пробивът на президентските избори така или иначе е факт, но по-интересно е, че медийното му присъствие след тях рязко намаля. Твърдят, че Марешки обикалял страната да основава комитети, порицавайки Христо Иванов, че не е станал част от тях. И все пак открит е въпросът има ли все още воля неучредената „Воля“. В същото време, монолитният играч ДПС ще остане фактор и при следващ парламент, но ще срещне конкурент за етническия вот в лицето на Лютви Местан. Изгонен от ДПС, но добре посрещан на югоизток, Местан доказа, че държи голяма част от гласовете в Турция. Може би това ще окаже негативно влияние върху възходящия тренд на ДПС, макар и едва ли значително. Няколко десетки хиляди души, ако става дума само за тях, „не обръщат колата“.

Обединените патриоти превъзмогнаха разединенията си. Добрите резултати на изборите се доказаха като „най-добрия брачен консултант”. Не забравиха и популизма с пенсиите, предлагайки бързи и лесни решения, но стратегията им общо взето работи. Спокойно могат да търсят над 10-12 % заедно. Е, освен ако българските патриоти не се окажат като власите, които се давят накрай Дунав, и не вземат да се изпокарат в най-неподходящия момент. Избирателите на ББЦ пък са апетитна хапка за всички, след като самият любител на пищни баджаци Бареков призна, че жизненият цикъл на партията му приключва заедно с 43-то Народно събрание. Новият проект е вече анонсиран, „Презареди БГ“ цели да презареди самия Бареков само че със съмнителна успеваемост – защото нито произведе политики, нито убедителни фигури. За  крайник от политическия труп на ББЦ могат и ще се борят както новите играчи на политическата сцена като Марешки, така и (вероятно с по- малък успех) онези партии, от които електоратът е мигрирал на предните избори. Бареков трудно ще се пребори за собствените си гласове.

АБВ се превръща в  най-голямата неизвестна. През мандата на 43-то Народно събрание най – големият грях, които извършиха е да подкрепят управляващото мнозинство, захвърляйки идеологическите си ценности или поне тези, които са заявили в предизборните си клипове, за власт и министерски места. Но ако анализираме профила на електората на АБВ – възрастни хора, гласували дълги години за БСП, които по-скоро припознават харизмата на Първанов, отколкото политиката на същия, грехът няма да бъде скъпо изкупен. Нещо повече, в общи линии АБВ потвърдиха парламентарния си резултат на президентския вот. Да, на президентските избори имаше незначителен спад, но пък имаше и по-малко манипулиран вот. Нещата се замъгляват заради оповестеното оттегляне на водещата партийна тройка в лицето на Георги Първанов, Ивайло Калфин и Румен Петков. При партия от лидерски тип, да останеш без лидера е рисковано. Бъдещето на АБВ оттук насетне ще си зависи от поведението на Първанов – ще се оттегли, или просто ще се сниши.

И докато сагата в АБВ е в ход, БСП си правят сметка за сериозно завоюване на нови места в парламента. И определено има предпоставки за червен ентусиазъм. Първо, макар и анализаторите да не се разбраха дали победата на ген. Радев е победа и за БСП, то психологическото преимущество на партия в подем е налице. Второ, избирателите на  АБВ могат  да се превърнат в резервоар от гласове за социалистическата партия, ако „първановците” наистина напуснат. Трето, маркетинговият подход „ново лице в стария пазар” започна да работи. Първите социологически проучвания оценяват разликата между БСП и ГЕРБ на едва 2%.  Напълно преодолима е, но пък, ако не внимават в картите, социалистите могат да я умножат. И дори това не е най-важното. Под напора на снежните виелици остава само да си мечтаем пролетта да донесе позитивни промени за климата и за българския парламентаризъм.

……………………………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Политическите играчи пред изборния спринт

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top