Студентски дебюти

Политическите оси на една отминала кампания

Приключиха изборите за президент. „Ветровете на победата” обрулиха като ураган управляващото мнозинство и довяха настроения за промяна за едни, и на политическа криза за други. Шестата президентска надпревара ще се запомни с големия брой кандидати, с безкрайните изненади, с оставката на кабинета Борисов 2, тя ще ни „държи влага“ за дълго. Двадесет и един кандидати се включиха в надпреварата, а гражданите получиха правото не само да заложат на някой от тях, но и, казано на по-остър език, да бият хикса на всичките. Кампанията беше изпълнена с обрати, сложни стратегии,  а може би и чиста проба недомислици. Тя постигна следния резултат. Пробив направи аптекарският магнат Марешки. Набързо обединилите се патриоти стигнаха до място, което не очакваха и едва ли ще заемат повече, защото самото обединение бе конюктурно, а разделящите ги политики си проличаха веднаха след преминаването на изборната еуфория. Вторият човек в държавната йерархия Цачева загуби с гръм и трясък от прохождащия политик ген. Радев.

 

Дали това е началото на края на бранда „Борисов” или предизборният щаб на Цачева заложи на грешния подход? Мажоритарна ли е победата на Радев или е партийна загубата на ГЕРБ? Правилните послания от страна на кандидатите ли постигнаха успех за едните и провал за другите или победителят бе „вот на недоверие срещу правителството”? Преди няколко месеца такива резултати изглеждаха немислими. Подмамен от мита за неплокатимата си власт или воден от стратегия за активизиране на местните структури на ГЕРБ, администрацията и електората по места, Бойко Борисов заяви, че ще подаде оставка, ако кандидатът на ГЕРБ не спечели. Това изявление комфортно се вписа в основната дилема на кампанията, която ГЕРБ формулира като „запазване на стабилността”, а опонентите им перифразираха като възможност за смяна на статуквото. Радев се обяви за „промяна”, Трайков за разрушаване на „посттоталитарната монархия“, а Марешки последователно се вживяваше в образа на антисистемен борец срещу политическия „картел” и изпълнената с корупция българска реалност. Идеята за „надпартийност” стана олицетворение на независимостта. Първата разграничителна ос „политически опит- независимост” навлезе не само в говоренето на политиците, но и в мисленето на електората.

 

 

Радев и Трайков спекулираха със своята политическа самостоятелност, докато Цачева гордо повтаряше партийни мантри. Каракачанов и Дончева заседнаха в позицията на „партийна надпартийност”, но провидяха в себе си носители на ценностите на партийните си програми. Двамата се завъртяха от двете страни на оста. Дончева, председател на непредставената в парламента ПП ”Движение 21” си позволи лукса да говори против статуквото, а Каракачанов се разпростря в рамката на „диалог вътре в статуквото”. „Не е ли нормално българските партии да седнат на една маса и да говорят – за енергетиката, ниските доходи, пенсии и заплати.”. Националната сигурност с основание зае второто място в посланията. Макар че всеки кандидат тълкуваше понятието от камбанарията на собствената си компетентност – от самолети, отбрана и борба със страшните бежанци до качество на живот, демография, доходи, здравеопазване, образование.

 

Мигрантите бяха основно действащо лице в посланията. Темата се интерпретираше по различен начин от националистите (Каракачанов, Енчев) и ген. Радев, от една страна, и Трайков, Калфин и Цачева, от друга. По оста за/против мигрантите ясно проличаха допирни и разделителни точки. Първите взеха този проблем по-присърце. Каракачанов призова за „освобождението на България от всички набези” и предложи юридическо тълкувание – „страната ни няма никакво правно основание да приема бежанци и още по-малко да ги заселва трайно”. Генералът, на своя територия тук, многократно говори за цената на оградата по границата, за помощта от ЕС на стойност 160 милиона, причината за получаването й и начина на разпределението й, за постановление № 208. Близостта им по тази тема донякъде обяснява преливането на електорат на патриотите към Радев при гласуването на втория тур. Евро-атлантиците Трайков и Цачева настояха за активна дипломация и общоевропейско решение. За Трайков проблемът се криеше по-скоро в каналджийската мафия, отколкото в споразумението за трайно настаняване на бежанци; а Цачева, която нямаше „силата да бъде свободна“, посочваше, че поетите ангажименти трябва да се спазват.

 

Но тъй като бежанците са само малка част от пъзела, кандидатите потърсиха българската сигурност и в други проблеми на реалността. Трайков дефинира националната сигурност като развитие на здравеопазването, образованието, демографската политика и борба с бедността. И макар и по-актуални, посланията му не бяха чути, защото българският народ не го припозна като легитимен говорител. Все пак той е бивш министър и името му се е чувало тук-там из енергийните афери. Странно, но Марешки се оказа достатъчно легитимен да говори против корупцията и картелите. Борбата с корупцията и с ниския стандарт са приоритет за националната сигурност, обяви той. Нищо, че КЗК му позволява да присвои „Хигия” през 2010 на ръба на закона, че самият той е фармацевтичен монополист, както и че е замесван в схеми за купуване на гласове, но българинът цени това, което с „очи може да види и с ръка да пипне”, и тук евтиният му бензин и лекарства изиграха ключова роля.

 

Външната политика беше друга гореща точка. И въпреки че всички се обявиха за балансьори и евроатлантици, оста русофили-натофили ги завъртя в рулетката. Трайков беше най-краен в това отношение. Твърд противник на дружбата с Русия, падането на санкциите и защитник на Крим, той се опита да направи натофилско-русофобската външна политика собствен идентификатор. Цачева не излезе от обичайните клишета за Европа и НАТО. Въпреки че, макар и с половин уста, но подкрепи падането на санкциите за Русия. Всъщност единствените, които изказват по-оригинална теза по въпроса, бяха претендентите от отбор Б, но те си останаха там. Радев вървеше по острието на бръснача, опитвайки се да избяга от етикета „проруски генерал”. И вместо за малко да попадне в клопката, настоявайки, че „над Крим се вее руски флаг” и иска санкциите над Русия да паднат, ловко смени акцента върху прагматизма във външната политика. Многократно настоя да преразгледаме начина си на участие в съюзите. Теза, която му осигури и гласовете на повечето избиратели на Марешки във втория тур – а той популярно обясняваше защо санкциите са вредни за бизнеса. Обединените патриоти не се изместиха от проевропейския и натовски тренд, което е странно предвид естеството на тяхната коалиция (участието на „Атака“ в нея). Реториката на атакистите традиционно е против НАТО, САЩ и ЕС, нещо за което забравиха в предизборните си речи, предпочитайки изборните резултати пред идеологическите нагласи на електората си. Това поведение очаквано насочи повечето от гласовете на избирателите им към Радев във втория тур. И сигнализира и за крехкостта на самата коалиция.

 

Съдебната реформа намери своето място в платформите на Трайков и Дончева, но въпреки изключителната й важност за избирателите в непосредствената й всекидневна форма, на тези избори тя не сработи като водеща ос. Може би след неуспеха на първата реформа, заради която правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка (или по-скоро заради неслучването й във вида, в който беше замислена), идеята се превърна в поредното изящно политическо обещание без покритие. Първенците в надпреварата Радев и Цачева й обърнаха внимание едва преди втори тур, и то по-скоро като отговор на журналистите, а не като на действителен приоритет. Идеологическият спор за ляво и дясно също не липсваше, но след 27 години в явно позахабен вид – вероятно заради факта, че дясното пространство не успя да възпроизведе очакваните позитивни промени от началото на прехода сега. И десният човек в България не гласува така активно нито за „единствения десен кандидат” Трайков, нито за оскърбената Цачева. Нещо повече, според социологическите проучвания наблюдавахме и „изтегляне“ от гласували за двамата на първи тур в полза на Радев. Генералът успешно избяга от образа на „социалист“, „комунист”, „новия експеримент „КОЙ”, в който се опитаха да го пакетират. Цачева пък не съумя да убеди хората, че партийна секретарка ще дебатира десни ценности. И тази ос съответно не преобърна нагласите.

В крайна сметка изобилието от кандидати създаде твърде много шум в публичното пространство, за да може кампанията да се запомни с ясни и образни послания. Настроенията на хората, уморени от българската действителност и международната обстановка, предопределиха важните теми: статукво/промяна, национална сигурност, рационализиране на външната политика, съдебна реформа. И макар че всички кандидати имаха своята гледна точка, победителят успя да артикулира своите идеи по по-достъпен начин и да ги фокусира върху широк кръг избиратели. Съществуващите няколко оси определиха възможни допирателни в предизборните кампании на основните играчи. Това позволи да не се очертаят рязко противопоставящи се лагери и на втория тур към победителя да се насочат гласове от всички посоки.

……………..

Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.

Политическите оси на една отминала кампания

Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top