Политическите ползи от добрите идеи

Политическият модел в по-голямата част от развития свят не е особено стимулиращ към съкращаване на държавното присъствие в икономиката и личния живот. Но в повечето страни, новините от които достигат ежедневно до нас, виждаме как кризите помагат на този все пак неминуем процес. Опитните политици използват кризите, особено тези във фискалните дела, за ясно открояване на своята политическа идентичност. Когато тези политици са власт кризите в публичните финанси са добър момент за убеждаване на електората в реформаторската уникалност на управляващите. И това са редките шансове за политически пробив в бетона на социалната държава, която иначе е бранена успешно от анти-реформаторските заинтересовани групи. Сегашните управляващи в България имаха добър шанс за станат част от десните реформатори в Европа след спечелването на изборите през 2009 г. Този политически успех и безрезервна подкрепа от голяма част от избирателите съвпадна с първите месеци рецесия в България. Това съчетание даваше перфектната основа за реформи, които в друга ситуация щяха да срещнат мощна синдикална и лобистка опозиция. ГЕРБ изпусна този шанс, като отложи с месеци или дори години решението за своята политическа идентичност. Последва тежка първа година, в която ГЕРБ абдикира от икономическата политика, като се опита да прехвърли топката на т.нар. “социални партньори”. Днес обаче правителството прави опит, макар и закъснял, да се самоопредели политически и да напълни със съдържание понятието за “дясна партия”. Идеята за фискален борд – въпреки че за нейни политически архитекти считаме депутатите от СДС – дойде на бял свят благодарение на решението на управляващите да оставят нещо смислено след себе си в областта на икономическата политика. Възможно е това решение да е дошло в пристъп на отчаяние, че не могат да пратят България в списъка с нови европейски звезди, които посрещат топло чуждия капитал. Политиците явно научиха, че това международно признание се получава след ясен политически сигнал като членство в Еврозоната например. При липса на такива знакови сигнали, е много по-силна мотивацията да създадем такъв с местни политически решения. Причината може да е и друга. Все пак може да отнесем това решение към продуктите на фискалната криза, които въпреки тревожните репортажи по телевизията, все пак имат своите положителни ефекти за икономиката и отделния човек. За по-бързия икономически растеж е важно съкращаването на публичните разходи, което явно трябва да става по грубия начин – през бюджетните дефицити и фискалните кризи. Но има и друго важно нещо – фискалните кризи оказват полезен натиск върху политиците да излязат от идеологическата си аморфност и в крайна сметка да се определят като леви и десни. Лявото и дясното в политиката се отличават по решения именно в областта на стопанството и публичните финанси. Десните партии, сухо представено, би следвало да се стремят към повече личен избор в решенията за насочване на ресурсите в стопанството. Едно от практичните измерения на тази идеология би следвало да е съкращаване на публичните разходи, балансиране на бюджета и въздържане от нов държавен дълг. Десните партии често наричаме и реформаторски, въпреки че от думата “реформа” съдържанието вече отдавна се изпари. Все пак когато говорим за реформа на разходите в държавата, имаме предвид тяхното редуциране. Идеята за фискален борд трябва да бъде подкрепена от партиите, които се считат за десни. Проблеми по детайлите на предложението може да забавят или да блокират това законодателно решение. Но политическата полза от тази добра идея вече е налице – първи стъпки за смислено структуриране на политическия спектър в България около дихотомията “ляво или дясно”. Псевдо-десни политици ще трябва да се помъчат доста, за да обяснят защо са против идеята за ограничаване на държавния произвол, чрез записване на фискални правила в конституцията. Левите няма да имат нужда от толкова много усилия, за да обяснят как парите няма да стигнат за социалните функции на държавата, ако я ограничим с толкова стриктно правило. Все пак за лявата част на политиката има по-силна конкуренция, така че вероятно и те ще се поизпотят да обясняват позициите си срещу фискалния борд.        


Условия за ползване

Текстовете от Редута.бг не могат да бъдат препечатвани без изричното съгласие на редакцията.

Контакти

Стойко Тонев dr.tonyfilipov (at) abv.bg 0885 233 691
Редута.БГ се обслужва от счетоводна къща "Лавейа", бул. "Княз Дондуков" № 49, Тел: +359 2 988 84 04; Мобилен тел.: +359 888 60 72 70, Ел. поща: sk.laveia@gmail.com.
Работи с Хостинг в Rax Cloud.
To Top